Изтупано от нафталина 1 – “Зимата на арабите”

Print Friendly

В една поредица ще пусна три текста, които писах преди година, точно когато започна това, което сега наричат “Арабска пролет”. Статиите нямат претенция за експертно мнение или за пророчески предвиждания. Те отразяват страничното мнение на един наблюдател. Любопитно ми  беше да ги прочета отново и да сравня с нещата които се случиха. Надявам се и на вас да ви е интересно.


“ЗИМАТА НА АРАБИТЕ”[1]

През последните два месеца вниманието на целият свят беше привлечено от поредица от протести, демонстрации, улични боеве и „революции“, които заляха арабският свят и, които аз наричам „Зимата на арабите“.

Мнозина изтъкнати арабисти и специалисти по Близкия изток останаха с пръст в уста, оказвайки се неспособни да предвидят изхода от всичкки тези събития свързани със задълбочаването на противоречията между Старите режими[2] и вълните от младежи, недоволни, както от своето социално положение, така и от курса на вътрешната и външна политика на своите правителства. Изглежда, както твърдят някои  политолози и историци, че 2011г. се превръща в новата 1989г. Постоянно се появяват статии за краха на световния ред, за рухването на Американската система в Близкия изток, за опасността от появата на поредица от ислямистки правителства, които ще започнат войната със Запада на още по-високо равнище[3]. Що се отнася до родната публика, масовите новинарски сайтове, които са най-честият източник за информация на хората, имащи достъп до Интернет, бълват поредица от съобщения, но не си правят труда да обяснят на обикновения човек за какво става дума – кои са тези режими? Кои са тези хора, които се бунтуват? Какво е положението в арабските държави? Има ли наистина опасност от идване на власт на фундаменталисти?…

Едновременно с това, правителството реши да изтегля българите от северна Африка, само че пропусна да обясни добре защо и доста от тях отказаха да заминат, а други продължават да ходят на почивка в Тунис и Египет. Неверни се оказаха и някои предположения на самите араби, че събитията ще предизвикат масов отлив на техните съотечественици от Европа обратно към Арабския свят. Оказа се тъкмо обратното. Италия е заплашена от най-голямата бежанска криза за последните 50 години, тъй като над 300 000 души са решили да избягат от размирните северноафрикански държави и да опитат късмета  си в Европа. Изглежда дори самите араби не са сигурни какво точно ще стане, как ще стане и кой ще го направи. Опозиционни партии, които са в изгнание от десетилетия, се опитват да се завърнат на политическата сцена в родината си. Междувременно, немалко от техните поддръжници отказват да следват призивите им за спокойствие и компромис. От своя страна отчаяните режими опитват всякакви мерки, за да запазят властта си. Отстъпки и либерализация в Сирия, премахване на постоянното военно положение в Алжир, подкупи и обещания в Бахрейн и Йемен, изтребители в Либия и  нежен военен преврат в Египет. Всеки един от тези методи предлага своите възможни изходи, като засега се оказва, че военно-въздушната агитация на Кадафи дава най-плачевни резултати.

И докато Изтока се тресе из основи, съседните региони се тресат от несигурност. Оказва се, че нито САЩ нито ЕС могат да предвидят и гарантират бъдещето на Арабския свят и да предугадят бъдещето на Средиземноморският регион. Изглежда САЩ са най-големият губещ до момента. Режимите, които американците поддържаха и балансираха с таланта на майстор-жонгльор рухват един след друг. За САЩ ще става все по-трудно да поддържа обръча от неутрални арабски държави около Израел, както и да осигури тил за своите операции в Ирак и Афганистан. Ако преди 4 години изглеждаше сякаш САЩ са заели стабилна позиция в Близкия изток и са готови да продължат да налагат своето влияние в региона, то в момента цяата система се разпада и вместо да търсят нови мишени за своя износ на демокрация, сега ще се наложи да закърпят пробойните, които същата тази демокрация направи в корпуса на близкоизточната политика на Белия дом. Оказа се, че най-силното лого на САЩ се превърна в рушител на външната политика на Америка.

