Стратег на терора: секретни файлове разкриват структурата на “Ислямска държава”

Print Friendly

Списание „Шпигел“ получава достъп до документите на иракски офицер, планирал операциите на „Ислямска държава“ в Сирия и разкриват организация, която на пръв поглед е задвижвана от религиозен фанатизъм, но умело преценява своите ходове. 

Надменен. Любезен. Заблуждаващ. Изключително предпазлив. Сдържан. Непочтен. Загадъчен. Злонамерен. Месеци по-късно, бунтовниците от Северна Сирия си припомнят напълно различни аспекти от характера на офицера. Но са съгласни за едно нещо: „Никога не знаехме точно срещу кого стоим.“

Всъщност, дори и тези, които са стреляли по него и са го убили след кратка престрелка в град Тал Рифаат в една януарска сутрин на 2014, не са знаели истинската самоличност на високия мъж в края на петдесетте. Било им е неизвестно, че са убили лидера на групата, наричаща себе си „Ислямска държава“ (ИДИС, ИД). Фактът, че това е могло да се случи изобщо, е в резултат на рядка, но фатално погрешна преценка от страна на брилянтния стратег. Местните бунтовници поставят тялото му в хладилник, в който смятали да го погребат. Едва по-късно, когато разбрали на кой всъщност принадлежало това тяло, те го извадили отново.

Самир Абд Мухаммад ал-Хлифауи е истинското име на иракчанина по-известен като Хаджи Бакр. Ал-Хлифауи е бивш офицер от военновъздушното разузнаване на Саддам Хюсеин.
Самир Абд Мухаммад ал-Хлифауи е истинското име на иракчанина по-известен като Хаджи Бакр. Ал-Хлифауи е бивш офицер от военновъздушното разузнаване на Саддам Хюсеин.

Самир Абд Мухаммад ал-Хлифауи е истинското име на иракчанина. Никой, обаче, не го познавал с това име. Дори и най-известният му псевдоним, Хаджи Бакр, не бил широко познат. Всичко това било част от плана му. Бившият полковник от разузнаването на отбранителните военновъздушни сили на Саддам Хюсеин тайно дърпал конците в „Ислямска държава“ в продължение на години. Бивши членове на групата многократно са го споменавали като една от водещите фигури в организацията. И все пак, никога не се е знаело каква точно е била неговата роля.

Умирайки, архитектът на „Ислямска държава“ оставя след себе си нещо, което е смятал да пази в строга конфиденциалност – плана за развитието на организацията. Документът съдържа собственоръчно написани организационни схеми, списъци и програми, които описват как една страна може да бъде постепенно покорена. „Шпигел“ придобива достъп до всички 31 страници – някои, състоящи се от няколко страници, поставени заедно. Те разкриват многопластова структура и директиви за действие, някои вече изпитани, а други наскоро разработени за анархичната ситуация в държаните от бунтовници територии на Сирия. В известен смисъл, документите представляват оперативната програма на най-успешната терористична армия в наши дни.

Досега голяма част от информацията за „Ислямска държава“ е била предоставена от бойци, които са дезертирали и от данни, иззети от вътрешната администрация на „Ислямска държава“ в Багдад. Но тези сведения не обяснявали главоломното разрастване на „Ислямска държава“ преди нанасянето на въздушни удари срещу организацията в края на лятото на 2014 г. да сложат край на победния й ход.

Сега, за първи път, документите на Хаджи Бакр дават възможност да се извлекат изводи относно начина, по който ръководството на „Ислямска държава“ се организира и ролята на бившите длъжностни лица от правителството на Саддам Хюсеин в него. Преди всичко обаче, те показват как е бил планиран превратът в северна Сирия, който прави последвалото настъпление на групировката в Ирак възможно. В допълнение, месеците на изследване, предприети от „Шпигел“  в Сирия, както и други новооткрити архиви, достъпни само на „Шпигел“, показват, че инструкциите на Хаджи Бакр са били следвани неотменно.

Документите на Бакр били дълго време скрити в малка постройка към къща в района на бойните действия в северна Сирия. Съобщения за тяхното съществуване са направени за първи път от очевидец, който ги видял в къщата на Хаджи Бакр малко след смъртта му. През април 2014 г., страница от документа се внася нелегално в Турция, където „Шпигел“  успява да го разгледа за първи път. Достигането на  Тал Рифаат, за оценка на целия набор от ръкописни документи, става възможно чак през ноември 2014.

