What comes around, goes around*

Print Friendly

Историята има неприятното свойство да се повтаря и то на изключително къси отрязъци от време… Всъщност, става дума за точно 80 години…

Print Friendly

Историята има неприятното свойство да се повтаря и то на изключително къси отрязъци от време… Всъщност, става дума за точно 80 години…

През 1917г. светът става свидетел на невиждано до тогава чудо – първата наистина глобална идеология се сдобива със своята революция, мъченици и борци. Започва Октомврийската революция, която ще промени Русия и света завинаги… През 1997г. глобалистите са отново тук, този път скрити зад икономически и научни доводи, които са заменили борбата на класите и надигането на пролетариата. Светът е едно голямо село, а глобализацията, подобно на комунизма, ни предлага една световна система на съподчинено взаимодействие, което да обедини всички хора в една свръх държава и икономика… Звучи ли ви познато? Разбира се, няма кървави революции, но жертвите падат, този път в света на икономиката и идентичността.

През 1928г. започва най-мащабната до тогава икономическа криза, която помита света като буря и изважда на преден план радикални десни политически групи, които започват борбата си срещу компрометираните леви и центристки сили, които до тогава са се борили за налагане на свободен трудов пазар и на една по-отворена икономика, позволяваща по-свободния обмен на хора, стоки и идеи. Именно с този свободен обмен започва да се прокрадва идеите на започналия след 1917г. мащабен интернационал. Тези нови идеи, съчетани с икономическата стагнация стимулират национализма и ксенофобията, и водят до десния радикализъм като отговор на крайно левите идеи и компрометирания либерализъм. По подобен начин, през 2008г. започна мащабна икономическа криза, която предизвика спада на жизнения стандарт, засили ксенофобските настроения към евтината работна ръка от чужбина и не на последно място – доведе до един националистки отклик, подобен на движенията от преди осем десетилетия. Пак се заговори за еврейски заговори, затваряне на границите и завръщане към консерватизма. Изглежда, хората по принцип са склонни да се радикализират , когато нещата  отидат на зле. Отново, както и преди 80г. първите подобни крайно-десни идеи пускат корени най-напред в най-развитите държави, което означава, че влиянието им тук, в страните от 5-тия свят, ще се почувства някъде около 2014-2015г.

Всъщност периодът 2013-2016г. ще се окаже доста важен, тъй като ще разкрие къде точно крайните десници ще дойдат на власт и къде старите либерални идеи ще удържат фронта. Междувременно центърът на интернационализма рязко е прескочил от Москва във Вашингтон и подобно на СССР от преди 80г., сега САЩ щедро предлагат своя глобалистки модел на всеки, готов да го приеме. От своя страна Русия се превръща в консервативната държава, която през 1929г. представлява САЩ, настроена изолационистки, но готова да противодейства на всеки опит за нарушаване на националните й интереси. Интересно кои ще са новите Италия и Германия, защото, поне за сега, двете държави не дават признаци да се завръщат към корените си от преди 80г. Същевременно, в Далечния изток, ролята, които тогава се е играела от Япония, сега е заета от Китай, който е готов да изиграе картите си за да си гарантира превъзходството не само в своя регион, но и в глобален мащаб.

Конфликтите, които видяхме в Афганистан, Ирак и Близкия изток, Арабската пролет и напрежението около Иран не са никак различни от по-дребните конфронтации, разиграли се в периода 1917-1938г…. Но, нека не се заблуждаваме, 2019г. няма да ни донесе Трета световна война… О война ще има, но тя ще е дипломатическа и икономическа, а второстепенните конфликти ще служат като отдушници на по-голямото напрежение. Малко или много, Студената война научи Големите играчи, че ядрените арсенали и конвенционалните оръжия са опасни играчки и е по-добре да се държат под ключ. Във всеки случай, през следващите десет години ще се води една дълга и сложна партия шах, в която комплектите от фигури ще са доста повече от два… Дали 2025г. ще ни донесе мир и нов световен ред, както 1945г., е въпрос на време…на нас ни остава само да поживеем и да видим…

________________________________________

* – Освен текст на популярна песен, това е един доста приятен английски израз, който добре обрисува основната функция на историята – “където е текло, пак ще тече”.

Author: Alexander Stoyanov

Александър Стоянов завършва Националната гимназия за древни езици и култура “Константин Кирил Философ”. Следва История в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Завършил магистратура “История на европейската експанзия и глобализация” в университета в Лайден, Холандия.