Шестте думи, които трябва да знаете, за да бъдете успешен джихадист и да си основете свой собствен халифат

Новоизпеченият халиф на „Ислямската държава” Абу Бакр ал-Багдади избра първия петък от месец Рамадан за първата си публична изява въобще. Досега той е работил извън светлините на прожекторите и почти пълното отсъствие на неговия образ от публичните медии е генерирало чувство за мистичност около неговата личност. Сега той изнесе публична проповед и оглави молитвата в една впечатляваща джамия в Мосул.

Накратко доскорошната Ислямска държава (бивша ИДИС, понастоящем просто ИД) обяви чрез своя говорител Абу Мухаммад ал-Аднани, че в земите под неин контрол на сирийска и иракска територия е основан „халифат”, чийто халиф (наместник на Бог на земята) ще бъде лидерът на ИДИС Абу Бакр ал-Багдади. И сега мюсюлманите са призовани да се закълнат във вярност на този нов халифат.

Това предизвиква раздразнение у много други джихадисти, които се надяваха да го изпреварят в това, които вече се бяха опитвали и проваляли, или които имат повече „право” да го направят. Няма значение, сега, когато всички ние знаем, че е постижимо, може би вие също бихте искали да си опитате късмета в халифатската игра? Ето наръчник с основните ключови думи, които би трябвало да държите постоянно на езика си, ако вървите по етапите на основаване на свой собствен халифат…

Всяка джихадистка реч съдържа ключови думи, които резюмират тяхното намерение и изразяват техните цели. Идеите, стоящи зад тези термини, представляват градивните елементи за учредяването на халифат и могат да помогнат да обясняване на сегашния възход на ИДИС/ИД и ал-Багдади.

Следните 6 термина отговарят на последователните етапи на актуализиране на джихадистката цел и разбулват вярванията, които мотивират джихадистите. *

1. Ал-Такуа – богобоязливост

Ал-Такуа означава просто да изпълнявате каквото Бог ви е наредил. Да се подчинявате на желанията на Бог, както и да се боите от Него. Широко разпространената фраза “Иттаки Аллах” означава “побой се от Бог и се подчинявай на Неговите желания. Тази готовност за следване на волята Божия е важен етап от битието, който трябва да постигнете, преди да се заемете със своята мисия. В почти всички свои речи Абу Бакр ал-Багдади иска от мюсюлманите да бъдат “муттакин” – т.е. да “яттаку Аллах” (богобоязливи = да се боят от Бога), което и в двата случая означава да изпълняват предписаното от Бог в Корана.
В своя реч Абу Бакр ал-Багдади цитира най-напред от Корана сура “Ал Умран” (Родът на Имран), стих 102:

“О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани.”

Сетне ал-Багдади цитира сура “Ал-Ахзаб” (Съюзените племена), стихове 70-71:

“О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия пратеник, той постига велико избавление.”

Във втората част на своята реч ал-Багдади казва на слушателите си, че да се боят от Бог и да започнат джихад заради Него е необходимо, независимо дали искат сигурност, работа или достоен живот.

2. Ал-Нафир – устремяване към битка

В джихадистки контекст ал-нафир означава мобилизация за присъединяване към битка. Това е първоначалната стъпка: превключването от живота като цивилен гражданин на определена държава-нация към ролята на муджахид, който се подчинява на нов комплекс от специфични правила. Терминът е заимстван от множество коранични стихове, в които се споменава ал-нафир. Всеки път, когато джихадист пожелае да вербува някого, той извиква призива “ал-нафир” и, разбира се, съответните стихове от Корана. Използва се също винаги, когато някой иска да събира пари за джихад.

Ал-нафир означава и да се откажеш от всичко, вземайки решението да се присъединиш към битката, да си готов да умреш. Глаголът, от който произлиза, е “нафара” (минало време) – “янфуру” (сегашно време). Когато някой “янфуру иля сахат ал-маарака” – “се устремява към полето на битката”, това означава, че е готов да умре и очаква да умре с “гаранция” за по-добро съществуване в Отвъдното. Когато една личност реши да “янфуру” – се устреми към битката (да се присъедини към борбата), джихадистите смятат, че му е позволено да не се покори на родителите си и на властите и че вече не е подчинен на никой друг закон освен този на исляма (при това, разбира се, на интерпретацията на исляма от неговата верска общност). Правителствата, които се борят против мобилизация на техни деца за джихад, често изтъкват тази последица, поставяйки в центъра аргументите на онези религиозни учени, които се противопоставят на джихадистката интерпретация.