Снимката изобразява възможната структура на управление на Ислямска държава според Хаджи Бакр.
Снимката изобразява възможната структура на управление на “Ислямска държава” според Хаджи Бакр.

„Най-голямото ни притеснение беше, че тези планове можеха да попаднат в недпоходящи ръце и завинаги да потънат в неизвестност“, казва мъжът, който е съхранявал плановете на Хаджи Бакр, след като ги е издърпал изпод висока купчина кутии и одеала. Заради опасения относно сигурността му, той пожела да остане анонимен.

Големият план

Събирането на документите започнало в момент, когато все още малко хора са чували за съществуването на „Ислямска държава“. Когато иракчанинът Хаджи Бакр пътувал за Сирия като част от малка настъпателна групировка в края на 2012, планът му изглеждал абсурден: „Ислямска държава“ трябвало да завладее колкото е възможно по-голяма територия в Сирия, след което да използва това настъпление като плацдарм за нахлуване в Ирак.

Бакр се установява в една незабележителна къща в Тал Рифаат, северно от Алепо. Градът се оказал правилен избор, тъй като много от жителите му работили в страните от Персийския залив (най-вече Саудитска Арабия) през 1980-те години. Когато се върнали, някои от тях донесли радикални убеждения и контакти. През 2013 г. Тал Рифаат се превръща в стратегическо място за „Ислямска държава“ в провинция Алепо със стотици бойци разположени там.

Точно там “Господарят на сенките”, както е наричан от някои, очертава структурата на „Ислямска държава“ чак до местно ниво, съставяйки списъци за постепенното проникване в селата и определяйки кой кого трябвало да следи. С помощта на химикалка и канцеларски материали, той начертал организационните структури в службите за сигурност. Въпреки, че се предполага, че е съвпадение, материалите били на Министерството на отбраната на Сирия и съдържали бланки от отдела, отговарящ за настаняване и екипировка.

Това, което Бакр написал страница по страница, с внимателно посочени индивидуални отговорности, е било всъщност план за настъпление. Това не било някаква манифестация на вярата, а изключително прецизен технически план за Разузнавателното управление на „Ислямска държава“ – халифат, ръководен от организация, приличаща на прословутата Щази (вътрешното разузнаване на Източна Германия).

Графика на организационната структура в "Ислямска държава".
Графика на организационната структура в “Ислямска държава”.

Планът се реализирал с изумителна точност в следващите месеци. Той винаги започвал по един и същ начин: групировката набирала последователи под предлог за откриване на “дауа” – ислямски мисионерски център. От тези, които идвали, за да слушат лекции и да посещават курсове относно мюсюлманския живот, един или двама мъже били избирани и инструктирани да шпионират тяхното село и да съберат широк спектър от информация. За тази цел, Хаджи Бакр изготвил следните задачи:

  • Списък на влиятелни семейства.
  • Посочване на почитаните хора в тези семейства.
  • Източници на техните доходи.
  • Списък с имената и размерите на (бунтовническите) бригади в селото.
  • Научаване на имената на лидерите, които контролирали бригадите и политическата им ориентация.
  • Посочване на техните незаконни дейности (съгласно законите на Шериата), които може да се използват, за да се изнудват при необходимост.

Шпионите били инструктирани да обръщат внимание на подробности като това дали някой е престъпник или хомосексуалист, или дали е участвал в някоя тайна афера, за да се използват като средство за изнудване по-късно. “Ще назначим най-умните от тях като Шейхове на Шериата”, отбелязал Бакр. “Ще ги обучаваме за известно време и след това ще ги изпращаме.” Като послепис, той добавя, че няколко “братя” ще бъдат избрани във всеки град за съпрузи на  дъщерите на най-влиятелните семейства, за да се гарантира проникване в тези семейства без тяхно знание.

