Китай на кръстопът: печелят ли реформаторите спора?

Print Friendly

Китай е достигнал до кръстопът. След години на политическа стабилност и завиден икономически растеж, режимът е изправен пред труден избор за това как страната да продължи напред. Две скорошни политически събития от изключителна важност обърнаха вътрешнополитическия живот в страната с главата надолу и принуждават управляващите да направят избор между регрес и реформи.

През последната година селяните в Укан, провинция Гуандун, се надигнаха и отнеха властта на корумпираните местни лидери след месеци на протести. Междувременно Бо Шилай, Секретар на комунистическата партия в Чонгчинг, който използваше маоистка реторика и насилие, за да наложи своята визия за икономическо развитие, бе премахнат от поста си през май.

В новата публикация на ЕСВП, озаглавена “Китай на кръстопът,” Франсоа Годмон изразява виждането, че тези две събития сигнализират за една нова ситуация. В нея китайското правителство може би избира пътя на правна и политическа реформа, поддържайки устойчивия растеж като средство, за да намали макроикономическите дисбаланси и прекомерното упование на долара.

Франсоа Годмон привежда доводи в защита на следните твърдения:

  • С предстоящата смяна на седем от деветте члена на Постоянния комитет на политбюро през тази година се наблюдава борба за влияние, като реформаторите предупреждават, че Китай е изправен пред “капан на успеха,” породен от икономически и политически модел, който не може да се адаптира към настоящото ниво на развитие и е доминиран от частни интереси.
  • Протестите в Укан и премахването на Бо Шилай бяха последвани от съживяване на дебата за икономическа либерализация и цензуриране на националистични, популистки и консервативни интернет сайтове и говорители.
  • Китайската икономическа политика започна да се изменя през лятото на 2011. Пекин започна да продава облигации от външния дълг на САЩ, да се стреми към намаляване на инфлацията и забавяне на темповете на инвестиране. Търговският излишък се превърна в месечен дефицит от 31 милиарда долара през февруари 2012. Тази статистика подсказва, че гласът на реформаторите е започнал да се налага.
  • Противопоставящите се на реформите интереси са свързани с военно-индустриалния комплекс, който е свикнал с двуцифрови увеличения в бюджета си, компании, стопанисвани от държавата, които се радват на монопол, семейни кланове, местни бюрократи, силите за сигурност и пропагандната машина.
  • Нарастването на редиците на образованата и богата средна класа, която изисква права и повече социална протекция, е засилило призивите за реформи.
  • Китай има приблизително 550 милиона интернет потребители и 350 милиона потребители на социални мрежи, които показаха своето влияние след събития като сечуанското земетресение и влаковата катастрофа в Уънджоу.
  • Между 1978 и 2012 доходът на глава от населението в Китай е нарастнал от $278 до $6200 (Световна банка).
  • Между 1980 и 2010 броят на китайците, живеещи под жизнения минимум на бедност (дефиниран като $1.25 на ден, измерени в покупателна стойност) е паднал от 2/3 от населението до 13%.
  • За първи път от 1998 насам Китай започна да продава щатски облигации през декември 2010, намалявайки цялостната им стойност с 13% от рекордно високото си притежание на $1.315 трилиона.

 

“Ако реформаторите вземат връх, това може да доведе до ответни мерки от страна на консервативните елементи. Но, ако Китай не поеме своевременно по пътя на реформите, държавата ще се върне към планирана икономика, ръководена от непотистки капитализъм и маоизъм.” Франсоа Годмон.

2 Replies to “Китай на кръстопът: печелят ли реформаторите спора?”

  1. АНАЛизатори като този французин си завират пръстите да не казвам къде, преди да седнат пред клавиатурата…
    Хората, които въстанаха в Укан са на промаоистки позиции, а не местните лидери. Партийците са “реформаторите”. За “маоизъм” в Китай се ходи в затвора и това не е от вчера.
    Но аз съм ЗА – още реформи и либерализации ще доведат до нови Укани, а когато пламнат и няколкото “модерни” мегаполиса, тогава ще почне истинската веселба…

Comments are closed.