Сред кораничните стихове, в които се споменава ал-нафир, три са най-важните. Тези стихове са наситени с тълкувателни значения и за тях е писано много. Обичайно е да чуете препратки към тях в речи, публикации, проповеди и други подобни.

  • а) “Устремете се към битка и силни, и слаби (буквално “и леки, и тежки” – б. пр.), и се борете чрез своите имоти и души по пътя на Аллах! Това е най-доброто за вас, ако знаете.” (Коран, 9:41)

В този стих Аллах нарежда на мюсюлманите да изпълнят ал-нафир леки или тежки. “Леки” означава да напуснеш своя дом без нищо. Тежки означава да напуснеш своята страна на път за страната на джихада с пари, екипировка и т.н. Следователно стихът повелява да се присъединиш към джихада със своите пари и със самия себе си. Тук в обичайните интерпретации онзи, който не може да извърши джихад физически, е длъжен да набира средства в полза на ония, които могат. Вярва се, че ако приготвиш един човек за джихад (т.е. финансираш подготовката му за битката), ще се смята, че самият ти си отишъл да изпълниш джихад.

  • б) “О, вярващи, какво ви стана, та щом ви се рече: “Устремете се към битка по пътя на Аллах!”, закретахте по земята? Нима предпочетохте земния живот вместо отвъдния? Насладата на земния живот спрямо отвъдния е твърде малка.” (Коран, 9:38)

Този стих се използва като поучение за ония, които се смятат за мързеливи, които предпочитат доволството на своя нормален живот пред воденето на джихад, отбягвайки да оцени величието на Отвъдното. (Разбира се, Отвъдното за онзи, който участва в джихад, е Раят.)

  • в) “Ако не се устремите към битка, ще ви накаже той с болезнено мъчение и ще ви замени с друг народ, и не ще Му навредите с нищо.Аллах над всяко нещо има сила.” (Коран, 9:39)

В този стих Аллах казва, че ако не се “устремиш към битката” (глаголната форма от ал-нафир), ще бъдеш сурово наказан и ти и твоят народ ще бъдете заменени от Аллах с други – такива, които могат да направят всичко.

В своята реч Абу Бакр ал-Багдади подчертава колко е важно присъединяването към джихад, защото според него Аллах го е повелил, за да може да бъде поставена основата на Исляма.
Следващият линк е към видео, в което тунизийски боец обяснява важността на ал-нафир и призовава хората да се извършат “нафир” – “леко” или “тежко”.

3. Ал-рибаат – “окопаване на бойното поле”

За джихадистите “ал-рибаат” се отнася за времето, прекарано на фронта на битката. Ард ал-Рибаат – “земята на битката” означава теренът, където се случва, или където трябва да се проведе битката срещу врага. Глаголът раабата (минало време) или юраабиту (сегашно време) означава да прекараш време на предната бойна линия. Идеята се ползва с голямо уважение сред мюсюлманите, особено сред джихадистите. Понякога фронтовите линии биват наричани също ал-тугур (“пробойни”), като се има предвид, че всички тези думи се използват рядко в ежедневния език и има твърде различни значения, когато се използват в съвременността.

Ал-рибаат се споменава в Корана:

“О, вярващи, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди (също: окопайте се на бойното поле), и се бойте от Аллах, за да сполучите!” (Коран, 3:200)

И в хадисите намираме наблягане върху възнаграждението за онези, които прилагат “окопаването на бойното поле”.

  • а) “Един ден окопаване на бойното поле е по-добре от тоя свят и онова, което той съдържа.”
  • б) “Един ден и една нощ окопаване на бойното поле е по-добър от един месец (Рамадан) постене и отслужване на всички молитви. А ако междувременно умре, ще получи въздаяние за деянието, което е извършвал, ще се разпростре върху него добруването му и ще бъде съхранен от беда.” 
  • в) “Един ден окопаване на бойното поле по пътя на Аллах е по-добър от хиляда дни на всяко друго място.” 
  • г) “Всеки мъртвец е приключил с деянията си, освен окопалият се на полето на битката по пътя на Аллах – неговото деяние се умножава до Деня на Страшния съд и той е съхранен от бедите в гроба.”