Шпионите трябвало да разберат колкото се може повече за градовете, които щели да бъдат нападнати: кой живеел там, кой имал власт, кои семейства били религиозни, към коя ислямска школа принадлежали, колко джамии имало, кой бил имамът, колко жени и деца имал и на колко години били те. Други детайли включвали същността на проповедите на имама, дали бил по-отворен към суфизма или мистичният вариант на исляма, дали заставал на страната на опозицията или на режима, и каква била позицията му относно джихада. Бакр също искал отговори на въпроси като: Дали имамът имал заплата? Ако е така, кой му я плаща? Кой го назначава? И накрая: Колко хора в селото били привърженици на демокрацията?

Агентите трябвало да служат като сеизмични вълни от сигнали, изпратени да следят и за най-малките пропуски, и за дългогодишните вражди в дълбоките слоеве на обществото – с една дума, всякаква информация, която би могла да се използва, за да се раздели и подчини местното население. Информаторите включвали също така бивши разузнавачи, както и опоненти на режима, които имали спорове с някоя от бунтовническите групи. Имало и млади мъже и юноши, на които били необходими пари или, за които работата била вълнуваща. Повечето от  информаторите в списъка на Бакр, като тези от Тал Рифаат, са били 20-годишни, но имало дори и младежи на 16 или 17.

Плановете включвали също и области като финанси, училища, детски градини, медии и транспорт. Но имало една основна тема, която била щателно адресирана в организационните схеми и списъците с отговорностите и изискванията за докладване: наблюдение, шпионаж, убийство и отвличане.

За всеки местен съвет, Бакр планирал емир, или командир, който да отговаря за убийствата, отвличанията, снайперистите, комуникацията и криптирането, както и емир, който да контролира останалите емири “в случай, че те не се справят с работата си“. Ядрото на тази божествена държава трябвало да бъде демоничният часовников механизъм на отделните клетки, както и командните структури, създадени да всяват страх.

От самото начало, планът включвал и разузнавателни служби, които да работят паралелно, дори и на провинциално ниво. Отделът за общо разузнаване трябвало да докладва на “емира по сигурността” за региона, който отговарял за заместник-емирите на отделните области. Шефът на тайните шпионски клетки и „мениджърът“ на разузнавателните информационни служби за дадената област, трябвало да докладват на всеки един от посочените заместник-емири.Шпионски клетки на местно ниво докладвали на заместник-областния емир. Целта била всеки да държи под око останалите.

Скица, представляваща идеите на Бакр относно устройството на "Ислямска държава".
Скица, представляваща идеите на Бакр относно устройството на “Ислямска държава”.

Тези, които отговаряли за обучението на шериатските съдии относно методиката на събиране на разузнавателна информация докладвали и на местния емир, докато самостоятелен отдел, включващ т.нар. “служители по сигурността”  бил прехвърлен на областния емир.

Шериатът, съдилищата, предписаното благочестие – всичко това има една-единствена цел: наблюдение и контрол. Дори думата използвана от Бакр за конверсия на истинските мюсюлмани, takwin, не е религиозен, а технически термин, който се превежда като “изпълнение”- прозаична дума, използвана по различен начин в геологията или строителство. И все пак, преди 1200 години, думата извървяла уникален път към един кратък миг на слава. Шиитските алхимици я използвали, за да опишат създаването на изкуствен живот. В написаната през  девети век “Книга от камъни”, персиецът Джабир ибн Хаян представя, използвайки таен ръкопис и кодове, създаването на хомункулус – изкуствено създаден човек. “Целта е да се заблудят всички, които любят Бога.” Това може и да е било по вкуса на стратезите от „Ислямска държава“, въпреки че групировката гледа на шиитите като отстъпници, които отбягват истинския ислям. Но за Хаджи Бакр, Бог и 1400-годишната вяра в него бил само един от методите, които използвал, за да достигне до висшата цел.

Първите стъпки в Ирак

Изглежда сякаш Джордж Оруел е моделът зад това параноично наблюдение. Всъщност нещата далеч не са толкова сложни . Бакр просто модифицира наученото през годините: действащата по времето  на Саддам Хюсеин всеобхватната система за сигурност, в която никой, дори и генералите  от разузнавателните служби, не можел да бъде сигурен, че не е следен.

Живеещият в чужбина иракски автор Канан Макия описва в една своя книга тази “република, основана на страха” като страна, в която всеки  може да изчезне и в която Саддам завзема властта през 1979 г., използвайки фалшива конспирация.

