Топ 10 на най-стереотипните въпроси, които съм чувал за арабския свят

Print Friendly

Сериозно. Нека бъдем наистина сериозни. Тази класация няма да е класация в истинския смисъл. Това ще е една статистика или нещо подобно, защото абсурдните въпроси, които съм чувал или са ми задавали за арабите и арабския свят са много. Това, което ме подтикна към идеята да напиша някои от въпросите е предаването по БНР, в което бяхме поканени хора от Форум за арабска култура, за да говорим за арабската култура. Предаването ще се излъчи по-късно, но няма значение.

С. Г. Ихсанова: “… нашата менталност е препълнена със стереотипи. Печално е, че човешката природа е по-поддатлива на формирането на стереотипи, отколкото на изработването на собствени позиции.”

Нека уточним първо, че за обикновения гражданин арабският свят е “там”. Повечето пъти става дума за  неопределена територия от картата на света, обвита в мистерия и Шехерезади. След обсъждане с моята добра приятелка Надя от The Alz Blog, едно от най-известните наименования на арабските територии е Арабия и често, когато разберат, че сме със сирийски произход ни питат дали сме били в Арабия. Признавам си – искам да отида, но още не съм намерил пътя натам.

Мечтата на пан-арабистите се е сбъднала именно в стереотипите и националистическите вопли. Защото там арабските държави са едно цяло и различията са единствено в това, че хората са в различни нюанси на тъмното и играят кючек. Да, това е още един стереотип, че в арабския свят се играе кючек, а не ориенталски танци. Но това се преживява.

Според изследването  “100 години на анти-арабски и анти-ислямски стереотипи” на Американския арабски анти-дискриминационен комитет, стереотипизацията на арабите следва моделът на трите Б – т.е. “billionaires, bombers, and belly dancers” или милиардери, бомбаджии и танцьори на ориенталски танци (може да видите и изследването на Джак Шахин относно анти-арабските стереотипи в американската култура).  За мнозина облеклото на шейховете от Персийския залив е станало нарицателно за всички араби, а това е далеч от истината, защото в различните арабски страни съществуват различни моди и традиции. Има разлики в музиката, храната, облеклото… За съжаление през последните 40-50 години, най-вече по време на Студената война, стереотипите нарастват много бързо, имащи за основа старите създадени представи за арабския свят, наложени от пътешественици и политици, а не рядко и от писатели, които в повечето случаи дори не са виждали арабин.

Но днес, когато имаме Интернет и всякаква достъпна информация, можем ли да се оправдаем с липсата на ресурси? В миналото една от причината за мистификацията и ориентализацията на арабския свят от западния човек е липсата на информация и дочуването на странни истории, започнали още от Кръстоносните походи. Но днес?

Ама то като в “1001 нощи”!

Една от най-големите причини за създаването на ориентализма, т.е. западната представа за арабския свят и Изтока, като цяло (оттам се създават нарицателните “араби”, “бедуини”, “черни”, “чалми” и т.н.), е сборникът с приказки “100 нощи”, който всички познаваме много добре. Има дебат в самото арабско общество дали Шехерезада е помогнала или навредила на името на арабите, защото именно чрез тези приказки се създава образът на мистичното (което може да е плюс или минус) далечно кралство, изпълнено с хитри везири, търговци с камили, принцеси с красиви очи, но забулени изцяло и бедният обущар (вижте повече за Едуард Саид).

Как се пише правилно – Ирак или Иран?

Не сте сбъркали. Това е наистина един от най-тъпите въпроси, които съм чувал. Може би ще кажете, че се заяждам, но… наистина ли няма разлика между Ирак и Иран? Да, за мнозина това са едно и също – ислямски страни, където се раждат забулени жени и бебета с бради. Но реално те дори не са населявани от един и същи етнос – Ирак е арабска страна, а в Иран живеят персиийци и се говори фарси, а не арабски. Другото, което са ме питали е – Как е: Аман или Оман? Аман е столицата на Йордания, а Оман е арабска държава в южния край на Арабския полуостров.

Това техният бог ли е?

Въпросът е зададен след като човекът вижда снимка на икона на Дева Мария от манастир в сирийския град Сейдная, на която надписите са на арабски. Също така нека да отговоря отсега на бъдещи въпроси: няма турски бог, арабски бог, бог на чалмите и т.н. Бог е един (или повече от един, зависи от религията) – както за християни, така и за мюсюлмани, и за всички хора по света. Арабите (християни и мюсюлмани) няма как да наричат Бог по друг начин, освен Аллах, защото така е на арабски. Това е.

Виждал ли си терорист там?

Отново “там” означава “Арабия”, т.е. в арабските страни. Не, не съм виждал, макар да искам – би било страхотен репортаж. Уви, не се разхождат по улиците, за да мога да им задам няколко въпроса.

Има ли тротоари в Сирия?

Наистина няма да коментирам този въпрос. Имаше и продължение – дали има тоалетни.

В заведение на Патая Бийч, Тайланд

Леле, те много бели, бе!

Интересна е реакцията, която съм виждал, когато кажа, че има араби, които не са с тъмна кожа. Това е равносилно на осъзнаването, че Дядо Коледа не съществува. Паника и очи, като паници. Когато изненадата отмине, все пак трябва да бъдат приложени доказателства и аз отварям 1. снимки на известни личности от арабския свят и 2. снимки на мои роднини, които спокойно биха минали за французи. Доказателствата са важни – те потвърждават, че не си измисляш.