В този хадис виждаме, че който извършва рибаат по пътя на Аллах, е освободен от бедите, които се случват между смъртта и Деня на страшния съд (в частност “мъченията в гроба”, определени от Бог за грешниците, още докато са в гробовете си, преди Съдния ден.)

Абу Бакр ал-Багдади редовно говори за рибаат , но в своите речи той само намеква за това, без да употребява думата.

4. Ал-Табаат – устояване

Ал-Табаат означава твърдост, или да бъдеш в състояние да запазиш своите позиции в битката. Означава също да се придържаш към своите възгледи, а в този случай – към решението си за борба. Това е способността да устоиш пред лицето на бедата на “полето на джихад”. В речите си мнозина джихадисти призовават към силата да останеш верен на целта. Във връзка с този термин се правят множество исторически паралели, най-важните от които – със събития по времето на Пророка Мохаммед, като например битката при Ухуд. Често се прибягва и до връзки с коранични стихове, в които се споменава този термин.

“О,вярващи, когато се сражавате с отряд, устоявайте и споменавайте Аллах често, за да сполучите!” (Коран, 8:45)

Горният стих се използва редовно от джихадистите. Той призовава вярващите да удържат позициите си и д асе молят на Аллах, когато са изправени лице в лице с неприятелите в битка. Следователно много важно е за всеки джихадист да чете Корана и хадисите и да споменава Аллах винаги, когато води битка. Думата “Аллах” и използваните обичайно заедно с нея прилагателни изобилстват в джихадистката риторика, изпъстряйки почти всяко изречение, произнесено от който и да било джихадист.

Абу Бакр ал-Багдади споменава ал-табаат във втората част от своята реч. Той умолява Аллах да “ютаабит” (направи устойчиви) нозете на муджахидините. Кораничните препратки за ал-Багдади са следните стихове:

“И щом се изправиха пред Джалут и войските му, рекоха: “Господи, излей търпение над нас и стъпките ни затвърди (направи устойчиви – б.пр.), и ни подкрепи срещу неверниците!” (Коран, 2:250)

“О, вярващи, ако подкрепите [делото на]Аллах, и Той ще ви подкрепи, и ще утвърди (направи устойчиви – б.пр.) стъпките ви. (Коран, 47:7)

Ал-Табаат има много общо също с куража. Много обичайно е да чуете всеки джихадист и извършител на самоубийствена операция да включва думата табаат в обръщенията си – дори чеченци и други неговорещи арабски използват тази дума изобилно. Много разпространена фраза е да се измолва от Аллах ал-табаат: “Молим Аллах за устойчивост.”

5. Ал-тамкийн – даване на възможност в смисъл на “утвърждаване”

Ал-тамкийн означава просто да бъдеш в състояние да контролираш онова, което си завзел, и да се утвърдиш в него. Коранът осигурява базата за идеята за тамкийн като нещо, направено върху парче земя. На този етап групата трябва да създаде инфраструктурата на държава. Ислямски учени, разбира се, са писали томове за това, но основната идея е предадена със следния коранически стих:

“А Ние пожелахме да облагодетелстваме онези, които бяха обезсилени на Земята, и да ги сторим водители, и да сторим тях наследниците, и да ги утвърдим на земята, и да покажем от тях на Фараона и Хаман, и войските им онова, от което са се пазели.” (Коран 28:5-6)

“Онези, които, ако ги утвърдим на земята, отслужват молитвата и раздават милостинята закат, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното,… При Аллах е завършекът на делата.” (Коран, 22:41)

“Аллах обеща на онези от вас, които вярват и вършат праведни дела, че ще ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях, и непременно ще укрепи тяхната религия, която Той им избра, и в замяна след страха ще им дари сигурност. Те само на Мен ще служат и не ще Ме съдружават с нищо. А който подир това стане неверник, тези са нечестивците.
И отслужвайте молитвата, и раздавайте милостинята закат, и се покорявайте на Пратеника, за да бъдете помилвани!” (Коран, 24:55-56)

В своята реч ал-Багдади акцентира върху тази идея. Той казва, че разполагането с мощта за упражняване на утвърждаването е част от правилното съблюдаване на Исляма (да бъдеш в състояние да принуждаваш други да правят онова, което ти смяташ за правилно) и цитира следния стих:

“Изпратихме Нашите пратеници с ясните знаци и низпослахме заедно с тях Книгата и везната, за да постъпват хората справедливо. И създадохме желязото. В него има огромна сила и облаги за хората, и за да изпита Аллах кой дори в уединение помага на Него [в религията] и на Неговите пратеници. Аллах е всесилен, всемогъщ.” (Коран, 57:25)

След като използва кораничния текст, Абу Бакр ал-Багдади извиква лозунга на ИДИС (“основополагащата за религията” фраза на Ибн Таймия, която е много важна за джихадистите): “Стожерът на религията е книга, която води, и меч, който подкрепя”.

