Войната на розите

Февруари месец беше време на студ, на мизерия и на равносметки. Десетгодишното царуване на Георги I Първанов завърши със здаването на мандата и епохата на тоталния ГЕРБ започна. Разбира се никой вожд не обича да кротува за дълго след като са му взели регалиите и господин Първанов не е изключение от тази практика. Само седмица, след като вече не седеше начело на държавата, Първанов ясно даде да се разбере, че смята да застане начело на Партията.

Разбира се, Партията вече и има свое “начело”, в лицето на другаря Станишев и така се заформи един своеобразен двубой на нови и стари в БСП, без да е ясно кои всъщност са новите и кои старите. Никой, освен по високите етажи на Партията, не знае какво точно става там. Все пак единствената реална политическа партия в страната има добре стиковани механизми, които да потулват всяка прекомерна експлозия на вътрешнопартийно напрежение. Станишев, обаче, в своя типичен стил побърза да раздуха нещата пред медиите, да сипе закани и клетви. Без значение колко твърда е позицията му на върха, това издава чувство за слабост и несигурност, което може да изиграе лоша шега на рокера/социалиста/бивш премиер/настоящ председател на партията на европейските социалисти.  Близо половин хилядолетие след края на предишната, сега започва една нова Война на розите(1) – тази в БСП.

И ако историята има навика да се повтаря, то ни предстои еквивалента на тридесет годишна междуособна борба, която ще завърши с много отрязани глави по високите етажи на Партията. Слава Богу, резултатът от тази борба ще стане ясен не след тридесет години, а по-скоро след три месеца, когато излязат резултатите от изборите в БСП или в най-лошия случай – догодина, когато ще се разбере кой как ще влиза в парламента. Първанов има всички поводи да се почувства като един Едуард IV(2), който да се разправи с хората, узурпирали трона му преди години и след това да наложи своята власт над Партията. Не бива да забравяме, че Едуард става жертва на политиката на собствената си фракция и в крайна сметка друг поема нещата в свои ръце. Първанов също не е лошо да си пази гърба, защото Станишев е всичко друго, но не и победен. Любопитното, обаче, е че Войната на Розите е спечелена не от някоя от двете съперничещи си фракции, а от трета, която пресметливо дебне двете други да се омаломощят. Дали няма да  се появи един български Хенри Тюдор(3), който да мине по окървавеното поле на Станишево-Първановото противоборство и да сложи на главата си трънливата корона от червени рози….

______________________________________________________________________________

(1) Войната на розите (1455-1485г.) – Гражданска война в Англия която противопоставя династиите Йорк и Тюдор. Една от основните последици от войната е ликвидирането на голяма част от английската аристокрация.

(2) Едуард IV от дома Йорк (1461-1483г.) – Крал на Англия по време на “Войната на Розите”. Сваля Ричард II Ланкастър от трона и води борба с Ланкастърите и техните съюзници през цялото си управление. След смъртта му трона е узурпиран от брат му Ричард III, който убива двамата синове на Едуард.

(3) Хенри VII Тюдор (1485-1509г.) – победителят във “Войната на Розите”. Възползва се от рухването на дома Ланкастър и от отслабването на дома Йорк за да поведе армия в Англия и да вземе короната. Побеждава Ричард III в битката при Босуърт, като получава короната си на бойното поле.