Туарегският бунт може да доведе до насилие в Мали, Нигер и Алжир

Print Friendly

Текстът е публикуван във Foreign Policy.

Скорошното избухване на насилие в северната част на Мали изправи на крака всички правителства в Сахел и стана причина да се отдели време относно проблема с правата на туарегите в Мали, Нигер, Алжир, Либия. Докато през последните години вниманието бе приковано повече към дейността на ислямистките движения в региона като “Ал Кайда в ислямския Магреб” и Боко Харам, то туарегският проблем продължава да не е решен. С пристигането на хиляди бежанци в съседни страни като Буркина Фасо и Мавритания, мнозина си задават въпроса дали конфликтът, който се забелязва в северната част на Мали, няма да се разпространи.

На 15 октомври над 400 туареги, наемници в армията на Муамар Кадафи, се завръщат в Мали. Те са част от наемни части, които се бият в Либия след 1995 година. Засега има само откъслечни сведения за това, което се случва в африканската страна, но правителството на Мали показва безпокойство от желанието за автономия на туарегите.

В случая с Мали, много опитни наблюдатели знаят, че беше въпрос на време преди дългогодишните искания на туарегите да излязат на повърхността. Искането за регионално развитие и независимост не е от вчера – още се усеща полъхът на бунтовете през 1990-те години, разтресли живота в Мали. След постигане на мирното споразумение с водача на бунтовниците Ибрахим Аг Баханга, загинал при пътнотранспортно произшествие през август 2011, отговорността на лицата, участвали в преговорите, сякаш изчезна в пясъците на Сахара. Изглежда обещанията, дадени пред десетилетие, не са изцяло изпълнени. Някои бивши бунтовници отиват в Либия, за да се бият като наемници на полковник Муамар Кадафи. Свирепостта на атаките през януари 2012 година на неотдавна създаденото от последователи на Баханга Национално движение за освобождение на Азауад (НДОА), отчасти се дължи на факта, че оръжието, което туарегите използват идва от Либия, когато те се бият на страната на Кадафи.

Чужди журналисти съобщават, че местните жители в Агадез, който е най-големият туарегски град, се страхуват от повторение на станалото преди години въстание в Нигер, водено от Нигерийско движение за справедливост (НДС), което много прилича на бунта, започнат от Баханга през 2007 година. Това дава основание на анализатори да смятат, че има връзка между движенията. За самите туареги националните граници нямат значение, тъй като техните поселения са пръснати между Алжир, Либия, северен Нигер, Мали и Буркина Фасо. Страховете се засилиха, когато стана ясно, че един от местните лидери на НДС, Риса Аг Була, е ескортирал сина на Кадафи, Саади, до Агадез в Северен Нигер.

Властите в Нигер изглеждат уверени. Министърът на външните работи Базум Мохамед наскоро заяви, че вероятността от повторно въстание е малка, тъй като правителството се е справило с НДС по-добре, отколкото властта в Мали. Какво точно е “по-добре”, не е ясно, тъй като местните жители обвиняват въоръжените сили на бившия президент Мамаду Танджа в брутални репресии. Новият президент Мамаду Исуфу има желанието да поправи изгорените мостове, давайки на редица бунтовници важни постове, като премиерът Бриги Рафани, кметът на Агадез Риса Фелту и председателят на Регионалния съвет на Агадез, Мохамед Анако. Самият Риса Аг Була е назначен за съветник в президентството. Нищо подобно не е извършено в Мали.

Не е сигурно дали НДОА ще се обвържат с ислямистки организации в района на Сахел и по този начин ще превърнат атаките в религиозни. Сигурно е, обаче, че проблемът с исканията на туарегското население не бива да се отлага в бъдещето. А още един проблем би могъл да налее огън в конфликта – задава се гладна криза, която може да засегне над 13 милиона души.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.

2 thoughts on “Туарегският бунт може да доведе до насилие в Мали, Нигер и Алжир”

  1. Pingback: Защо не бива да осъждаме преврата в Мали « nnsavov

Comments are closed.