За сега, най-големия печеливш се оказва Иран. През последните три години, обръчът около Техеран се затягаше все повече – забраните за ядрена програма, възможностите за американска интервенция, кризата около последните президентски избори и т.н. Сега се оказа, че Иран е като онзи зрител, който седи на столче, хрупа пуканки и , както казват американците, се наслаждава на шоуто. Света позабрави за ядрената програма на Иран, позабрави за огромните улични демонстрации и за противоречивата политическа система, срещу която се борят всички иранци извън страната, а и доста от тези вътре в нея. Специалистите се изкушават да сравняват ‚Зимата на Арабите‘ с Революцията от 1979г. Оказва се , обаче, че разлики има и, че основната връзка между двете, може да се окаже иранската намеса в арабския свят. Събитията от последните седмици прекалено добре  обслужват интересите на Иран, за да може с лека ръка да пренебрегнем възможността за иранска подкрепа към опозиционните лидери в Арабския свят. За разлика от САЩ, чийто износ на демокрация излезе извън контола на Вашингтон, Иран не се тревожи от ескалиране на положението в Близкия Изток и Северн Африка. Напротив – противопоставянето на шиитското мнозинство срещу сунитския елит в Бахрейн и укрепването на шиитско правителство в Ирак, може да се окаже полезно за Иран, която до момента е изолирана в положението си на единствена твърдо шиитска страна в Мюсюлманския свят. Противоречията сред арабите също така дават шанс на Иран да излезе от неравностойното си положение спрямо Арабската лига, която единствена можеше да се противопостави твърдо на иранските интереси в Близкия Изток. След отстраняването на Либия от Лигата, както и предвид разклатеното положение на Йордания, Египет и Йемен, влиянието и възможностите на Лигата стават силно ограничени.

Все пак сунитския лагер не е съвсем безсилен. Двете основни сунитски сили, незасегнати от народните вълнения остават Турция и Саудитска Арабия. Първата не е арабска държава, но е пряко ангажирана с баланса на силите в Близкия Изток и освен това е съюзник на САЩ. Ердоган, обаче, доказа че има собствена визия за това на къде трябва да върви Турция[4] и за сега не е съвсем ясно какви точно стъпки ще предприеме Турция. Що се отнася до Саудитска Арабия, показаетелен е факта, че точно преди повсеместната арабска криза, Саудитците превъоръжиха армията си с най-ново американско оръжие с цел да контрират нарастващата сила на Иран. Изглежда Саудитците са подозирали какво може да се случи и са решили да се подготвят. За разлика от Турция, Саудитска Арабия е твърд противник на Иран, не само заради претенцията си да е водещата арабска държава, но и заради масовото религиозно течение – уахабизмът. [5] За сега Саудитска Арабия остава най-слабо засегната от демонстрациите и остава поддържник на старите режими. Това се доказва и от факта,0. че бившия вече президент на Тунис потърси обежище там.

Отворен остава въпроса за това как кризата, причинена от „Зимата на Арабите“ ще се отрази на Европа и по-специално на България. За съжаление, арабистите и специалистите пропуснаха да споделят на хората, че криза сред арабите неминуемо ще доведе след себе си и криза с цената на петрола. Можем само да се молим да не се повтори петролната криза от 1973г. Тогава цените на черното злато скачат десетократно. Резултата е светова икономическа криза, която парализира и осакатява европейската икономика за десетилетие напред. Именно в рамките на тази криза България натрупва огромния си дълг към Запада, пак в рамките на тази криза Британия и Франци преживяват икономически шок, от който се въстановяват едва в началото на 90те години на миналия век. Една нова петролна криза може да има страшни последствия. Световната Икономическа Криза, предизвикана от рухването на пазара на недвижими имоти в САЩ все още е в сила. Европейските страни са в рецесия, безработицата не нараства но и не намалява значително. Трудовият пазар остава консервативен, цените на имотите се задържат сравнително ниски, а банките все още се колебаят да отпускат по-сериозни заеми. Тази рецесия, ако не бъде повлияна от друго глобално събитие, ще продължи поне още няколко години.

Ако, обаче, се случи нова криза – петролна, това може да се окаже фатално за европейската икономика. Скок в цената на горивата ще доведе до скок в цените на храните, транспорта, а от там и във всички социални сектори. Когато това се комбинира с безработицата, предпазливостта на банките и останалите проблеми, предизвикани от Световната Икономическа Криза, нещата хич няма да са розови. Ами България? България ще пострада доста стабилно поради няколко причини: 1) България е напълно зависима от вноса на горива; 2) България е напълно зависима от вноса на храни; 3) България е напълно зависима от кредитите, отпускани от европейските баки; 4) Българите са напълно зависими от кредитирането на българските банки, тъй като липсата на промишленост и стопанство води до нисък БВП, а от там и до ниско заплащане; 5) Ниското заплащане, комбинирано с покачващи се цени ще доведе до повишаване на прага на бедността. Ако през 2010г. 27% от българите живеят под прага на бедността, то след една петролна криза, този процент може да достигне до 40%. 6) Снижаването на жизнения стандарт и свиването на трудовия пазар ще доведат до нова вълна от емигранти. За съжаление тези хора ще попаднат в страни, чийто пазари са недостъпни за българите [6]. Освен от български емигранти, страни като Италия, Испания, Франция, Холандия и Великобритания ще бъдат “наводнени” с бегълци от Арабския свят. Докато тези хора ще бъдат разглеждани като бежанци – т.е. с приоритет за настаняване и намиране на работа, българите ще са просто гастербайтери, без специален статут, а дори напротив – най-нежеланата форма на чужденци в Европа.

