Катиф, центърът на саудитската съпротива

Print Friendly

Смятах да напиша този постинг за блога на Foreign Policy България, но реших, че през блога си мога да покажа повече мултимедия, отнасяща се до темата.

Жени взимат участие в погребението на 21-годишния Мунир Алмайдани, убит от силите за сигурност в Катиф на 9 февруари 2012 г. Снимка: Jess Hill

Докато Саудитска Арабия сипе яростни слова срещу режима в Сирия и иска защита на сирийците, то в собствения двор на краля се води една оспорвана битка от години. Можем да кажем без проблем, че е най-малкото подло и нахално саудитският крал да изисква нещо от други страни, когато той самият е превърнал държавата си в затвор. Може би с режима в Дамаск са си обменяли идеи как да потуши едно въстание по-лесно, но това предположение остава в сферата на вероятностите все още.

Трябва да признаем, че не изобилства от текстове относно протестите в Саудитска Арабия, затова и един да се появи, той става пътеводител. Журналистката Джес Хил описва как в дългоочаквания “Ден на яростта” в Саудитска Арабия миналата година, правителството наперено разкарва екип на BBC с идеята, че е невъзможно да има протести. Целта е да се покаже, че наистина е спокойно и не става дума за “нагласено шоу”. Съответно полицията прави всичко възможно да сложи под ключ столицата Рияд, за да бъди всичко по план.

Шокът идва неканен, когато Халед ал-Джохани, учител и баща на пет деца, тръгва към камерите на BBC и съобщава ясно: “Кралското семейство не ни притежава!” Смелият мъж продължава: “Ако говорите, те ще ви вкарат в затвора”, британският репортер пита какво ще се случи сега с него и мъжът довършва с “Аз ще отида в затвора с широка усмивка, защото аз вече съм в затвора!”

Така и става. Ал-Джохани е арестуван в същия ден, като процесът не е публичен. Той е откровен, но е сам. Общността от банкери и инвеститори отдъхват облекчено. Всеки един протест в кралството би се отразил веднага на световните пазари и затова се взимат всички мерки хората в Саудитска Арабия да не протестират. Властите убедено смятат, че Арабската пролет няма как да достигне техните земи, но най-вероятно се лъжат.

На 4 и 5 март 2011 стартираха първите от този тип протести в Кралството; октомври 2011 година също бе белязан от стрелба по протестиращи; през ноември сблъсъците отново се появиха. Също през октомври 2011 младежи бяха арестувани заради филм, показващ нарастващата бедност в предградията на столицата Рияд.  Когато стигаха кадри от размирният саудитски град Катиф, те изглеждаха най-вече неясни (повече отколкото от Сирия дори), международни медии не са допускани в района по подобие на Сирия, а местната преса в най-добрия случай е подкупена. По Al Jazeera се появиха няколко кадъра, като тези:

Други кадри, отново през март 2011 пък се появиха, заснети тайно, докато арестуват активисти:

На следващото видео пък се вижда тълпа, която скандира срещу правителството и кралското семейство, отново март месец 2011:

Могат ли доларите да купят спокойствие? Все още не знам отговора. Факт обаче е, че саудитците протестират от една година и няма изгледи броят на демонстрантите да спре да расте. Всички протести започват от Източната провинция на Саудитска Арабия, дом на голяма част от шиитското малцинство в страната. Освен това Източната провинция е най-богатата на петрол част от кралството. Седем души са застреляни от силите за сигурност през октомври 2011 година, а двама само през последния месец.  Саудитското министерство на вътрешните работи казва, че смъртните случаи са в резултат на сблъсъци с протестиращи, които са въоръжени. Но във всеки кадър, достигнал до медиите, подобни демонстранти не се виждат.

На 10 февруари тази година млад мъж хвърля чучело на принц Наиф пред бронираните коли на отрядите за борба с масовите безредици. Това е изключителна провокация. Принц Наиф не е само ръководител на МВР, но и наследник на трона. На 13 февруари по време на погребението на 21-годишният Зухейр Ал Саид, десетки хиляди души скандират по улиците “Няма сунити, нито шиити, а ислямско единство! Ние сме тук и не се плашим от теб, Наиф!” и “Ти си касапин и убиец! Няма почивка в страната на потисниците!” На това предизвикателство принцът отговаря със заплаха. Той съобщава, че тези протести са “нов тероризъм” и са манипулирани отвън (позната реторика, нали?). Ще бъдат смазани със железен юмрук – довършва принц Наиф.

