Апология на Възрожденските Българи

Print Friendly

Като студент по история и патриот, но в истинския смисъл на тази дума, дълги години ми е било болно заради съдбата на нашия народ. Мачкан, потискан и унижаван в продължение на столетия от чужденци, а в последствие и от свои…И понеже съм човек, който преживява страданията на народа ни (това е и причината, поради която отказвам да се занимавам с българска история – бел. авт.) често изричах гневни думи срещу онези българи, които живели преди 137г. отказали да въстанат… Болеше ме, че от 4 милиона българи, едва 40 000 – т.е. 1% – са се вдигнали срещу Османската империя в онази паметна 1876г., загърбвайки живот, имот и семейство. Ех, наивна моя, неотдавнашна младост. Днес вече не съм студент, но чувствата ми към Родината си остават все така силни…

Това, което се промени е разбирането ми за онези хора от преди два века, които до преди смятах за безволева, смачкана рая… Искам от страниците на този сайт да се извиня публично за думите си! Сгреших! Не съм бил прав! Ето, казвам си го! Не съм бил прав, защото тези хора не са имали избор, били са вкопчени в малкото, което са имали – бащиния имот, дребните приходи, селската община, кръчма или църква и т.н. Дядовците и бащите им са преживели времена на безразборни кражби, убийства и държавен произвол от ръцете на кърджалиите, и са научили своите потомци да ценят и малкото, което имат… Идват тогава едни младежи на около 18-20г. и им казват “Зарежете всичко! Зарежете това, което предците ви едвам са изградили поколения наред и се вдигнете! Шансът ни за успех е нулев! Никой няма да ни помогне, но ние трябва да се жертваме, за да може света да разбере, че българи съществуват и, че те имат право на свобода! Изберете смъртта, посрещнете я с оръжие в ръка, изправени срещу поробителите…” И повечето българи казали “Не!”. Дълго ги упреквах за този избор, но вече не е така…

Днес, 137 години по-късно, ние живеем в поредното робство, но повярвайте ми – то е по-грозно и ужасно от всички досегашни, понеже ни е наложено от част от собствения ни народ. Не става дума за вековната Византийска империя, османската военна машина или желязната съветска завеса… Не! Става дума за българи, които от 23 години са ни поробили с цялата си наглост и неграмотност, своето безочие, себелюбие, алчност и липса на всякакъв морал! Става дума за собствените ни управляващи, издигнали се от пепелта на Партията, за да могат, като зъл феникс да изгорят отново живота на цял един народ!

Преди 137 години от 4 000 000 българи въстанали 40 000 – 1%, днес, от 7 000 000 българи на площадите рядко излизат повече от 4 000 – 0,00005% !!! Кои по дяволите сме ние, че да съдим онези хора! Кой по дяволите съм аз, че да казвам, че предците ми са били страхливци? Не, драги приятели, страхливците сме ние, аз и ти, и ти, и ти, които четете това! Всеки ден от екрана ни се хилят група мазни плужеци с различна партийна окраска, които се надсмиват над овчето простодушие на този народ! Вчера, докато гледах поредната траурна емисия новини, си зададох въпроса “Какво, да му е*а майката трябва да стане в България, за да може българите да изпълзят от скапаните си черупки?” Истината е, че ако у нас стане като в Гърция, по площадите няма да има жив човек…пак ще гълтаме и ще се давим, но ще си мълчим като женски полови органи. Истината е, че ако полицията реши наистина да ни следи Интернета, пак ще си трайкаме и никой няма да каже гък. Истината е, че ако държавата ни фалира и децата ни умрат от глад, просто ще избягаме в чужбина с последните си пари… За българина, бягството остава последна опция! Никой, никога не си представя как остава тук и си решава проблемите с тояга, факел и страшен лозунг в ръка!

Да бягаме! В чужбина! Защото там ни чакат с разтворени крака, задници и портфейли! Българин, означава ангел небесен и хората нямат търпение да ги огрее нашата благодат. Пикая на тази представа! Никой не ни чака, никой не ни иска, никой не ни понася! НИКОЙ! Затварят пазарите си за нас, летищата си, пристанищата си, домовете си, работните си места, университетите, училищата и границите. Няма да видим Шенген и Зелени карти, защото цял свят вижда на къде сме тръгнали – към дъното на тоалетната, и трябва само леко усилие, за да се пусне водата и да ни отнесе в канала!  По законите на хигиенната физика, тяло попаднало в тоалетната,  става никому непотребно и от никого нежелано, и никой няма да го извади отново… Ако сами не изплуваме и не се изкатерим, никой няма и бялото на окото да обърне към нас.

