Каландия: потенциалът за трансформация на палестинската мирна съпротива

Print Friendly

Автор: Закари Фостър 

Палестинки протестират на пропусквателния пункт в Каландия, отбелязвайки международния ден на жената.

Тази статия е първата от поредица преводи на статии на електронното списание Джадалия”, посветено на новини и анализи от Близкия изток, които предлагат алтернатива на мейнстрийм медиите и тяхното предубедено отношение към региона. Статията на Закари Фостър излиза за първи път на 24 март, седмица преди сблъсъците в Каландия във връзка с „Деня на земята” в Палестина. Въпреки, че е писана преди тези събития, статия предлага доста интересен анализ върху нарастващото значение на Каландия като център на палестинската мирна съпротива.

През последната една година пропусквателният пункт Каландия, на пътя между Йерусалим и Рамала, който всъщност разделя Йерусалим от Рамала, се превърна в събирателна точка за протести. Вярвам, че тази точка има невероятният потенциал да съсредоточи нарастващата мирна съпротива до степента, в която тя ще успее да сложи край на израелската окупация. Ако се надигнат наистина масови протести в Израел/Палестина, подобно  на тези в Тунис, Сирия и Египет, палестинците ще имат нужда от  свой собствен площад Тахрир и Каландия има този потенциал.

Преди да обясня защо Каландия е толкова важна, нека да се върна малко назад и да опиша някои от големите протести там от последната една година. Най-големите демонстрации бяха организирани от младежкото движение „15 март” по време на деня на „Накба” (Деня на катастрофата, който се отбелязва след деня на независимостта на Израел, бел. пр.)  миналия май.  Събраха се над 1 000 протестиращи и 100 бяха ранени; 20 от тях бяха закарани насила в болница в Рамала, а сред тях беше непълнолетно момче, застреляно в лицето с гумен куршум.

Един месец по-късно, по-малък протестен марш от Каландия до Йерусалим също беше посрещнат с насилие от израелската армия. Един протестиращ разказа по-късно какво е преживял:

„Чуваха се само звуци на стрелба: звукови бомби, гумени куршуми и сълзотворен газ летяха покрай нас. Окупационните сили стреляха, а хората бягаха.”

Когато палестинците подадоха документи за пълно членство в ООН миналия септември, стотици се втурнаха отново към Каландия, много от тях бяха членове на „Палестина 194” – дипломатическата кампания, която Палестинската автономия започна, за да лобира за членството.

През поiлседните няколко седмици Каландия стана отново сцена на сблъсъци, някои от които взеха жертви. Миналия месец двайсет и пет годишен палестинец, Талат Рамая, почина от израелски куршум след бунт близо до Каландия. Тази седмица в чест на Международния ден на жената, над 200 жени се събраха в  Каландия, за да изразят солидарността си с Хана Шалаби, която вече 25 дни  е на гладна стачка (тя наскоро приключи след общо 43 дни, загубени над 14 кг. и влошено здраве, бел. пр.) в протест на „административното си задържане” (вид безсрочен арест, който Израел използва срещу палестинци, бел. пр.). На снимките тук можете да видите как жена, протестираща срещу окупацията, е повалена на земята от водни струи край Каландия.

Защо Каландия се превръща в толкова важен пропусквателен пункт?

Първо, все повече протести започват от там, но досега те продължават да са некоординирани, а Каландия остава по-скоро случайно място на протест. Това, което трябва да се случи там, са седмични митинги, които да съберат пълната гама от мирни протестни тактики срещу израелската политика на насилие.

Второ, Каландия има предимството на централното си местоположение: намира се в сърцето на силно урбанизирания Северен Йерусалим и лесно достъпна за палестинци от Източен Йерусалим, Рамала, ел–Бира и ел-Рам. Наблизо са и други два големи града: Витлеем и Наблус. Никой друг протестен център не предлага същите предимства. Например, Шейх Джарра в Източен Йерусалим е напълно недостъпен за палестинци от Западния бряг. Освен това, места като Билин, Нилин и Наби Салех в Западания бряг са прекалено далече за палестинци и израелци от вътрешността на Израел.

Само си представете какво би било, ако активисти от всички краища на Палестина се срещнат в Каландия на протест! Това, че стотици продавачи и таксиметрови шофьори са решили да се установят в Каландия, създава предпоставките за превръщането й в „палестински площад Тахрир,” тъй като има възможността да подслони десетки, ако не и стотици хиляди души.

Трето, Каландия притежава символична стойност, тъй като в нея се срещат най-грозните характеристики на израелската окупация: своеволното разделение на палестинските общности, забраната на свободно движение на палестинци и разделителната бариера, част от „вездесъщото израелско присъствие в палестинските пространства,” както се изразява Хелга Таули Сури. Пропусквателният пункт се намира насред огромната бетонна стена, която би трябвало да разделя евреи от палестинци и, която всъщност разделя палестинци от палестинци по най-различни начини.

Каландия също представлява опитът на израелците да установят нова реалност – това е опитът им да създадат нова „граница,” която уж ще бъде начертана в резултат на успешни проговори. Каландия е символ на преходността на преживяванията на един палестинец.

„Виждам в нея олицетворение на безизходицата на Палестина и палестинците: тя е особена точка на напрежение в борбата за пространство и правото на свободно движение” – пише Сури. Каландия концентрира тази потисната омраза и тревога, която е толкова осезаема в живота на палестинците. „Няма значение колко пъти минавам през тук (Каландия), винаги ме е страх… Понякога съм толкова гневна заради окупацията, че си говоря през целия път (до пропусквателния пункт) и си казвам, този път ще зяпам войника право в очите. Ще говоря ясно и открито. Ще им плюя в лицата, за да им покажа колко съм гневна, за да се съпротивя на тази гадост. Когато пристигна, поглеждам пушката и забравям всичко, което току що съм си казала” – разказва една палестинка на Сури.

Поради всичо това, което изредих, Каландия е най-важното място, в което се средоточава израелската политика на „разделяй и владей.” Да се удари Каландия, най-вътрешната точка на разделителна политика на Израел, означава да се удари най-слабото й и уязвимо място.

Author: Mariya Petkova

Twitter: @mkpetkova