Идеята за утвърждаване – тамкийн може да обясни защо джихадистите отправят призив за молитва всеки път, когато превземат някоя позиция. Според техните вярвания силата да издигнеш глас в призив за молитва е знак за тамкийн – че имаш контрол над това място. Използва се също глаголната форма от тази дума – когато бойците на ИДИС водят военнопленници или когато обезглавяват някого, във фрази като: “Благодарим на Аллах, който ни даде възможност да се утвърдим над (да контролираме) техните вратове.”

6. Ал-истихлаф – “правене някого наследник”

Ал-истихлаф е образувана от същия корен като думата хилафа (халифат). Това е, когато като джихадист добавяш това във веригата: след като си спазвал правилата, изпълнявал си волята на Аллах, водил си битка за земята, установил си контрол, след като земята ти е била дадена от Аллах, сега вече е време за финалната крачка – основаването на халифат, т.е. държава, която следва шариата на Аллах – Божия закон. Просто запомнете, че за да бъде вашият халифат легитимен – а не просто безумна самоизмама, обявена от неколцина фанатизирани фантазьори, трябва да следвате водещите към това правилни стъпки, както са очертани тук.

В своята реч ал-Багдади говори пространно за идеята за истихлаф, казвайки, че след като неговата групировка е станала в състояние да упражнява контрол, техен ислямски дълг станало да обявят халифат – дълг, който мюсюлманите били “изгубили в течение на векове”. Той подчертава, че “мюсюлманите би трябвало винаги да се стремят да го установяват (халифата).”
Ал-Истихлаф се базира на няколко стиха от корана и хадиси:

“Каза: “Може вашият Господ да погуби врага ви и да ви стори наследници на земята…” (Коран, 7:129)

“Аллах обеща на онези от вас, които вярват и вършат праведни дела, че ще ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях…” (Коран, 24:55)

Коранът спомената в много стихове, че вярващите ще наследят земята. Той заявява също, че Аллах притежава земята и че Той ще я даде на Своите любими последователи.

Заключение: Готови да основете свой собствен халифат а’ла Багдади.

Ако сте си водили бележки за необходимите етапи на джихадисткия проект, сте по-добре подготвени да последвате примера на ал-Багдади и да пристъпите към основаване на свой собствен халифат (при условие, че се пречистили сърцето си и т.н.) Ако имате късмет, преданите мъже, с които ще се обкръжите (които не смеят да изразят несъгласие, тъй като знаят, че тяхното наказание ще бъде смърт), ще ви “изберат” за халиф!

При първото си публично появяване Абу Бакр ал-Багдади искаше да демонстрира своя контрол и да докаже, че вече е отминало времето, когато е трябвало да остане скрит. Като халиф той вече може да избира къде да се намира и да действа като публична фигура. Далече от характеризирането на Рамадан като духовно пътешествие, както той би трябвало да се възприема от повечето мюсюлмани, ал-Багдади го превърна в тържество на джихад. В първата рамаданска проповед той призова мюсюлманите да се присъединят към джихада и да изградят халифат. Дойде облечен в черно и си тръгна, накуцвайки, намеквайки, че е бил ранен по време на джихад.

Ал-Багдади изпълни задълженията на халиф: изнесе проповед и застана начело на хората в молитвата. Той размаха заплашително лингвистичните си умения и някои негови почитатели го похвалиха, че е е импровизирал речта си. Но не оставяйте това да ви стресне относно вашите собствени аспирации: ако наистина проследите джихадистката риторика, ще намерите, че те повтарят много малък брой ограничени идеи, капсулирани в едни и същи малобройни изречения, изрязани като с форма за сладки.

*Цитатите от Корана са по официалния превод на български, направен от проф. Цветан Теофанов. Допълнителните значения, вписващи се в джихадисткото тълкуване на термините, са дадени в скоби като бележка на преводача.

Текстът е публикуван за първи път в Syria Comment. Преводът за Интидар е на Мая Ценова.