Но да се върнем на възрожденците. Ако днес бяха тук, Левски щеше да има тайна мрежа в Туитър и Фейсбук, Каравелов и Ботев да пишат блогове, а Бенковски да обира правителствените банки. Щяха да са първи на протестите “Occupy Bulgaria”, да носят маски от V for Vendeta и да скандират пред парламента всяка седмица заради поредния протест. И днес има такива хора, не легенди, не герои, но хора, които не могат да се примирят. Тези хора, обаче са малко и все по-малко ще стават, защото мнозина вече избягаха, а други ще ги последват. Не си мислете, че сравнявам тези хора с революционерите ни! О не, защото още никой нищо не е загубил, заради това, че е на протест, нито е рискувал работата, семейството и живота си за да направи България една наистина свободна държава… Не, днес няма такива хора, защото те се раждат с времето си… А времето днес ражда само охлюви. Може би след 30 години, когато излезем от политическата кърджалийщина на псевдопрехода, децата ни ще дойдат и ще кажат “Хайде старци, зарежете панелките, опелите модел 2002 и телевизорите НЕО, с които живеете още от времето на Сакскубургготски! Вдигнете се най-после, жертвайте всичко, което сте градили, в името на една по-добра България! Да се освободим от собственото си робство!” Тогава, драги мои приятели, от вас ще зависи, дали след още 137 години, младите ще ви наричат страхливци или не, защото робството, в което живеем сега не е чуждо, но също така не е и непроменимо и неизбежно!

Александър Стоянов

Author: Alexander Stoyanov

Александър Стоянов завършва Националната гимназия за древни езици и култура “Константин Кирил Философ”. Следва История в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Завършил магистратура “История на европейската експанзия и глобализация” в университета в Лайден, Холандия.

5 thoughts on “Апология на Възрожденските Българи”

  1. Александър, вижда се че празнуваш малкото помъдряване, дошло с годините, но очевидно само го регистрираш, но не го изживяваш.

    От една страна разбираш хората, които държат на стабилността и малкото благополучие (материално, семейно, личностно), което са постигнали в живота. От друга страна изобщо не ги разбираш и ги укоряваш. Нима днешните българи да живеят още по-зле и по-ужасно от възрожднеските, нима имаме по-малко права, материални, обществени и цивилизационни постижения?

    Как така оправадаваш хората от миналото, които са живяли в много по-големи опасности, несправедливости и ужаси, а се възмущаваш до небесата, че днес хората търпят днешните много по-поносими несправедливости, в комфортните цивилизовани времена на 21 век?

    Но голямата ти грешка е, че не разбираш основния проблем на нашето време. Това не е избора на днешния българин, избиращ запазването на малкото лично щастие и жертващ Голямото Общо Щастие. Проблемът е РАЗБИРАНЕТО ЗА ЩАСТИЕ. Ти искаш хората да грабнат като един сопите, факлите и т.н. и да се юрнат да въздадат дългоочакваната справедливост. Колко типично дуалистично умопомрачение! Мнението на убеденият в своята върховна правота и всеобхватно прозрение. Личи ти, че си помъдрял, ама съвсем мъничко. От висотата на времето отдавна трябваше да си прозрял, че основният проблем при всичките тези революционни пориви е… опростенческото мислене! Всеки един като теб, който си мисли, че нещата могат да се решат кардинално с физическото премахване на двама-трима Много Лоши, е опасен за себе си и околните наивник.

    Кои са тия двама-трима Лоши, Александре? Можеш ли да им кажеш имената, снимките? Или както всички други революционери, считаш че определянето на подлежащите за премахване ще се извърши в последствие, а главното е да се започне? Това е грешката на всеки един революционер от древността до днес, който счита, че като се почне мелето, ще се случва само това което той иска. След което поколенията и историците пишат с отвращение и срам за кървавите морета и ужасяващите извращения, извършени в името на Великото Добро. Гилотини, концлагери, тоталитаризъм, мракобесие – всичко това е се е случило в името на възцаряването на справедливостта. Защото няма Добри и Лоши, а още по-малко може да има единно мнение кое е Добро и кое Лошо, а най-малко – да не се допусне Добрите и Лошите да се смесват.

