Готов ли е Бахрейн да се откаже от своя суверенитет?

Print Friendly

Публикацията е пусната в блога на Foreign Policy България.

Политическата карта на Арабския полуостров в частност и на Близкия изток, като цяло, се е променяла многократно през последните 100-130 години. Още преди това, в продължение на векове, племената, населявали тази част на света – Арабският полуостров – се конкурират за повече влияние и оптимизиране на сферите си на влияние, в защита на търговски интереси и получаване на повече от оскъдните ресурси.

Изправени пред заплахата от нападения и военни завоевания, по-малките племена се опитват да се спасят от регионалните хегемони чрез изпипания метод на стратегическите съюзи – един компромис и равновесие между автономията и защитата.  За малките арабски държави в Залива това е стъпка, която е напълно приемлива.

Докато някои избират да влязат в “съюз между равни”, то други търсят защита на някоя регионална сила срещу друга. Някои емирства влизат в подобно споразумения за защита на драго сърце, макар и неохотно, докато други се принуждават да “потърсят” защита.

Пристигането на Великобритания променя местното политическо положение. Като далечна и чужда сила тя е привлекателен защитник, който се интересува от смачкване на местните управленски структури. Така по-малките емирства (Дубай, Абу Даби, например) получават нужното “поемане на дъх” от нежелани атаки. Журналистът от вестник Al-Akhbar, Аббас Ал Лауати пише, че е толкова голям страхът от чужда инвазия, че има дори гласове Великобритания да не се оттегля, когато Лондон решава да направи това през 1968 година.

Днес положението не се е променило много. Емирствата са станали национални държави и Великобритания е заменена от САЩ като международен защитник в региона. Малките държавици успешно избягват да бъдат погълнати от по-големите.

Но това скоро може да се промени.

През последните месеци слуховете за предстоящо обявяване на политически съюз между Бахрейн и Саудитска Арабия стават все по-силни и достоверни. Страхувайки се, че кралят може да стигне до “Голямата сделка” с водената от шиити опозиция, чиито про-демократичен протест бе разбит миналата година от саудитски части, привържениците на статуквото приветстват потенциален съюз като единствената гаранция срещу иранско посегателство върху малката островна държава.

В продължение на повече от един век, Бахрейн има относителен успех в отбиването на експанзионистичните желания на регионални сили от север, юг и изток. Като малка островна държава, нейните управници добре знаят, че не могат да оцелеят без регионални съюзи и споразумения, както и лавиране в търсене на баланс. В случай, че Бахрейн влезе в такъв съюз със Саудитска Арабия, то трябва да знае, че ще се откаже от борбата си да остане независима държава по отношение на регионалните сили.

Парадоксът изглежда е, че за да запази независимостта си от Иран, Бахрейн може да се принуди да се откаже от него завинаги. Заради опасенията си, че може да стане 14-та провинция на Иран, бахрейнското правителство може да направи страната 14-та провинция на Саудитска Арабия.

Ако това стане действителност и да се откаже от суверенитета си, Бахрейн би трябвало да погледне на изток, вместо на юг. Там съществува един модел, позволяващ относителна самостоятелност, защита и изобилие от ресурси за емирствата. Обединените арабски емирства, единствената успешна арабска федерация, макар и с несъвършенства, дадоха съгласието си други държави да се присъединят.

Идеята за това не е нова. Бахрейн и Катар са имали идея в миналото за присъединяване към федерацията, още в самото й формиране, но не успяват да се споразумеят за условията. Ако Бахрейн се присъедини към ОАЕ това ще означава, че ще са втората по икономика арабска страна, избягване на демографския проблем, недостигът на ресурси и разбира се – навлизане в един жизнен съюз. Това, разбира се, не може да стане без обмислянето на различни сценарии, защото всяка държава в региона ще има предвид съпътстващите Бахрейн проблеми.

И тук идва Саудитска Арабия. Ако не се намери политическо решение – дори присъединяване към федерация или направата на конфедерация – то има всички изгледи Бахрейн да се окаже насред кървава баня, по подобие на бунтовете в Източната провинция на Саудитска Арабия. Друг проблем за Рияд е, че ако се съгласи да включи Бахрейн, като автономен район, това може да отключи желанията на други провинции да поискат същия статут.

Готов ли е Бахрейн да се откаже от своя суверенитет, за да се предпази от друга чужда сила? Ще разчита ли на друг, а не на собствените си хора?

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.