“В името на Падания!” – отново

Ако не искаш тероризъм, не създавай тероризъм.

Засилва ли се десният екстремизъм в Европа на расистка и религиозна основа? Тази публикация всъщност е стара. Още от миналия ми блог ruslantrad.wordpress.com. Причината да я пусна и в този блог е, че се разрових по темата за десния екстремизъм в Европа, чиито най-силни следи остави атентаторът Брейвик в Норвегия. Темата не е е популярна толкова, колкото трябва да бъде – защото в момента е полезна за политически партии, които печелят подкрепа на гърба на популизма. Затова реших заглавието да е отново “В името на Падания!”, като добавих и “отново” – за да преценя има ли промяна в положението от времето, когато бях в Торино, а преди това на първата от поредица конференции между София и Северна Италия. Започвам със стария постинг, а накрая ще драсна няколко реда с изводите дали нещо е променено в това, което знам и съм видял. Публикацията е с известни корекции, най-вече в стилово отношение.

Дълго обмислях начин как да науча повече за положението на имигрантите в Европа, не само в България. Източници много, но аз искам нещо по-различно и силно. Смятам, че трябва да си на мястото, за да отразиш и създадеш впечатления.

Ето как на 22 януари (2010 година) ми се отдаде възможност да разговарям с интересен човек и то тук в София. Вечерта на същия ден всички участници от конференцията Otherwise different вечеряхме в турски ресторант. По общо мнение ни трябваше подобна обстановка, за да можем да поговорим нормално, без официалности.

Имах нужда от разговор със самите хора, на четири очи. Имах прекалено много въпроси, които все още търсеха отговорите си. Интересуваше ме как живеят имигрантите в останалата част от Европа, а след като имаше гости от Апенините, исках да разбера положението в Италия.

Голямо впечатление ми направи Шайма Сехлауи. Тя бе от италианската група, живее в Торино, но е с марокански произход. Въпреки младостта си, вече участва в неправителствената организация “Giovani Musulmani“, занимаваща се с интеграцията и проблемите на младите представители на мюсюлманската религия в Италия. Задача, съвсем не лека.

Идеята на организацията е интегриране на младите мюсюлмани в италианското общество, разясняване на социалните проблеми и въпроси. Разбира се, най-голям проблем мюсюлманите и имигрантите, като цяло, имат с Lega Nord и техните привърженици. Самата Шайма е имала проблем заради религията си. Една вечер, докато пътувала с автобус, водачът спрял, щом видял, че е в превозното средство. Спрял само, за да покаже картата си за принадлежност към доктрината на Северната лига. Опитал се да й посегне, но останалите пътници й помогнали. Благодарение на реакцията на правосъдната система, актът на расизъм бил подобаващо наказан.

“Това не е изолиран случай“, разказва ми Шайма. Виждам, че да описва всичко това й причинява неудобство. Но се съгласи да го направи, тъй като иска повече хора да разберат положението в Италия. Според проф. Дарио Падован от Университета в Падуа, с който успях да се запозная и поговоря по тези въпроси, в италианското общество се наблюдава вакуум, който не се знае накъде ще избие. Голямата част от населението не е настроени срещу чужденците. Проблемите идват, след като Северната лига набира сили и засилва връзките си с партията на Силвио Берлускони Il Popolo della Liberta. Чести са случаите на нападения над евреи и мюсюлмани, извършени от младежи, сиптазиращи на Умберто Боси, лидерът на Северната лига.

Може би вече смятате, че “мюсюлманите си го заслужават” или нещо подобно. Но това, което се вижда е притеснително. За да разберем по-добре проблема, защото той е проблем не само за имигрантите, а и за самото италианско общество, трябва да знаем какво е точно Северната лига. Най-общо казано това е обединение на няколко партии с крайно десни възгледи, чиито лидер сега е Умберто Боси. Становището на Лигата е, че не трябва повече Севера да издържа бедния юг (тук се има предвид напрежението между икономически силния Север-Милано, Торино, Падуа, Дженоа, Парма, Болоня, Комо и т.н.- и изостаналия Юг-главно Неапол). Освен икономически, има и политически претенции, а именно, че Северът или т.нар. област Падания трябва да бъде автономна. През 1996 г. Умберто Боси дори обявява Падания за отделна държава:

We the peoples of Padania solemnly declare that Padania is an independent and sovereign federal republic. We mutually pledge to each other our lives, our fortunes an our sacred honour.

По-горе виждате емблемата на Lega Nord. Вижда се зеленият кръг, Слънцето на Алпите, знак на Падания-алтернативно име на Долината на рeка По. Северната лига вижда в чужденците враг който трябва да бъде прогонен от Италия. Именно тук идва главният проблем за много хора в страната. Много хора, главно от левите партии, казват, че имигрантите заслужават пълни права. Разбира се това все още не е станало, главно заради Конституцията. Шайма споделя, че имигрантите нямат гражданство, което гарантира властта на Северната лига, тъй като липсата на италианска лична карта или паспорт лишава от право на гласуване. А един милион имигранти могат сериозно на наклонят везните. Giovani Musulmani имат връзки с другите две големи организации на мюсюлманите в Италия, като UCOII и COREIS, но като цяло действат отделно.

Всичко, което научих от Шайма ме накара да се поинтересувам повече за полжението с религиите в Италия. Сложно, тъй като по Конституция под “изграждане на храмове” се има предвид само катедрали, точка, вкарана от Ватикана. Това е нормално, защото Италия се слави, като католическа страна и е трудно за което и да е вероизповедание, след като Ватикана е в центъра на държавата.

Шайма ми разказа също, че голяма част от италианците са атеисти и това е голям проблем за Църквата. Думите й потвърди и проф. Падован, според който обществото изпитва проблеми с адаптацията към новите реалности в Европа. Докато в Германия и Франция, имигрантите имат повече права (макар и стегнацията във Франция), то в Италия това не е така. Тепърва предстои да се извърви дълъг път, който е изпълнен с неясноти и препятствия.

Има една истина, която се е доказала и в Афганистан, и в Ирак, и в Палестина – ако не искаш тероризъм, не създавай тероризъм. Проблемите на една малцинство са проблеми на цялото общество. Ако една група има трудности, не е сигурно кога друга подобна група ще изпита същото. Именно за предотвратяване на този колапс се грижи и Европейската комисия за правата на човека. Като част от нея, проектът Otherwise different има за цел да създаде атмосфера за диалог, а проблемите да бъдат показани явно.

Какво се случи в Торино? Там се получи добър диалог. Успях да говоря и с хора от Северната лига. Всеобщото схващане сред тях е, че няма място за имигранти в италианското общество. Струва ми се, че това, поглеждайки към реалността днес, е мнение широко популярно в цяла Европа. Проектът Otherwise different се оказа успешен – поне за мен. Отвори нови епизоди в търсенето ми за истината за толерантността и разбирането. Надписите в градския транспорт на Торино не ме убедиха, че това е правилният начин и метод за интеграция. Нито фактът, че мобилните оператори там имат отделни тарифи за румънци. Така сякаш се казва: “Ще плащате 1 евро, защото сте бедни и втора ръка.” За момента Европа е толкова капсулирана, колкото имигрантските общности в нейното сърце.