Нещата никак не изглеждат добре. Вместо Първанов, Борисов и останалите кратуни да се събират на Извънредно заседание за Шенген, няма да е лошо да позаседават малко за това, което ще направят при евентуална петролна криза. Приемането ни в Шенген на фона на шанса български гастербайтери да залеят Европа до края на годината или началото на следващата, не изгледа скоропостижно. Вместо чрез напразни външнополитически маневри  да лобират и да замазват очите на хората преди поредните избори, властимащите е редно да се замислят за своя електорат и за това как българите ще преживеят идващата зима. Без значение кой ще е президент и кой на кое ще е кмет, хората ще излязат на улицата и България може да поеме по пътя на братските арабски народи.

Може би трябва съвсем да се съсипем, за да могат хората най-после да прозрат, че и те имат право на глас, че и те имат право да бъдат пазени и, че управниците ни са длъжни да се погрижат за нас! Искрено се надявам  Бойковци, Костовци и Първановци да си извадят главите от задниците, и да започнат да мислят за обикновените хора. Магистрали, СРС-та и теменужки няма да ни изхранят, когато бензинът стане 5 лева, а хлябът – 3. Ако не искаме нова Виденова Зима, кризисните заседания на Кабинета и Президента тряба да погледнат на юг и хубаво да разберат какво точно се случва там!


[1] Тук правя реверанс към знаменитата ‚Пролет на Народите‘ от 1848г., когато поредица от революции заплашва старите монархически режими в Европа. Революциите обхащат Франция, Германия, Италия и Австрия. Вълнения има и в Испания и Полша. Намесата на Русия и неразбирателството сред  различните крила на революциите води до техния разгром. За разлика от Европейските империи, арабските държави днес надали имат потенциала да се справят с масовото движение на своите граждани.

[2] Свързани с поредица от военни преврати в арабския свят между 1968 и 1983г. Повечето преврати са насочени срещу монахическите системи, наложени след Първата световна война. Египет е едно от изключенията.

[3] За повече по темата, посетета сайта ‚HHC‘ (на латиница)

[4] Става дума за кризата между Израел и Турция през 2010г. свързана с блокадата на ивицата Газа за хуманитарни помощи, идващи на борда на турски кораби. Израел обвини турците, че подпомагат вноса на оръжие за палестинците.

[5] Секта на сунизма, която е крайно консервативна и е опонент на шиизма във всичките му форми. Възниква преди около 200 години и е свързана с предците на сегашните саудитски владетели. Уахабизмът служи като основа за обединение на бедуинските племена в сърцето на Арабската пустиня и да ги противопостави на Османската и Персийската империи, които се борят да наложат влиянието си в региона още от 16ти век.

[6] Тъй като в Европа ние сме 3та трудова категория. 1ва катгория са местните жители. 2ра категория са европейците от ЕС. В 3та категория са България и Румъния. За справка – трудовата система на кралство Нидерландия.


Author: Alexander Stoyanov

Александър Стоянов завършва Националната гимназия за древни езици и култура “Константин Кирил Философ”. Следва История в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Завършил магистратура “История на европейската експанзия и глобализация” в университета в Лайден, Холандия.

2 thoughts on “Изтупано от нафталина 1 – “Зимата на арабите””

  1. Каквито и проблеми да е имало по света, то в дъното се крие или някоя жена или пари.Ниското заплащане, комбинирано с покачващи се цени ще доведе до повишаване на прага на бедността. За жалост българите живеят под прага на бедността, то след една петролна криза, този процент може да достигне още по -големи нива.А пък снижаването на жизнения стандарт и свиването на трудовия пазар ще доведат до нова вълна от емигранти.Общо взеето измъкване няма това е положението статията е страхотна,благодаря че я споделихте с нас.

Comments are closed.