Има една проста причина, заради която в документите на Бакр не се споменава за  пророчества, свързани с основаването на „Ислямска държава“ като „ръкоположена“ от Бога: той не вярвал, че фанатичните религиозни убеждения били достатъчни за постигането на победа. Но вярвал, че с вярата на другите можело да се злоупотребява.

През 2010 г. Бакр и малка група от бивши офицери от иракските разузнавателни служби назначили  Абу Бакр ал Багдади за емир и по-късно за “халиф”- официалният лидер на ислямската държава. Причината била надеждата, че Багдади като образован духовник, ще успее да придаде религиозен образ на групировката.

Иракският журналист Хишам Ал-Хашими, чийто братовчед е служил с Абу Бакр в авиобазата Хабания, описва Бакр като „националист, не ислямист“. “Полковник Самир,” както Хашими го нарича, “бил високо интелигентен, непоколебим и с отлична логическа мисъл.” Но когато Пол Бремер, тогавашният шеф на американските окупационните власти в Багдад, „разпуска армията с указ през май 2003 г., той е бил огорчен и безработен.”

С един подпис било отнето препитанието на хиляди добре обучени сунитски офицери. По този начин, Америка създала най-непримиримите  и интелигентни свои врагове. Абу Бакр преминава в нелегалност и среща Абу Мусаб ал Заркауи в провинция Анбар в Западен Ирак. Заркауи, йорданец по рождение, в миналото бил ръководител на тренировъчен лагер за терористи  в Афганистан . През 2003 г. той става световно известен като организатор  на атаките срещу ООН, американски войници и мюсюлманите шиити. Дори бившият лидер на Ал Кайда, Осама бин Ладен, го считал за твърде радикален. Заркауи умира при американски въздушен удар през 2006.

Въпреки че управляващата партия  в Ирак, Баас, била светска, двете системи споделяли  убеждението, че контролът върху масите трябва да лежи в ръцете на малък кръг от хора, които не трябва да бъдат отговорни пред никого, защото служат на висша цел и са легитимирани от Бога или славата на арабската история. Тайната на успеха на „Ислямска държава“ се крие в комбинацията от  противоположности: фанатичните  вярвания на едната група и стратегическите планове на другата.

Абу Бакр постепенно се превърнал в един от военните лидери в Ирак и в периода 2006 – 2008  бил държан в американския военен лагер Бука и затвора Абу Гариб. Той оцелял  вълната от арести и убийства от американските и иракските специални служби, която през 2010 г. поставила под въпрос самото съществуване на организацията, предшественик на ИДИС – „Ислямска държава в Ирак“.

За Бакр и редица бивши високопоставени офицери, това представлявало възможност за придобиване на влияние в значително по-малък кръг от джихадисти. Те използват времето, споделено  в лагера Бука, за да създадат широка мрежа от контакти. Главните ръководители, обаче,  вече се познавали от дълго време. Заедно с друг офицер, Хаджи Бакр бил внедрен като част от малка разузнавателна група в противовъздушен отряд. Други двама от лидерите на „Ислямска държава“ били част от малка сунитска тюркменска общност в град Тал Афар. Един от тях дори е бил високопоставен офицер от разузнаването.

През 2010 г. идеята за нанасяне на поражение на  иракските правителствените сили по  военен път изглеждала  безсмислена, но различните актове на терор и изнудване в замяна на защита, спомагат за оформянето на подземна организация. Когато революцията срещу диктатурата на клана Асад избухва в съседна Сирия, лидерите на организацията съзират възможността. До края на 2012 г., особено в северната част, бившите всесилни правителствените сили до голяма степен били победени и изгонени. Вместо тях се появили стотици местни съвети и бунтовнически отряди, част от анархичен микс, който никой не можел  да контролира. Добре организираната група от бивши офицери търсила начин да се възползва от моментното състояние на уязвимост.

Различните теории за бързото нарастване на „Ислямска държава“ варират в зависимост от това кой е авторът на теорията. Експерти по тероризма са на мнение, че „Ислямска държава“ е клон на Ал Кайда и смятат липсата на зрелищни атаки към днешна дата като доказателство за липсата на организационен капацитет. Криминалистите гледат на групировката като на холдингова компания, държана от мафията с цел  максимизиране на печалба. Учени в областта на хуманитарните науки посочват  апокалиптичните изявленията в медиите от страна на „Ислямската държава“ и прославата на смъртта и вярата, като признак за фанатизма на групировката и убеждението й, че е част от една свята мисия.

