Защо реших да пусна #apathyinbulgaria в Twitter

Предполагам, че сте чували израза “Далечни са ми тия неща”. Странно е как подобен сбор от думи се е превърнал в ежедневие за мнозина в България. Да, апатията е национален спорт – това е положението и хич не е за похвала.

Да кажем, че виновникът за тази апатия е т.нар. преход. Преходът е т.нар. защото е промяна от състояние на партийна буржоазия към пост-псевдосоциалистическа олигархия. Апатията е станала един вид защитен механизъм в обществото, която се е развил презадоволително през последните десетилетия, а това води до множество последствия – от липсата на активизъм, подобен на “Солидарност” преди 1989 година, до днес, когато ни тревожат повече проблемите около гърдите на Галена, отколкото в какъв вход живеем.

От говорене няма много смисъл, защото никой не чува. Слуша се, но не се чува. Можем да направим един списък с абсурдни, апатимни фрази, които използваме без да се замислим и той може да изглежда по подобен начин: “Оф, не ме занимавайте”, “Далечни са ми тия неща”, “И какво от това”, “От мен нищо не зависи” и т.н., и т.н.

Реших да пусна в Twitter хаштаг #apathyinbulgaria (апатия в България). Това ми желание се породи, разбира се, след редица от случаи на прояви на апатия към проблеми, които меко казано трябва да предизвикат реакция. Засега ще си пиша сам сигурно, но надеждата нали умира предпоследна, смятам, че още хора ще се включат, за да се погаврим с апатията в обществото, да я опишем дори, да дадем примери, които знаем за апатичното ни поведение и отношение към собствената ни държава и общество.

Това е моят първи туит с хаштага #apathyinbulgaria:

[blackbirdpie url=”https://twitter.com/#!/ruslantrad/status/196285325696450561″]

Засега е No Tweet results for #apathyinbulgaria. Надявам се, че това ще изглежда по друг начин след дни.

Доскоро, отивам да пиша в Twitter – ще се радвам да се видим там.