Как една статия може да предизвика хаос? Сирия, един незнаен журналист и множество въпроси

EXCLUSIVE  Syrians In Ghouta Claim Saudi Supplied Rebels Behind Chemical AttackНа 21 август 2013 година в района Източна Гута в сирийската столица Дамаск беше извършена химическа атака, погубила живота на над 1500 души – повечето от тях жени и деца. От този момент обвиненията към всяка една от страните в конфликта – правителство, бунтовници, ислямисти – са множество, а истината сякаш става все по-мътна.

Насред хаоса от новини, непотвърдени данни и спекулации, една публикация може да бъде използвана като средства за пропаганда по най-удобен начин: особено ако съдържа данни, звучащи конспиративно. Именно в такива случаи информацията трябва да бъде проверявана най-много и най-вече ако въпросната статия е с неясно авторство.

Сред онези, които вярват, че сирийските бунтовници са отговорни за химическата атака в Дамаск на 21 август, най-разпространяваната статия е „Сирийци от Гута твърдят, че спонсорирани от саудитци бунтовници са зад химическата атака“. Именно тази статия служи и като аргумент, че бунтовници са използвали химическо оръжие. От тази статия тръгнаха и отделните новини по случая – пак тя беше използвана и от висшата дипломация.

Първоначално публикувана с етикет „ексклузивно“ от Mint Press News, Интернет сайт, посветен на „темите и истории пренебрегвани от сегашните медии“, тази статия е пускана повторно масово из други сайтове, включително се използва безкритично от английските издания на “Русия днес” и “Гласът на Русия”.

На 17 септември руският външен министър Сергей Лавров цитира същата статия в изявлението си, когато заявява, че сирийските бунтовници са отговорни за смъртта на цивилни, използвайки забранения газ зарин.

Статията на Mint Press твърди, че принц Бандар бин Султан, ръководител на саудитското разузнаване, е доставил химическо оръжие на сирийските бунтовници през тунел, но те са ги използвали „неправилно“ и това довежда до смъртта на стотици. Тези обвинения Mint Press отправя след „множество интервюта с лекари, жители, бунтовнически бойци и техните семейства“.

Публикацията завършва с предупреждение от Mint Press: “Част от информацията в тази статия не може да бъде независимо проверена.“

Според британския журналист от The Guardian, Брайън Уитакър, провел разследване върху историята около Яхия Абабне – един от авторите на статията- този начин на писане е показателен и класически пример за това как хора, които изискват изключително високи нива на доказателство относно твърденията за извършени от правителството на Асад престъпления, не са загрижени да прилагат подобни стандарти относно доклади, обвиняващи бунтовниците.

Със сигурност е възможно, че е станало нещо с помощта на тунел, водещ към бунтовническите сили. Но как да знаем, че са били дадени химически оръжия? Статията просто твърди, че някои от оръжията са имали „структура на тръба“, докато други са като „огромна бутилка газ“. Без съмнение повечето репортери биха пожелали да зададат още въпроси, когато липсва ясна информация. Дали тези „тръби“ приличат на ракети? Има ли маркировки върху тях?

Статията посочва също, че е станал инцидент заради неправилно използване на дадените оръжия, но не показва нараняванията, претърпени от това – не се казва също във въпросния тунел има ли следи от химически газове, има ли отравяния и как може един инцидент да причини толкова много смъртни случаи на различни места (най-малко 5 според официални данни). Публикацията със сигурност е интригуваща, но създава множество въпроси. Още повече, че един от авторите й е видният журналист от Асошиейтед прес, Дейл Гавлак – така се осигурява по-голяма доверие на иначе несигурните факти.

Но…

Мистерията около статията, цитирана от Русия, за да постави под съмнение заключенията на оръжейните инспектори на ООН в Сирия, взе обрат когато именно Гавлак отрече да е написала статията.

На 20 септември Дейл Гавлак, посочена като един от авторите на статията, написа изявление, в което отрича да е писала публикацията или, че е извършвала проучвателна дейност в Сирия. Сайтът Antiwar.com – който работи с Mint Press и препубликува статията – пусна и извинение към Гавлак и читателите си, че са били заблудени. От Mint Press досега няма коментар, освен бележка:

„Дейл Гавлак подпомогна с изследвания и в процеса на писане на тази статия, но не беше на терен в Сирия. Репортерът Яхия Абабне, с който е написана публикацията, е кореспондент на терен…“

Докато Гавлак настоява, че тя не е автор на статията и не е допринесла за репортажите в историята, не става ясно дали все пак няма някакво участие по принцип. Това оставя отворена възможността, че може би е редактирала въпросната статия.

Явно е неудобството, което изпитва Гавлак, предвид замесването на името й като добър журналист в толкова съмнителна история, написана с несигурни източници. Mint Press я описва като свой кореспондент в Близкия изток, като има няколко статии и собствен мейл адрес.  

Има две други странности, свързани с ролята на Гавлак, или липсата на такава роля. Една от тях е, че профилът в Туитър бе изтрит около 3 септември – само няколко дни, след като се появи статията за химическите оръжия в Mint Press. Другата странност е, че някой е създал Фейсбук страница за Дейл Гавлак на 30 август, ден след публикацията в сайта, като има претенции, че страницата е фалшива и в крайна сметка тя беше изтрита.