Но апокалиптични видения са недостатъчно условие за превземането на  градове и държави. Терористите не създават държави. От друга страна е малко вероятно престъпен картел да ентусиазира привърженици от цял свят, които са готови да жертват живота си, за да стигнат до “халифата” и евентуално да умрат за него.

Като изключим използваните джихадистки методи, „Ислямска държава“ няма толкова много прилики дори и с предшествениците си като Ал Кайда. По същество липсва религиозното в действията, стратегическото планиране, безскрупулната смяна на съюзници и целенасочената пропаганда на групировката. Вярата, дори и в най-крайната й форма, е само един от многото начини за постигане на резултати. Единствената постоянна цел е придобиването на нова власт на всяка цена.

Изпълнението на плана

Разширяването на ИД започва толкова незабележимо, че година по-късно много сирийци трябва да се замислят за момент преди да кажат кога точно джихадистите са се появили между тях. Мисионерските офиси, които биват откривани в много градове в северната част на Сирия през пролетта на 2013 година, изглеждаха невинно, в сравнение с онези, които ислямски благотворителни организации отварят по света.

Когато един такъв офис – дауа – е открит в Ракка, „всичко, което казват е, че са братя“ и никога не казват и дума за „ислямска държава“, съобщава лекар, избягал от града. През пролетта на 2013 година офис е открит и в Манбидж, либерален град в провинция Алепо. „Първоначално дори не го забелязвах“, спомня си млад активист за граждански права. „Всеки, който искаше да говори, биваше оставян да го направи. Никога не заподозряхме, че някой друг, освен режимът, може да ни заплашва. Едва когато избухнаха боевете през януари, научихме, че Даеш“, арабското съкращение за ИД, „вече са наели няколко апартамента под наем, където могат да складират оръжия и да крият своите хора.“

Ситуацията е сходна в градовете ал Баб, Атареб и Азаз. Офиси са открити и в съседната провинция Идлиб в началото на 2013 година, в градовете Сармада, Атма, Кафр Тахарим, Ал Дана и Салкин. Веднага след като е било възможно достатъчно на брой „студенти“ да бъдат разпределени като шпиони, ИД разширява влиянието си.  В ал Дана се заемат допълнителни постройки, вдигнати са черни знамена и се блокират улиците. В градовете, където има голяма съпротива или не успяват да осигурят достатъчно поддръжници, ИД избира да се оттегли временно. В началото начинът на действие на ИД е разширяване, без да се рискува открита съпротива, като се отвличат и убиват „враждебни лица“ и се отрича всякакво участие в тези престъпни дейности.

Бойците също остават незабележими първоначално. Бакр и основната група не ги докарват от Ирак, което би имало смисъл. В действителност, изрично е забранено на иракските бойци да пътуват към Сирия. Те, също така, решават да не наемат много сирийци. Лидерите на ИД избират най-сложния вариант: решават да съберат на едно място чуждестранните радикали, пристигнали в региона през лятото на 2012. Студенти от Саудитска Арабия, работници от Тунис и отпаднали от училищата деца от Европа, без военен опит, формират армия с изпитаните в бойни действия чеченци и узбеки. Тя ще бъде командвана в Сирия от иракчани.

Военни лагери се създават на няколко места още в края на 2012 година. Първоначално никой не знае към кои групи принадлежат. Лагерите са строго организирани и мъжете там идват от много страни – и не говорят пред журналисти. Малко от тях са от Ирак. Новодошлите получават два месеца обучение и подложени на жестока дисциплина, за да бъдат безусловно покорни на централното командване. Организацията остава незабележима и има още едно предимство: макар и хаотични в началото, тези сили се очертават като абсолютни лоялни. Чужденците не познават никой извън кръга от бойни другари и нямат причина да покажат милост, като могат да бъдат използвани бързо на различни места. Това е в рязък контраст със сирийските бунтовници, които са насочени главно към защита на родните места, грижат се за семействата си и прибират реколтата. През есента на 2013 година ИД преброяват 2650 чуждестранни бойци само в провинция Алепо. Тунизийците представляват една трета от общия брой, следвани от саудитците, турци, египтяни и в по-малък брой чеченци, европейци и индонезийци.

