Нови сблъсъци в Египет: кой кого?

Print Friendly

Днес осъмнахме „изненадани” от нови сблъсъци в Египет. Докато в предишни епизоди на насилие, винаги имаше постепенно нарастване на напрежението, репортажите на международните медии дойха изневиделица. В Туитър и Фейсбук до днес сутринта почти нямаше обикновените интензивни разговори за ставащото в Кайро. Това е, защото този път заможните либерални младежи с ББ-тата ги нямаше в Абасия. Но нека да обясня на бързо откъде изникнаха тези протести пред военното министерство.

Откакто шейх Хазем Абу Исмаил и Хайрат Ел-Шатер бяха дисквалифицирани от Висшата избирателна комисия (ВИК), на ислямистите най-накрая им стана ясно каква грешка направиха, като гласуваха „да” на референдума през март миналата година. Този референдум одобри Конституционната декларация, която сега дава неограничени права на ВИК, като например – нито една друга държавна институция (даже и конституционният съд) не може да отмени решение на ВИК.

И така ислямистите разбраха, че са си вкарали автогол и решиха да протестират всеки петък. Поддръжниците на Абу Исмаил (смесица от салафисти и не толкова консервативни мюсюлмани, които не искат да гласуват за Мюсюлмансткото братство), изолирани от салафистакта партия Ел-Нур и от братството, решиха да подходят към нещата по-сериозно и опънаха палатките на Тахрир за постоянен протест. Те изигнаха лозунги, които про-революционните сили повтаряха още от миналата година, но нямаше кой да ги чуе тогава; затова и разочаровани и огорчени, този път те решиха да не се включат. Протестите не бяха особено на мода и сред „революционерите с ББ-тата,” които обикновено се появяват на при протести и сблъсъци на рояци и зареждат Туитър и Фейсбук с тонове снимки и подробни описания  на ставащото.

Затова, когато в петък вечерта, така наречените „хаземуни” (от първото име на Хазем Абу Исмаил) решиха, че протестът им би бил по ефективен, ако отидат пред Министерството на отбраната в Абасия, нямаше много дискусия по въпроса в мрежата. Докато протестното шествие маршируваше от Тахрир към Абасия, там вече се организираха военната полиция. Към 1 часа, когато минах там с кола, пътищата около министерството вече бяха блокирани с кордони войници. Интересното беше, че се виждаха вече събрани групи цивилни мъже, които чакаха нещо – чакаха да се превърнат в така наречените „неизвестни” цивилни нападатели. Една от тези групи се движеше по главния път, на чело с офицер от военната полиция…

По прнинцип винаги когато има някакви протести в Абасия (освен ако не са в подкрепа на военния съвет или на Мубарак), такива групи винаги се събират, уж като местни жители, които са ядосани на шума, както Националната телевизия обикновено обяснява. Например миналия юли, когато про-революционни протести се запътиха към министерството, пак изникнаха отнякъде „неизвестни” въоръжени цивилни, които биеха и стреляха по протестиращите.

Този път военните решиха да оставят шествието да стигне до министерството, та даже и да се останови там за един ден. В събота през нощта беше първата атака на тези „неизвестни” наемници, които оставиха няколко десетки ранени и една жертва. Вчера атаката беше по-интензивна, а броят на ранените достигна между 9 и 20 души. Повечето от пострадалите имат прорезни рани от ножове и малокалибрени огнестрелни оръжия (birdshot); неизвестните нападатели използваха и газови бомби и коктейли „Молотов.” От болниците в района бяха подадени сигнали, че въпросните неизвестни наемници са нападнали даже медицинския персонал, който се грижел за пострадали при сблъсъците.

При новината за сблъсъците и ранените, хиляди се организираха и се включиха в протестите. Лекари от доброволческата група на „Медиците от Тахрир” се грижат за ранените още от събота. Десетки видни политически личности вече се изказах в подкрепа на протестите. Кандидатите за президент Абд Ел-Монийм Абу Ел-Фотух и Халид Али се появиха в Абасия за да изразят подкрепата си за протестите. Мюсюлманското братство се задоволи само с осъдителни думи срещу военните, но не призова членовете си да се включат в протеста.

Абасия вече се заформя като нова кървава битка срещу военната власт, подобно на тези на улица Мохамед Махмуд и пред Министерския съвет миналия ноември и декември.

 

Author: Mariya Petkova

Twitter: @mkpetkova