Qui est veritas?*

Print Friendly

8-ми февруари – ден на национален  траур. Блогът Intidar  изказва съболезнования на близките на загиналите, както и на всички пострадали и загубили имуществото си в следствие на природната стихия.

Несъмнено в следващите месеци ще се изприказва много за тези тежки за България седмици. Много ръце ще бъдат измити, много обвинения – отправени. Институции ще си прехвърлят топката, а обикновените хора, както обикновено, ще отнесат последствията. На фона на човешкото страдание, сред българските политици, но не само сред управляващите, се забелязва едно престъпно желание за прехвърляне на отговорност и липса на ясна позиция, както и на призната вина.

До този момент нито един от отговорните кадри за последните 10 години не излезе и не каза –  “Аз съм виновен!”. Липсата на политическа и управленческа доблест в България е позорна и погрешна, но в никакъв случай изненадваща. Политическата ситуация и бедственото положение отразяват една много по-дълбока криза, чийто грозни пипала са пуснали корен във всички сфери на социалния живот. Става дума, чисто и просто, за пълното безхаберие на българите по абсолютно всички въпроси, различни от цената на ракията.  Защото българина сам се е довел до състояние, в което единственото 300+ грама жива вода на ден, плюс мезе, са единственото, за което му пука и, за което е готов да скача. Дали хората около него умират, грабят ги, давят се, това няма значение. Помощта между хората не може да надхвърли махаленско ниво, а понякога не стига дори и до там. Например, вчера разбрах от една дама, че в центъра на София, пред очите на десетки господа, друг господин разбивал багажник с лост. Дори, когато алармата се включила и било ясно, че човекът явно не си е забравил ключовете, не последвала никаква реакция от околните. Ето толкова струва гражданското ни общество и загрижеността на за ближния, която националната ни религия проповядва. Изглежда трябва вълни, реки и язовири да залеят всичко, което имаме, за да проявим малко човещина към другите, ала това става там, в селата и малките градчета, където хората се знаят от поколения…

Що се отнася до българите като цяло, то ние сме един народ от мъртви души….

____________________________

* Qui est veritas (лат.) – “Кое е истина?” – Думите, с които Понтий Пилат си измива ръцете, преди да предаде Иисус на юдеите.

Author: Alexander Stoyanov

Александър Стоянов завършва Националната гимназия за древни езици и култура “Константин Кирил Философ”. Следва История в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Завършил магистратура “История на европейската експанзия и глобализация” в университета в Лайден, Холандия.

1 thought on “Qui est veritas?*”

  1. “Става дума, чисто и просто, за пълното безхаберие на българите по абсолютно всички въпроси, различни от цената на ракията.”
    :(( Много добре си го казал!

Comments are closed.