19 март 2012 – петдесет години след края на Алжирската война; Франция разделена относно отбелязването

Print Friendly
Колаж от Wikipedia

В периодът на силна антиколониална съпротива, въстанието на алжирците срещу френската власт след над 100 години управление, оставя дълбок отпечатък в съзнанието на много араби по онова време. Мобилизацията стига дотам, че в Сирия учениците слагат всеки път преди часовете си пари в кутия за дарения, предназначени за алжирското съпротивително движение.

Преди половин век, представители на френското правителство и основната алжирска националистическа партия подписват в Евиан споразумение, слагащо край на Алжирската война (1 ноември 1954 – 19 март 1962; на арабски “Алжирска революция ثورة جزائرية). Но в същото време този документ отприщва поредица от травматични събития, които Франция не иска да преразгледа.

Някои данни за Алжирската война:

Сили на алжирците: 40 000

Френски сили: 670 000 френски войници и 90 000 харки (мюсюлмански воини във френската армия)

Загуби: Алжирци – близо милион убити (800 000 цивилни); Французи – 26 000 убити и 65 000 ранени

На 19 март 1962 година поредица от споразумения, подписани във френския град Евиан, слагат край на бруталната осемгодишна Алжирска война. Подписването предизвиква най-голямата миграция в следвоенна Европа, довежда до избиването на хиляди алжирци, които са служили във френските сили за сигурност и накрая проправя път към независимостта на Алжир. По своята същност споразумението от Евиан е крайъгълен камък в съвременната френска история.

19 март бележи 50-годишнината от подписването на Евианския документ. Но това не означава, че ще има церемонии във Франция. Редица ветерани и офицери, участвали в сраженията ще положат венци, но на високо ниво едва ли може да се очаква нещо особено. Днес войната остава мътна глава от френската история, разделяща обществото по въпроса как да се отбелязва това събитие. В навечерието на президентските избори във Франция, политиците имат малко ентусиазъм да ревизират миналото, защото реално Евиан не е повод за празник във Френската република, а за припомняне на едни не толкова приятни факти.

Официалният сайт на архивите на Франция разполага с изненадващо кратки четири точки относно “края на Алжирската война”. Обяснението за края на войната е изключително кратко:

“През този период кръвопролитията засягат всички общности: европейците и мюсюлманите, цивилни и военни.”

Липсват всякакви данни за алжирците, биещи се на страната на Франция, както и за кланетата, които устройва френската армия при изтеглянето си от Алжир. Няма и точни данни за хилядите бежанци, включително европейци, заминаващи за Франция. И няма нито дума за създадената секретна терористична група от френски войници, които отказали да признаят независимостта на Алжир и управлението на френския президент Шарл дьо Гол, който става тяхна мишена няколко пъти.

Отбелязването на 50 години от края на войната съвпада с президентските избори във Франция. По време на посещение в Алжир през декември 2011 г., френският министър на вътрешните работи Клод Геан повтори алжирския си колега в призива за умереност по време на този период на възпоменание, за да се избегне създаване на напрежение. Но по време на кампанията си, докато е в южния френски град Ница, на 9 март, Никола Саркози възобнови старата вражда между Франция и нейната бивша колония, когато настоява, че Франция няма да се покае относно Алжирската война. В същото време, ветерани от войната направиха изявление, в което казват, че Саркози има два месеца да помисли върху думите си. Намек, че онези, които си спомнят Алжирската война, едва ли ще дадат гласа си за човек, който отново отваря загнилата рана.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.