Продължение на темата за “хората без гражданство” в Кувейт, въпроси към Мона Карим

Print Friendly

Преди дни писах по въпроса за “хората без гражданство” в Кувейт. Трябва да призная, че темата не беше много позната за мен, и все още не е, но толкова ме впечатли тази непоносима ситуация и несправедливост, че реших да пиша, за да запозная и мои приятели с bedoon jansiyya – арабското наименование за това население.

Споделяйки предишната публикация във Facebook профила си, получих интересни мнения от мои приятели, които хвърлиха повече светлина по темата и си позволявам да ги споделя и тук:

Велин Белев, преподавател в НБУ, Средиземноморски и Източни изследвания, специалист по ислямска философия:

Не са бедуини бедуините “бидун джинсия”. Най-големите бедуини са тези неграмотни кувейчани, които погазват човешките права. Не знам как да дефинирам този самозван елит на кувейтското общество, чиято простащина надвишава въображението. Може би Коранът най-добре ги е описал – “Бедуините са най-силни по неверие и лицемерие” – 9 сура, 97 знамение. Бедуинщината е по-скоро модус на съзнанието, а не толкова характеристика на произхода. Мнозина се прехласват обаче по тяхното благосъстояние, дължащото се на петрола и имат смелостта да говорят колко цивилизованио било в Кувейт.

Мохаммад Таразан Ейк, палестинец, член на Палестинската асоциация в България:

По ирония на съдбата, Държавата Кувейт се смята за оазис на демокрацията в сравнение с другите държави в Персийския залив, и с по-либерален режим . Държавата Кувейт има парламент за разлика от другите, където Министерски съвет и министрите са отговорни пред нея и парламента, даже може да сваля и да сменя правителствата!

Въпреки това, има една част от населението на Кувейт, които са лишени от гражданството, и поради това им е трудно да живеят нормално в родината си, въпреки че, те са съществували и живяли в страната още преди наличието на емирството Кувейт и обявянето на независимост от Великобритания през 1960-те години и повечето от тях не познават и не са имали друга родина освен Кувейт!

Тази немалка част от населението до ден днешен са лишени от много права : 1) регистрация на граждански брак, 2) удостоверения за раждане, 3) имат право на паспорт само тези, които работят в армията и децата, на които майките им имат кувейтско гражданство, 4) издаване на смъртен акт, 5) собственост на дом, 6) нямат право на заеми или кредити, 7) имат право на собственост на една кола, само след одобрение на Централния комитет, 8 ) нямат право да учат в университетите, нито в институтите, 9) нямат право на безплатно лечение, 10) нямат право на обучение в държавните училища, 11) нямат право на работа в правителствените учреждения.

Палестинците са друг пример за кувейтската демокрация и справедливост.

Палестинците (преди масовото им изгонване от Кувейт след на първата война в Залива), които са пребивавали там от десетки години (и на техните рамене е построен Кувейт) и въпреки, че повечето от техните деца са родени там, те са лишени от образование в държавните училища макар, че техните родители са били учители в същите тези училища! Най странното е, че тези палестински деца трябва да напуснат Кувейт щом са вече над 18 години, независимо, че са родени там и, че техните родители живеят и работят в Кувейт.

Те могат да останат при родителите само при условие, че са записани в някой университет или институт в страната. Така, по-голямата част от младите палестинци, са принудени да напуснат Кувейт, за да учат в чужбина и те трябва да подновят документите за пребиваване на всеки 6 месеца, или пък губят правото да влизат в Кувейт и да посещават своите семейства…

Наистина, представата за демокрация и справедливост в Кувейт са уникални !… Нали?

Наистина един от съвременните проблеми на арабските страни е именно случаят с хората без гражданство – кюрди, палестинци, някои малцинства също. Въпросът с палестинците е по-различен, защото тук има и друго – политиката на Израел, целяща да се дава жителство и гражданство на палестинци в други арабски страни (като Йордания, например) и така те да загубят правото си на завръщане по родните места в палестинските територии. Определено казусът bidun jansiyya не е за пренебрегване. По този въпрос комуникирам с активистката за човешки права и колежка в Global Voices, Мона Карим, която ви представих в предишния постинг за Кувейт. Тя е може би най-големият поддръжник на правата на “хората без гражданство” в Кувейт, организира протести, подписки и също така, но не на последно място, пише публикации на английски, които да хвърлят повече светлина и да помагат на международните правозащитни организации. Зададох й няколко въпроса по темата, най – вече свързани със сайта й Bedoon Rights:

Смяташ ли, че със сайта Bedoon Rights ще се помогне на хората без гражданство в Кувейт?

Сайтът е създаден, за да помага. Досега нямаше сайт на английски език, който да отбръща внимание на проблема, въпреки, че той става все по-голям. Медиите и международните организации се интересуват, но има липса на ресурси и ние се опитваме да запълним този вакуум. Този проблем не може да се реши само локално, защото кувейтските власти дават обяснение единствено, когато има международен натиск, подкрепящ местният активизъм.

Имаш ли помощ в своята активност и работа?

Работя с няколко доброволци, които се интересуват от хората без гражданство. Мрежата, разбира се, трябва да бъде развита, защото в момента можем да покриваме само най-важната информация и събития, свързани с това население, но има още много данни, които заслужават да бъдат записани и показани чрез още доброволци.

Защо тези хора са без гражданство и има ли решение днес?

Хората без гражданство, както ги наричаме днес, са местни жители. Те, обаче, не са имали представа от държавността и когато независимостта от Великобритания става факт, някои са регистрирани, други не. Дискриминацията и бюрокрацията се засилват през годините от страна на регистрираните към „хората без гражданство“. Единственото решение е просто: предоставяне на гражданство.

Има ли подобни примери за хора без гражданство в други арабски страни?

Да, има. Знам за подобни примери в страните от целия Персийски залив (може би без Оман), в които има хора без гражданство. Също така в Ирак, Ливан, Сирия, Египет, Алжир, Судан поради различни причини.

Арабската пролет промени ли нещо в техния живот? (на bidun)

Да, разбира се. Арабската пролет направи така, че хората да повярват в цената на протеста, отстояването на личните права и изказването на мнение. В началото протестирахме 50 души пред парламента (в Кувейт), а днес сме хиляди. И броят ни продължава да нараства.

В Intidar ще продължавам да ви информирам относно bidun jansiyya, защото смятам, че е важно като един от големите проблеми в арабския свят днес. Може да разгледате този ресурс с видео и снимки, засягащи темата.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.