Към момента Гавлак счита себе си, че няма нищо общо с историята за „бунтовническите химически оръжия“, като прехвърля отговорността върху нейния съавтор – Яхия Абабне и анонимните му източници в Сирия. Изглежда, че Абабне съществува и, че е йорданец, който е учил журналистика. Досега обаче няма доказателства в подкрепа на твърдението му, че е писал публикации за Йордания, Ливан, Сирия, С. Арабия, Русия и Либия за медии като Ал Джазира и други. При търсене в Google не са отрити резултати с негови публикации, освен тази в Mint Press. При опити за свързване с него с помощта на социалните мрежи, няма успех. Ако се окаже, че Абабне е представил неверни твърдения за журналистическата си кариера, няма причина обществото да се довери на статия, написана от него, още повече за толкова сложна тема като тази за използването на химически оръжия в Сирия.

И така, постепенно все повече въпроси възникват около Яхия Абабне.

Яхия Абабне
Яхия Абабне

Според профила на Абабне в LinkedIn той извършва журналистически задачи в Йордания, Сирия, Ливан, Саудитска Арабия, Русия и Либия за клиенти като Ал Джазира, Ал Кудс ал Араби, Аман Нет и други. Засега обаче няма доказателства за това, като търсенето на статии, подписани с неговото име, удря на камък.

Към мистерията може да се добави, че на 21 септември Абабне е изтрит от LinkedIn – кеширано копие на профила може да се намери тук. Това, което не може да се провери на кеша са препоръките, дадени на Абабне. На заличената страница се вижда, че последно е получил препоръки от двама души – Газал Омид, от организацията Iran Future и Суфиян Абабне, правен съветник в посолството на Йордания в Лондон.

Да обърнем внимание и на публикация от Питър Хитчинс за Mail от 26 август, където има интересен коментар под нея. В 21:31 на 28 август потребител с име Ян Баракат коментира статията на Хитчинс. За справка – Дейл Гавлак казва, че тя не е изпратила публикацията за химическите оръжия на Mint Press до 29 август. Това означава, че няма начин Ян Баракат да прочете статията в Mint Press – макар казаното от Баракат да носи интересни прилики с текста на Абабне.

„Кой използва химическо оръжие? „– пита Баракат и продължава:

„Отговорът не е нито сирийският режим, нито бунтовниците. Това е игра на Бандар бин Султан, началникът на саудитското разузнаване. Той даде тези оръжия на бунтовниците през тунели, но не са имали достатъчно информация за това. Почти всички бунтовници, поели химическите оръжия, са загинали, защото са ги използвали неправилно.”

След това Баракат добавя информация, която не е била включена в историята на Mint Press, която е достатъчна, за да възбуди интереса на руските длъжностни лица:

„Няколко възрастни мъже пристигнаха в Дамаск от Русия и един от тях стана приятел с мен. Той ми каза, че имат доказателства, че бунтовниците са тези, които са използвали тези оръжия.“

Кой е Ян Баракат? Кликвайки върху името му от коментара му в Mail, връзката води до страницата му във Фейсбук, където има и негова снимка. Подобно на Абабне, Баракат изглежда е йордански журналист на свободна практика. Намира се една статия, публикувана с неговото име в израелския вестник JPost.

Да погледнем към още един сайт. Този път става дума за блог на испански, посветен на Куба. Авторът явно също се интересува от личността на Абабне, тъй като публикува блог постинг относно статията в Mint Press. Допълнителното е, че е даден линк към вече изтрия профил на Абабне в LinkedIn, заедно със скрийншот на профила, където може да се види снимка, приличаща много на тази на Ян Баракат.

От профили в Интернет става ясно, че Абабне се занимава с образование и изкуство, по-точно той описва себе си като актьор. В страницата на Ян Баракат има снимка от негово театрално представление…

В същото време…

barakat3Друга подобна снимка се появява в още един профил, носещ името Яхия Баракат. Може би е чиста случайност, но Ян Баракат използва снимки във Фейсбук, които наподобяват на тази, която Яхия Баракат използва в профила си в LinkedIn.

Всичко това позволява да се извади извода, че Яхия Абабне и Ян Баракат са различни имена за едно и също лице. Изглежда се потвърждава от един израелски блог постинг, публикуван през юни миналата година – много преди полемиката за химическите оръжия да избухне с пълна сила. В своя пост авторът Йоав Калифон споменава:

„Чух за един йорданец от https://www.couchsurfing.org/ , който кани израелци да се срещнат на чаша кафе. Не успях да направя тази среща преди година, но миналата седмица се срещнах с него в Йерусалим!

Яхия (Ян) Баракат Абабне е журналист на свободна практика, екскурзовод и театрален актьор. Той пише за събития в Йордания, Ливан, Саудитска Арабия, Русия и Либия. Статиите му се появяват в Amman Net, Saraya News, Gerasa News и другаде.“

Ако Яхия Абабне и Ян Баракат наистина са едно и също лице, възниква въпросът защо Mint Press не го нарича Баракат (както явно е известен за други негови статии), а използва Абабне. Ако имаше опасения за сигурността му щеше да е далеч по-добре да се използва псевдоним. Това обяснява и желанието на Mint Press да добави Дейл Гавлак като съавтор на публикацията, на която така ще се придаде по-голяма тежест и достоверност. Междувременно сайтът Amman Net също отрече Абабне да е писал за тях.

И мистерията става още по-голяма. 

2 Replies to “Как една статия може да предизвика хаос? Сирия, един незнаен журналист и множество въпроси”

  1. “По повод предстоящия на 8 септември референдум за независимост в Македония, България и Гърция потвърждават, че нямат желание да се говори повече за “единна македонска нация” или “македонски малцинства”.

  2. Теперь велосипеды Спадарожнiк можно купить в интернет-магазине наших партнеров Экстрим-Академия .

Comments are closed.