Някой би казал, че това не е расизъм

Print Friendly

От известно време подозирах, че в българските посолства в Северна Африка и Близкия изток цари избирателно даване на визи и скрит расизъм. Абсолютно се убедих в това след редица разкази, пратени ми от читатели на блога, както и от лични моменти. В момента хората, които управляват мисиите ни в Ливан, Египет и Сирия са нови и мога да кажа много съвестни, но това не беше факт само до преди месеци. Не искам да се връщам към моментите, в които едва ли не просихме виза за братовчед, който чакаше визата в българското посолство в Бейрут всеки ден, защото му казваха различни периоди, за да му я дадат буквално в деня, в който той трябваше да пътува за България. Ето още някои случки.

Връщам се от летището, където заедно със сестра ми чакахме братовчед от Ливан, който си беше направил екскурзия до Брюксел, Лисабон и Рим, и искаше преди да се върне в Ливан, да ни види тук в София – става въпрос за няколко часа, след което си отпътува за Ливан. Има право на 36 часа престой. С големи усмивки чакахме на Терминал 2, докато не прозвъня непознат телефон, оказал се от Гранична полиция (номерът е 0888 56 90 76). Да не сме го чакали “Абуд ли е, Абдул ли е” (Абид Трад му е името), защото не можели да го пуснат в България. Въпреки, че документите му са валидни (шенгенска виза за срок от 1 месец, от които са минали 10 дни, докато е бил на екскурзия в Брюксел, Рим и Лисабон), отказаха каквито и да е разговори (!?), а него го чухме за половин минута. Не му дадоха да звънне до посолството (!?). Първо щяха да го върнат в Рим, откъдето пристигаше, след това се оказа, че “ще го качат за Истанбул”. Та сега чакаме да се чуем с него, живот и здраве, да видим как е минало всичко.

Явно няма да се видим с него и остава горчилката в устата и желанието за много псувни. Не се случва за първи път и се замислихме дали има смисъл да си каним приятелите и роднините от “третия свят”, ако ще трябва да ги подлагаме тях и нас на подобни мигове. Ще се виждаме някъде из Европа. Чудех се дали да пиша в блога си за тези нерви, но трябва да кажа, че в този момент дори аз ще кажа – просто няма смисъл. Не допускат защото са от арабски страни – никой вече не може да ме убеди в противното, защото мога да споделя за няколко случая, които показват именно подобно отношение. Не знам дали има общо с онези слухове, че се готвели атентати и не знам какво, но се съмнявам – вече се е случвало и преди, без да има подобни новини. Бих искал обяснение, но не беше дадено. В този случай не виждам друга причина да не го пуснат, освен държавата, от която идва.

Само за фактологията ще споделя още един пример – от миналото лято, 2011 година. Връщам се от Бейрут. На летището пред мен за проверка на документи е жена с дете на ръце. Започнаха се въпроси: “това дете твое ли е”, “сигурна ли си”, “защо сте в България”. Ъ?! Хората зад мен започнаха да се възмущават и онези, хилейки се, я пуснаха.

Друг случай – връщане от Италия, на мой приятел турчин, който има български паспорт му казаха: “Този паспорт истински ли е, а?”, а мен ме питат дали съм роден в България и какво правя тук. Никъде по пътя в други страни не съм виждал подобно нещо. Най-гадното е, че те питат с една мазна усмивка, която казва “ти си по-долу от мен, а аз съм европеец”.

Още един случай – приятел алжирец, който е археолог. Живее в Южен Алжир, т.е. доста далеч от столицата, но два пъти пътува до град Алжир, за да даде документите си за издаване на виза за България. Искаше да специализира тук. И двата пъти получи отказ, без никакво обяснение. Той не е терорист, не е трафикант, не е престъпник, а археолог. И въпреки това не бе допуснат до България. Затова замина за Франция, а днес участва в разкопки в родината си.

Струва ли ви се, че е филм? И на мен ми се струваше, но след третия случай започнах да го смятам за нормално. Не ме интересува кой как ще приеме написаното – който е изпитвал това, знае за какво става дума.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.