И по-късно дори, джихадистите са в пъти по-малко от числено превъзхождащите ги сирийски бунтовници. Въпреки недоверието на бунтовниците към джихадистите, те не обединяват усилията си срещу ИД, защото не искат да рискуват отваряне на втори фронт. „Ислямска държава“, обаче, увеличава влиянието си с един прост трик: мъжете винаги се появяват с черни маски, които не само ги карат да изглеждат ужасяващо, но така никой не може да разбере точно колко са всъщност. Когато групи от по 200 бойци се появяват на пет различни места едно след друго, това означава ли, че ИД има 1000 души? Или 500? Или просто малко повече от 200? В допълнение, шпионите подсигуряват лидерите с информация за това къде населението е слабо или разделено, или къде има местен конфликт, позволяващ на ИД да предложи защита, върху която по-късно да се опре.

Завземането на Ракка

Ракка, някога сънлив провинциален град на брега на река Ефрат, се превръща в прототип на пълно завоевание от ИД. Операцията започва едва доловимо, постепенно става все по-брутална и в крайна сметка надделява над по-силни противници, без много сражения. „Никога не сме били особено политични“, обяснява лекар, избягал от Ракка в Турция. „Също така не сме особено религиозни и не се молим особено често.“

Когато Ракка пада под контрола на бунтовниците през март 2013 година, набързо е избран градски съвет. Адвокати, лекари и журналисти се организират помежду си. Установени са и екипи от жени. Основана е Свободна младежка асамблея, движение „За нашите права“ и десетки други инициативи. Всички изглеждало възможно в Ракка. Но по мнението на някои, избягали от града, този период бележел началото на падането на града.

Съгласно плана на Хаджи Бакр, фазата на инфилтрация е последвана от премахването на всеки човек, който би могъл да бъде потенциален лидер или противник. Първият набелязан е начело на градския съвет, който е отвлечен от маскирани мъже в средата на май 2013 година. Следващият, който изчезва, е брат на известен писател. Два дни по-късно, мъжът, който бе начело на групата, нарисувала революционни знамена по градските стени, изчезва.

„Имахме идея кой може да го е отвлякъл“, обяснява един от приятелите му, „но никой не смееше да направи нещо.“ Системата за създаване на страх започва да работи. От юли, когато са първите десетки, постепенно изчезват стотици. Понякога телата им са откривани, но обикновено изчезват без следа. През август, военното ръководство на ИД изпраща няколко автомобила, задвижвани от атентатори-самоубийци към централата на бригадата от Свободната сирийска армия, „Внуците на Пророка“, убивайки десетки бойци и принуждаващи останалите на избягат. Останалите бунтовници само наблюдават ставащото. Лидерството на ИД изгражда мрежи от тайни сделки с различни бригади, които се съгласяват, за да не бъдат обект на бъдещи атаки.

На 17-ти октомври 2013 година, „Ислямска държава“ кани на среща всички граждански лидери, духовници и адвокати. По това време някои смятат, че е възможно да е жест на помирение. От 300-те души, които присъстват, само двама се изказват срещу преврата, отвличанията и убийствата, извършени от ИД.

Единият от двамата е Муханнад Хабайебна, активист за граждански права и журналист, който е добре познат в града. Той е намерен пет дни по-късно вързан и с огнестрелна рана в главата. Приятели получили анонимен имейл със снимка на тялото му. Съобщението съдържало само едно изречение: „Страдате ли за приятеля си сега?“ Няколко часа по-късно, около 20 от водещите членове на опозицията бягат в Турция. На революцията в Ракка е сложен край. *

Малко по-късно, 14 от ръководителите на най-големите кланове дават клетва за вярност към Абу Бакр ал Багдади. Има дори филм за церемонията. Това са същите шейхове, които се заклеват в непоколебима лоялност към сирийския президент Башар Асад само две години по-рано.

Смъртта на Хаджи Бакр

До края на 2013 година, всичко върви по план за „Ислямска държава“ – или най-малкото в съответствие с плана на Хаджи Бакр. Халифатът се разширява от село на село, без да се сблъсква с единна съпротива от страна на сирийските бунтовници. Всъщност, бунтовниците изглеждат парализирани в лицето на зловещата власт на ИД.