    Или ти считаш, че точно ти ще водиш гневните тълпи и ще се налага твоята визия? Оптимист! Но дори да се случи така, ти имаш ли ясна визия за това как трябва да стават нещата? А готов ли си да за платиш по същия начин (с живота си, както тези които искаш да бъдат премахнати) ако се окаже, че вижданията ти са неосъществими?

    1. Всеки има право на своето мнение, Боби. “Как така оправадаваш хората от миналото, които са живяли в много по-големи опасности, несправедливости и ужаси, а се възмущаваш до небесата, че днес хората търпят днешните много по-поносими несправедливости, в комфортните цивилизовани времена на 21 век?” На този въпрос, отговора е много прост – Ами много лесно ги оправдавам, защото те не са имали избор. Колкото до “опасните ми идеи”,то четеш думите ми прекалено буквално. Не става дума да се подпали парламента, да се избият, двама трима и т.н…не става дума за чувство на гражданска отговорност и стремеж към нещо по-добро…Вместо това се наблюдава постоянна подозрителност, липса на всякакво взаимодействие между хората и куп други проблеми. В България няма български народ, има български индивиди , тамън 7 милиона и именно това ни е проблема. Защото това, от което има нужда тази страна е масов протест на хората, без партийна украса и демагогия, така характерни през 1997г. Нужно е да се напомни на политиците, всеки път когато се издънят, че властта им не е дадена от Бога, а от Народа. Аз не се цаня за водач на народен бунт, за реформатор или политик, защото не са за мен тези неща. Но определено съм гражданин и държа позицията ми да има значение за държавата в която живея. Докато нещата се случват както се случват, това няма как да стане. И понеже искаше снимки на виновни, ето ти няколко:

      http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/72/BBorisov_EPP_Summit_March_2011.jpg/180px-BBorisov_EPP_Summit_March_2011.jpg

      http://www.parlament.bg/wp-content/uploads/2010/07/cvetanov.jpg

      http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/39/Sergey_Stanishev_2009_elections.jpg/250px-Sergey_Stanishev_2009_elections.jpg

      http://burgas-podlupa.com/wp-content/uploads/2011/11/georgi_pyrvanov_image_1.jpg

      http://i.frognews.bg/images/Ahmed_Dogan/ahmed_dogan_09.jpg

      http://annews.blog.bg/photos/97470/original/Novini/ivankostov.jpg

      http://www.omda.bg/bulg/news/personal/lilov.jpg

      http://i.frognews.bg/images/Portreti_Politici/stefan_sofianski.jpg

      http://dariknews.bg/uploads/news_images/200807/photo_verybig_270726.jpg

      http://argumenti-bg.com/imgs/bulgaria/Videnov.jpg

      http://www.bgsever.info/br-39_2006/11LUKANOV1111.gif

      http://ikonomika.org/wp-content/uploads/Image/Simeon_Djankov1.jpg

      http://i.dir.bg/persons/images/upload/2009/10/12/t245_8782681.jpg

      Отвори си линковете и виж. Всеки от тези измамници заслужава да полежи на топло за доста време. А покрай тях и всичкия друг отпадък, който се намъкна в Парламента. Виж, Боби, Мен не ме е страх да казвам имена и да ги обвинявам, защото знам че съм прав. Жалкото е за тези хора, които само си ги мислят нещата, но не им стиска да се изкажат ясно.

      И един последен въпрос, за да продължа спора, интересно ми е, как според теб трябва да се подобрят нещата? От къде минава пътя?

  2. Добре, така ми харесва повече, защото първоначалната ти публикация има по-скоро екстремистко звучене.

