Политика на отричането

Print Friendly

На фона на сблъсъци между правителствени войски и бунтовници в Латакия, в близост до президентския дворец, и бомбени взривове в 6 квартала на Дамаск, сирийският вестник “Тишрийн” излезе с публикация, обвиняваща главният секретар на ООН Бан Ки Мун, че насърчава бунтовниците и терористичните групи в страната.

Преди две седмици излезе публикация в пан-арабското издание “Дар Ал Хаят”, озаглавена “Дамаск и държавата на отричането”. Трябва човек да е много откъснат от действителността, за да не се съгласи поне с повечето от точките в публикацията. Накратко, авторът Елиас Харфуш пише, че най-трудният въпрос, който увеличава усложненията в сирийската криза, се състои в състоянието на отричане, в което се намират сирийските официални лица от началото на протестите в страната.

Това състояние започна от отричането на реалните причини зад кризата и обвиненията към опозиционери, които призовават за мирно разрешаване и установяването на плуралистичен и демократичен режим, че са въоръжени терористи и унищожават авторитета на държавата. Последна отричането, че има проблем в системата, а съществуват само някои пролуки, които могат да бъдат поправени. След това се отрече, че има криза във финансовото положение на страната и, че съществуват редица санкции, които вредят на обикновените хора, а не на богатите бизнесмени. Страната отива към един много странен вид изолация: от една страна седи политиката на отричане на съществуващите проблеми, от друга международната общност, която хем налага санкции от ефирен тип, хем държи устата си затворена и очите затворени. Така по един гнусен начин светът подкрепя ставащото в Сирия, а Русия се смята едва ли не за пълновластен господар в Дамаск, а не за партньор.

Отказът да се приеме реалността продължава с различния прочит на последната резолюция, позволяваща изпращане на международни наблюдатели в Сирия. Сирийски длъжностни лица заявиха, че тази резолюция не представлява заплаха за суверенитета на държавата. Въпреки това, налагането на международно наблюдение върху работата на службите за сигурност и силите за сигурност, означава, че има съмнения относно поведението на режима и работата на неговите служители. Положението е такова, че се следи всяка крачка на властите, просто защото вече се компроментираха до ужасяващи нива. 

Сирийските служители продължиха преувеличенията, като коментират, че резолюцията всъщност обслужва техните интереси. Съветничката на сирийския президент, Бусайна Шаабан, каза, че настоящата резолюция ще разобличи хората, които отговарят за “нарушаване на сигурността на гражданите и държавните институции”. Резолюцията и по-специално планът на Кофи Анан, изисква спиране на огъня и изтегляне на тежката военна техника от сирийските градове. Този въпрос сам по себе си представлява понижение на суверенитета на държавата над нейните земи, защото по дефиниция която и да е държава може да разполага войските си където поиска по територията си. Това право се отнема, или се упражнява натиск, за да се отнеме, например когато се говори за престъпления от голям размер, извършени срещу граждани от собствените правителствени войски.

Последва още една фантазия – длъжностните лица написаха свои сценарии за преодоляване на кризата, както и за обяснение на причините за нея. След това те повярваха в тези сценарии. Но все по-малко хора вярват в обясненията. Сирийските власти съобщават, че трябва да знаят всяко действие на международните наблюдатели, за да осигурят тяхната безопасност. Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун отговори на тези искания с изказването, че свободата на движение на наблюдателите трябва да е гарантирана, като не се създават пречки за изпълнение на задълженията им. Всъщност ООН не вярва, че правителството ще осигури безопасността на наблюдателите от ООН и, че няма да превърне мисията на полковник Ахмад Химиш във втори генерал-лейтенант Мохамед ал-Даби. И сега Бан Ки Мун е обвинен, че подстрекава действията на бунтовниците и Свободната сирийска армия.

Дамаск ще направи голяма грешка, ако в този случай се отнесе по начина, по-който стана с миналата наблюдаваща мисия на арабската инициатива. Важно е да се отбележи, че Резолюция 2042 поставя сирийската криза пред очите на целия свят. Така тази криза вече не е чисто арабска, а сирийското правителство се опитваше да избегне това от самото начало под предлог, че иска да запази “арабското решение”. Също така е важно да се отбележи участието на Русия и Китай в гласуването на резолюцията. Тяхното участие е именно знак за стоп, изправен пред властите в Дамаск – да се спре с репресиите, защото те освен всичко друго, радикализират и опозицията.

Липсата на професионален прочит на клаузите на резолюцията от страна на официалните власти в Сирия е притеснително явление. Едно по-стриктно изпълняване на плана на Анан, колкото и неефективен да изглежда той, може да бъде по-добър начин за излизане от кризата, отколкото въоръжен отговор на граждански въпрос. Политиката на отричане също не е препоръчителна за психичното здраве на държавата.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.