След Утрешния ден*

Print Friendly

През последните няколко дни България заприлича на декор от филм на Джеймс Камарън. Тонове сняг сковаха страната като в кошмарна зимна приказка и изтормози и без това изстрадалия български народ. Освен снежната белота, като гол гъз в еротично списание лъсна и пълната неадекватност на българските управници и местна администрация да реагират на нещо толкова феноменално, каквото е снеговалеж през зимата!

Пустинни хеликоптери, изгубени в снежните виелици, пропукани от десетилетия язовирни стени, на които никой не обръща внимание, липсата на всякаква система за адекватно предварително известяване. Всички тези неща костваха живота на десетки и имуществото на стотици обикновени хора, които заедно със семействата си ще трябва да плащат цената на десетилетия управленческа немарливост. Ясно е, че когато става дума за такива сериозни проблеми не може да се търси вина само в настоящето правителство, макар то да е редно да понесе основното бреме на обществената критика. Само, че критика няма. Има съпричастие, има съчувствие към пострадалите, но не се намери никаква обществена инициатива, която да потърси сметка от отговорните лица. Българите отново мълчат. Може би, когато обстановката се нормализира, ще има кой да надигне глас, а може би не….

И докато политолозите тълкуват дрехите на Хилъри и строгата й прическа, проблемите на собствената ни държава остават неразрешени. Нека кажа на всички, които коментират подробно Хилъри – нещата, дами и господа, са доста прости: САЩ имат енергиен интерес към шистовия ни газ, от който няма да се откажат и, за който ще ни притискат. Българите, на които се гледа като на трета ръка хора, няма да получат лесни визи за САЩ в идните 40 години, а вече отвращаващата ме усмивка на Джеймс Уорлик ще продължи да ни се надсмива от вестници и списания, докато не му изтече мандата. Толкова за САЩ и нейните планове за България…освен ако случайно не решат, че трябва да разположат повечко войници тук след закриването на бази в Германия…Е, и да решат, ние веднага ще им се наведем, така че няма какво толкова да му мислим.

След няколко десетилетия, когато в учебниците се дискутира тази зима и кризата с нея, ще се говори за силата на природата и безсилието на политици и общинари. Но ще забравят за хората и тяхното страдание. Нека поне утре в деня на траур, ние да не забравяме а искрено да изкажем съболезнованията си и да си помислим колко още трябва да пострадат, преди за престъпната немарливост да се потърси сметка….

__________________________

Филм на Джеймс Камарън, разказващ за преживяния от света леден апокалипсис.

Author: Alexander Stoyanov

Александър Стоянов завършва Националната гимназия за древни езици и култура “Константин Кирил Философ”. Следва История в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Завършил магистратура “История на европейската експанзия и глобализация” в университета в Лайден, Холандия.