    Първо малко офтопик – фантастите братя Стругацки са написали едни чудесни книжки, една от които определено обожавам – Трудно е да бъдеш Бог:
    http://lib.ru/STRUGACKIE/bolg_bog.txt
    Това е четиво, което всеки един борец за по-добър свят би трябвало да прочете и да попие. Препоръчвам ти да прочетеш 9та глава – разговорът на идеалния човек от бъдещето с идеалния революционер от миналото. Пълна е с истина, която в една или друга степен струи със срашна мощ от цялата ни позната човешка история. Интересното е, че Стругацки са написали тази книга още през 60те години и тя е публикувана в мракобесието на постреволюционната съветска идеология.

    1. С удоволствие ще се запозная с текста. Но наистина, като човек, който явно се е запознал с подобни интересни текстове, ми е любопитно какво е твоето мнение за това на къде трябва да отидем. Не е заяждане, просто смятам че обществото се нуждае от дебати и този сайт не е лошо място от където да се започне!

      Иначе за вечните книги, и Оруел пише веднага след Втората Световна война, но “1984” си остава все така незаменимо четиво, така че напълно подкрепям идеята ти за подобен тип поучителна литература!

  3. Напълно съм съгласен с идеята, че доста от линковете на тези хора си заслужават решетките. Въпросът е какво ще реши това? Назидание за други като тях? Историята и днешният свят показват, че такова назидание не се случва, дори да ги бесят по площадите.

    Имаш една съществена грешка, Александър – разглеждаш света елементарно и дуалистично. Точно това красиво и въздействащо е изобразено в тази 9-та глава от книгата, която е някакви си 2 страници. Тези снимки, които искаш да вкараш в затвора, са всъщност представителна извадка от “народа”. Нито по-лоши, нито по-добри от средният ни съгражданин. Може би по-образовани и интелигентни, да, но като тях сред нас има хиляди. Когато ги премахнеш или поне прогониш, с твоите масови и единни протести – нима мислиш, че ще изчистиш всичката поквара и порочност, че тя е само там, по върховете? Ами нали все пак ще трябва някой да върши тяхната работа, на прогонените от всенародният масов гняв? Кой? Не забелязваш ли, че тези по върховете се сменят? Много опростенческо и наивно би било да си мислиш, че всички те са една сговорна клика, идеално играеща политическия си спектакъл и подмолно реализираща истинските си антинародни цели. Не, не са сговорни и не е спектакъл, истина е! Просто така се получават нещата, поради съществуващите обективни обстоятелства, включително народния манталитет и историческата обусловеност. И най-вече – поради неизбежните човешките несъвършенства.

    Да, несъвършенства. Дори ти самият, с чистата си душа, да се качиш на власт, ти ще трябва да имаш подизпълнители, съмишленици, подчинени и сподвижници. Няма как да познаваш и половината от тях наполовина, колкото е нужно, за да им довериш това, което ще трябва да им довериш. А освен това хората се изменят и житейските обстоятелства твърде често ги водят към неправилни решения. И така, дори ти, човекът с чистата душа, опитвайки да се оправяш в сложните и оплетени води на човешките взаимоотношения и грешки, ще се видиш окалян от безбройните срамни, но необходими компромиси, пред които ще се изправиш. Накрая ще видиш някой друг такъв като теб, с чиста душа, справедливо да призовава наказанието ти.

    А защо мислиш, че обикновените хора, които би извел на улицата, за да им връчиш сопите и факлите, имат едни и същи цели и стремежи? И то точно твоите? На първо време, тези които първи ще излязат изобщо не са най-примерните и добрите, винаги е така. На второ – винаги единственото което обединява народното негодувание е желанието за промяна. А идеите им каква трябва да е тази промяна са най-често противоположни и всяко решение, което взимаш, ще отблъсква от теб част от поддръжниците ти и ще пълни редиците на враговете ти. Просто нашият свят е една сложна мрежа от противоречия.

    Накъде трябва да отидем, накрая ме питаш ти. От поне 10 години мисля по този въпрос и още не мога да бъда уверен в отговора си. Проблемите на обществото ни произтичат от несъвършенствата на системата и самите нас. Според мен по-успешна управленска система би била авторитарна, но авторитетите да се издигат на безпрострастни технократски принципи. Нещо като политическата система на планетата Набу, от “Междузвездни войни”, в която политиците от малки деца се отглеждат отделно и специализирано и цял живот се възпитават да служат на някакви върховни ценности, включително себеотрицание и саможертва.

Comments are closed.