[blackbirdpie url=”https://twitter.com/tobycraigjones/statuses/171657580752543745″]

87-годишният крал Абдула има много поддръжници, дори сред противниците на политическата система на саудитското кралство. Но той е болен. За сметка на него, престолонаследникът принц Наиф е много по-деспотичен във вътрешните дела на държавата. Когато той дойде на власт, може би тогава тепърва ще започнат репресиите в град Катиф.

Катиф е крайбрежен град в Източната провинция на Саудитска Арабия и център на протестното движение в кралството. 95% от жителите на града са шиити. Само на час път с кола е от Бахрейн, където мнозинството от населението са шиити и имат много по-близки отношения с островното кралство, отколкото със съседните саудитски градове. Затова и протестираха, когато саудитски сили влязоха в Бахрейн, за да смажат тамошните вълнения.

Въстанието в Катиф може да е било вдъхновено от Бахрейн, но исканията са други. Шиитската общност в Саудитска Арабия страда от широко разпространена дискриминация и публично унижение – има забрана от преподаване на религия, практикуване на религиозни ритуали, не могат да бъдат заемани високи постове в правителството, държавни компании и съдебната власт. И още по-лошо: в полицията служат само и единствено сунити. Когато те отиват да разбият протест в Катиф, тук си казва думата пропагандата – те смятат, че правят добро за религията, когато се противопоставят на шиитите. И все пак – петролът.

Петролът е най-важният ресурс в Саудитска Арабия. Саудитското кралско семейство действа параноично щом стане дума за добивите, а те се намират главно в Източната провинция, за която стана дума. Катиф е един от най-важните центрове в петролната промишленост и това може да се окаже в плюс на протестиращите – силите за сигурност внимават в използването на сила. Хаос в Катиф означава хаос в страната, а хаос в страната е срив на пазара.

На жителите на Катиф имат дълга история на политически активизъм. През 50-те и 60-те години на XX век от всички части на арабския свят се стичат хора в източната част на Саудитска Арабия, привлечени от петролният бум. Това са дните на легендарния египетски президент Гамал Абдел Насър и баасистките революции в Сирия и Ирак, възходът на пан-арабската идея и социалистическите движения в региона. Когато хората пристигат в Катиф, те донасят със себе си и революционните идеи. Оттогава жителите на този саудитски град са известни с тяхната политическа осведоменост. Те са единствените, които протестират в Саудитска Арабия, както и единствените, излезли по улиците през 2001 година, за да защитят Палестинското въстание (интифада), да застанат срещу израелската агресия през 2006 година и да скандират против войната срещу Ивицата Газа през 2008 година.

Катиф се отличава и по друго от останалата част от Саудитска Арабия. Много от саудитците забраняват на жените си да работят, но жителите на Катиф не – честа гледка е да се видят жени в банки, дори петролни компании. В страна, където чуждестранните работници съставляват 1/3 от населението, Катиф има един от ниските проценти на чужда работна сила – малко над 12%.

В момента в Източната провинция е спокойно. В селището Ауамия, където са големи протестите, хората още се събират, но в по-малки групи. Изчаква се удобният момент, за да излязат отново на улицата. Със сигурност не ги притеснява полицейският пункт, посрещащ ги на всеки ъгъл в Катиф – те са свикнали с това.

Неофициален лидер на общността е шейх Хасан Ал Саффар, който често атакува династията Сауд за лицемерната политика спрямо Сирия и убийствата на протестиращи от силите на Асад, като оправдание за убийства на активисти в Саудитска Арабия. За повече от 20 години Ал Саффар се опитва да преодолее пропастта между шиитската общност и правителството в Рияд. Безброй са срещите с официални лица, дори с краля, но резултат няма. Сигурно е, обаче, че ако Ал Саффар започне бунт, той ще бъде подкрепен от обикновените хора в Катиф, ако властта не вземе на сериозно проблемите на общността. Може да се стигне дори до “заразяване”, т.е. и други части на кралството да поискат да протестират, виждайки, че жителите на Катиф са на улицата. Ако демонстрациите продължават, както през последната дена година, шансът “заразяването” да стане е голям. Защото много саудитци не са доволни, каквото и да говори правителството за състоянието на държавата и обществото.

Human Rights Watch: за състоянието на шиитската общност в Саудитска Арабия

The Global Mail: за една саудитска жена, активистка за повече права за жените, Манал ал-Шариф

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.

1 thought on “Катиф, центърът на саудитската съпротива”

Comments are closed.