Среднощни Twitter размишления за една ужасна нощ в Сирия и ACTA

Print Friendly

Отминалата нощ беше ужасяваща за град Хомс. Сирийските активисти и мои приятели в страната пускаха съобщения непрестанно. Към 00:30 българско време започна атака на силите за сигурност над Хомс, заедно с близките до Дамаск селища, Забадани и Мадая. След първия час жертвите надхвърляха 120 в Хомс. Към 02:00 те вече отдавна бяха минали 260…След това броят стана 300…500…1 000. Да, може и да са повече. Никой не знае все още, защото от клането има ясни сигнали, но не и точна бройка на загиналите. Последва атака на Свободната сирийска армия над силите за сигурност – 40 войници бяха убити. Към 03:00 спрях да следя, преборен от умората…

Че в Сирия нищо няма да бъде същото, стана ясно отдавна. От първите протести и съответното им потушаване. Приемам случващото се там много тежко, не само защото съм с такъв произход. Аз, подобно на мнозина, се чувствам излъган, но и гневен. Една приятелка попита ядосано, докато гледахме новини: “Но как е възможно!? Те не се ли прибират при семействата си вечерта след работа?” И аз се чудя. Би трябвало да сме хора всички – външно имаме еднакви белези, но май приликите стигат до тук.

Приятел от Сирия писа: “Да, наистина е лошо щом броят на убитите нараства по-бързо, отколкото смогваме да пишем в Twitter.” По време на целият този ужас на прииждащи новини, в Twitter @velqn (velqn.com) споделяше емоциите наравно с мен. За което му благодаря.  Когато пуснах известие, че жертвите в Хомс са станали над 200, той емоционално написа това, което ме накара да се замисля:

[blackbirdpie url=”https://twitter.com/velqn/statuses/165596529996996609″]

Мисля си, че всеки един има своя фронт, на който да воюва. ACTA е от такова значение за хората тук, в Европа и САЩ, както каузата, за която се борят сирийците. Струва ми се, че онези, които вече са преживели исторически периодите, в които се намират днес арабите, по някакъв начин трябва да помогнат в опазването на свободата на словото, за която умират стотици днес, а хиляди са арестувани. ACTA е такъв долен акт, както и убийството на активисти в арабския свят. Срещу ACTA трябва да се  борим така, както се полага във война – с всички възможни средства. Защото гласуването и съществуването на ACTA е репресия срещу цяла една идея и хората, които я споделят.

Всеки наистина помага за осъществяването на онова, в което вярва, по начинът, който може да си позволи. Сирийците се бият, публикуват съобщения, видеота, снимки – за да не забрави светът, че там също има човешки същества. Борбата на активистите за свободен Интернет прави публикуването на всички тези материали възможно. Каузите се допълват, когато са справедливи.

Затова, приятели, всеки на неговия си фронт, защото войната е обща.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.

3 thoughts on “Среднощни Twitter размишления за една ужасна нощ в Сирия и ACTA”

  1. Така е.Свободата е най-важна.Дори излиза, че е по-важна и от живота щом всеки човек е готов да загуби живота си в името на свободата!:( Ако има изобщо човек, който е “ЗА” АКТА…със сигурност не е чул нищо за арабската революция.
    Човек не търпи да е ограничаван.

  2. Май съм повече по възраженията… но да си кажа:

    Съвсем не съм убеден, че историята се развива така линейно, както са ни учили. Ако проблемите в арабския свят са тясно свързани с икономическата криза, тогава можем да кажем, че те са в доста напред по отношение на последствията от нея. Не знам и доколко в идейно отношение те „изостават“ или „следват“.

    Лично аз не мога да сравнявам който и въпросите за „интелектуалната собственост“ и за живота на хората – те са от различен порядък. Разбира се, че хората първо трябва да са живи и едва тогава да говорим за свобода на информацията. Едва ли разните АКТИ ще убият някого веднага. А защо хората си мълчат за несправедливостите в Сирия вече е друга тема – АКТА няма нищо общо.

Comments are closed.