Умерени ли са Мюсюлмански братя в Сирия?

Публикувано и в блога на Foreign Policy България.

Пред арабското издание, базирано в Обединените емирства, The National, Мохамед Рияд Ал Шакфа все още си спомня баща му, сунитски имам, редовно канел християнския свещеник в дома си. Човекът, който днес е лидер на Мюсюлманското братство в Сирия, заяви, че паметта му е отразена в бъдещата визия за Сирия.

“След отстраняването на този неработещ режим, Сирия ще се върне към своята същност, защото сирийците са много динамични, приобщаващи, те не се дискриминират едни други”, казва г-н Ал Шакфа, който е строителен инженер, прекарал последните 30 години извън страната – главно в Ирак, Йемен, Судан и Турция.

“Хората ще живеят заедно като съграждани. Единствено президентът Башар ал Асад и баща му преди него, донесоха концепцията за религиозното разделение на Сирия.”Мюсюлманското братство, което се очертава като силен играч на опозицията, е атакувано за това, което критиците наричат “ислямската визия за Сирия” – идея, която много сирийци не споделят.

Критиците, включително и светски активисти, също обвиняват Братството, че споделя екстремистки възгледи и има доминиращо роля в основната сирийска опозиционна група – Сирийския национален съвет – нещо, което официално се отрича.

В плана, обявен неотдавна, Братството – основният ислямски блок в рамките на опозицията – обеща да споделя властта и настоява за една демократична и плуралистична Сирия. Молхам Ал Друби, член на Изпълнителния комитет на Братството, дори отива по-далеч, като заяви, че не е задължително следващият президент на Сирия да бъде мюсюлманин, както е предвидено в настоящата конституция. “Тя може да е християнка”, казва той в интервю в Истанбул, “може, но трябва да спечели изборите. Всеки сирийски гражданин може да бъде президент.”

Някои критици смятат, че групата просто говори на език, който да спечели по-голямата маса от сирийското общество. Камал Ал Лабуани, една от видните фигури на опозицията, дистанцирали се от Националния съвет, потвърди, че Съветът обслужва интересите на Мюсюлмански братя.

“Братството не разполага с демокрация в историята си. Те лъжат, докато не достигнат властта и тогава ще забравят всяко обещание”, заявява той. “Ние трябва да установим реален баланс и няма да си затваряме очите. Мюсюлманското братството планира да контролира Сирия.” В защитата си да отхвърли обвиненията, Ал Друби  реагира с думите, че Братството трябва да има възможност да се докаже.

“В сирийското Мюсюлманско братство никога не сме казвали нещо, без да го изпълним. Заставам зад всичко, което казах, защото вярвам в него и, заставяйки зад това, можете да ме държите отговорен и за в бъдеще. Не правим това като за тактически ход.”

Въпреки, че остават някои въпроси относно това, което Сирия ще представлява в бъдеще, опозицията все още се бори със спирането на насилието в страната, взело вече над 9 000 души. Подобно на останалите групи, Братството призовава международната общност да помогне за въоръжено въстание срещу режима и да се предприемат конкретни стъпки.  “Ако те (международната общност) не иска да предприема военна намеса, ние бихме искали те да помогнат на нашата Свободна сирийска армия”, заявява Молхам ал Друби.

Въпреки кръвопролитията и липсата на международен консенсус за това как да се доведе докрай продължаващата вече една година криза, според 68-годишният лидер на Братството, Ал Шакфа, е сигурно, че режимът ще падне.

“Това ще се случи със сигурност, но ще отнеме известно време и ще има жертви”, казва той. “Сирийците плащат цената и ще продължат да я плащат до края. Ние няма да се върнем назад.”

Мюсюлманското братство има кървава история в Сирия. През 1980-те, движението започва бунт срещу режима на Хафез ал Асад, бащата на Башар ал Асад. Кулминацията на правителствената реакция е нападение над град Хама през 1982 година, в която са убити над 25 000 души. Много от кадрите на Братството, включително Ал Шакфа, остават в изгнание. Движението все още е незаконно в Сирия и членството в него може да се накаже дори със смъртна присъда.

Днес, братството в Сирия е “развиваща се организация”, според Молхам Ал Друби. Има две жени, или “сестри”, сред 17-членното ръководство. Членовете жени имат същото право на глас, както мъжете. Но не е ясно колко широко е влиянието на Братството в самата Сирия. Критиците заявяват, че движението има малка подкрепа, но ал Друби не е съгласен.

“Ако днес се проведат свободни избори в Сирия, бих очаквал Братството да спечели някъде между 20-30% в определени области”, обяснява пред Зои Константин от The National. Неговата оценка се основава върху сунитското население на Сирия, което е около 60% от 22 милионната Сирия.

Части на движението в Египет и Тунис, наскоро се появиха с по-голямо политическо влияние. “Хората не се страхуват от екстремисти, тъй като екстремистите не разполагат с логика”, смята Ал Друби. “Хората се страхуват от конкуренцията на онези, които имат аргументация и силна политическа програма, защото те могат да спечелят изборите.”