Яко пустиня и камили.

Събеседник: А то там как е?

Аз: В смисъл?

Събеседник: Еми аз си го представям една пустиня….

Аз: … ???

Събеседник: Не знам, има ли оазиси?

Хъх. Приятели ми казаха, че са видели камила за първи път в… софийския зоопарк. Арабските страни са 22 и се разпростират на огромна площ от Атлантическия океан до Индийския океан с население от близо 400 млн. души.  Природата е също толкова разнообразна, макар на пръв поглед пустинята да доминира. Тя е там, така е. И е много важна в културата на арабите. Но не е сама. Има планини, реки, езера, гори, водопади, сняг и лед. Не може да се разглежда по такъв начин толкова голяма територия.

Гледат ли футбол?

Да, и то с голяма страст. Спомням си, че когато беше световното първенство по футбол 2010 година, в Дамаск бяха изкарали големи екрани по улиците и когато имаше мачове, се събираха младежи с бира в ръка и обсъждаха шумно играта.

Имат ли Интернет там?

Няма да коментирам отново това “там”. Ще отговоря веднага – да, имат интернет и борбата на младежите е да имат по-добра връзка и повече свобода на изразяване. Вижте тук за повече подробности.

Със сигурност има още много въпроси и много неизказани думи, защото темата е огромна. Стереотипизацията обикновено я има във всеки народ или култура отнесена към друг народ или култура. Живеем във времена, когато границите са размити, особено между хората и тяхното движение е в пъти по-засилено от миналото. Днес съседите ни могат да бъдат буквално всякакви – японци, корейци (за тях има също много стереотипи!), руснаци, турци, араби… Зависи, наистина в голям процент, зависи от нас самите да получим повече информация. Доказано е, че хората, които имат приятели чужденци, имат и по-малко стереотипи към тяхната култура. Медиите са голям фактор в стереотипизацията, но това трябва да се разгледа в отделна публикация. И накрая има нещо, което винаги бие рекордите в моите очи. Когато започнах насмешливи разговори за арабския свят и кажа, че аз съм с такъв произход, най-често отговорът е:

“-Е, ти нямаш нищо общо с там… с това….с тях..абе искам да кажа българин си си.”

Да, българин съм. Роден съм тук и съм горд с майка си. Но имам и баща, а той идва от Сирия – една прекрасна арабска държава. И също съм горд с това. Ето защо… просто не ми харесват забележките и заставянето да избирам 🙂

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.

5 thoughts on “Топ 10 на най-стереотипните въпроси, които съм чувал за арабския свят”

  1. Руслане,супер статия :))) Много се смях, благодаря ти ;))) Имам много любими фрази, но ако трябва да избера една, то без съмнение това би била “моделът на трите Б – т.е. “billionaires, bombers, and belly dancers”

  2. Руслане, хубава статия и чудесна идея 🙂 Бих те допълнил с още няколко:

    *Иран, Пакистан и Афганистан са арабски страни, а Судан не е.
    Освен Иран, масово в целия свят мислят Пакистан и Афганистан за арабски страни. Това винаги ме е учудвало. От друга страна малцина знаят, че Судан е арабска страна ( с официален език – арабски, макар и да има няколко неарабски племена)

    *Араби = мюсюлмани
    Малко знаят, че има много араби, които са християни, а Ливан доскоро християнството бе официална религия. В самата конституция пишеше, че призидентът трябва да е християнин. Сега не знам дали е още така, трябва да попитам.
    Наскоро четох, че Египет била “най-голямата” мюсюлманска страна. Всъщност най-голяма и многолюдна ислямска страна е Индонезия.

    *Араби = тероризъм = богатство = беднотия
    Стереотипи. Тероризмът почти винаги се свързва с арабските страни и това е заради американската пропаганда. Ан Коултър например стана известна с твърдението, че “не всички араби са терористи, но всички терористи са араби”. И се създаде един такъв стереотип. Когато в Норвегия Брейвик направи атентатите, в САЩ Фокс Нюз веднага обвиниха “Ислямски групировки”. Други стереотипи са свързани с парите. Част мислят, че едва ли не всеки арабин има петролен кладенец, а друга част – че арабите измират от глад.

    *Аллах
    Ти вече го спомена, но с тази забележка, че Бог не е за всички по целия свят, защото има много будисти (безбожна религия), индуси, последователи конфуцианствто (все политеистични религии) 🙂 Аллах действително означава Бог буквално, и арабите християни също го наричат така – Аллах. Но по-интересното, че много мои приятели, а и други хора, много често като се опитват да имитират арабска реч винаги започват с “алаха-малаха-балаха” 😛

    Всъщност стереотипи има навсякъде, това е низбежно 🙂 Преди време, като бях в Палмира, се запознах с едно японски туристи. Като им казах, че съм от България, те ме попитаха дали си празнуваме рожденните дни тук 😀

  3. *едни японски туристи 😳

    Като се замисля, не добавих нищо, а просто допълних 🙂

  4. Много благодаря за симпатичното обобщение на най-важното. Смятам, че би било чудесно всеки да чете по една такава статийка всяка седмица. Ако ще и да е една и съща. Благодаря и за допълващите коментари.

Comments are closed.