Но когато поддръжници на ИД брутално измъчват харесван бунтовнически лидер и лекар до смърт през декември 2013 година, се случва нещо неочаквано. В цялата страна, сирийски бригади – както светски, така и части на радикалите от Фронт ал Нусра – се обединяват, за да се сражават срещу „Ислямска държава“. Атакувайки навсякъде по едно и също време, те са в състояние да изземат предимството на ИД – възможността да използват единици там, където има най-спешна нужда.

В рамките на седмици ИД е изтласкана от големи райони в северна Сирия. Дори Ракка, столицата на ИД, е почти паднала, докато не пристигат 1300 бойци на ИД от Ирак. Но те не просто маршируват в битка. По-скоро те са заети с по-сложен подход, припомня лекарят, който избягал от града. „В Ракка бяха толкова много групи в движение, че никой не знаеше кой точно е от другата страна. Изведнъж една част от бунтовниците запознаха да стрелят по други бунтовници. И накрая всички просто се изтеглиха.“

Един малък, прост маскарад помага на бойците на ИД да спечелят: те сменят черните дрехи с дънки и жилетки. Та правят същото в граничния град Жараблус. На няколко пъти, бунтовници взимат под стража шофори-самоубийци от ИД. Шофьорите попитали изненадващо: „Вие също ли сте сунити? Нашият емир ни каза, че сте неверници от армията на Асад?“

След като всичко приключва, картина изглежда абсурдно. Самопровъзгласилите се божии бойци се втурват да основават земна империя, но с какво? С приличащи на нинджи тоалети, евтини трикове и клетки с шпиони, замаскирани като мисионерски офиси? Но това работи. ИД е в Ракка и е в състояние да възвърне контрола си върху част от загубените територии. Но е прекалено късно за големия стратег Хаджи Бакр.

Хаджи Бакр остава в малкия град Тал Рифаат, където ИД има силно присъствие. Но когато бунтовниците атакуваха в края на януари 2014 година, градът се разделя в рамките само на няколко часа. Едната половина остава под контрола на ИД, а другата с местните бригади. Хаджи Бакр остава в грешната половина. Освен това, за да остане инкогнито, той се въздържа да се движи строго охраняван. И така, кръстникът на доносничеството и шпионирането, е издаден от съсед. „Шейх от Даеш живее в съседната къща!“, съобщава човекът. Местен командир на име Абделмалик Хадбе и негови хора отиват до къщата на Бакр. Вратата се отваря рязко от жена, твърдо заявяваща: „Съпругът ми не е тук.“

Но бунтовниците забелязват, че колата му е паркирана отпред.

В този момент, Хаджи Бакр се появява по пижама на вратата. Хадбе му нарежда да дойде с тях, след което Бакр протестира, че трябва да се облече. Хадбе повтаря: „Елате с нас незабавно!“

Изненадващо пъргаво за възрастта си, Бакр отскача назад и рита вратата, за да се затвори, според двама свидетели на случилото се. След това се скрива под стълбите и извиква: „Имам самоубийствен колан, ще взривя всички ни!“ Тогава излиза с автомат и стреля. Хадбе стреля с оръжието си и убива Бакр.

Когато мъжете по-късно научават кого са убили, те претърсват къщата, събирайки компютри, паспорти, сим карти, GPS устройства и най-важното – документи. Не откриват никъде Коран.

Хаджи бакр е мъртъв и местните бунтовници взимат жена му под стража. По-късно бунтовниците я разменят за турски заложници при ИД по искане на Анкара. Ценните документи на Бакр първоначално са скрити в стая, където остават няколко месеца.

Второ скривалище на документи

„Държавата“ на Хаджи Бакр продължава да оперира и без своя създател. Колко точно са реализирани плановете му – точка по точка – се потвърждава от откриването на друг файл. Когато ИД са принудени да се оттеглят бързо от централата си в Алепо през януари 2014 година, те се опитват да изгорят архива, но се сблъскват с проблем, подобен на този, който има източногерманската тайна полиция 25 години по-рано: имат прекалено много файлове.

Някои от тези файлове остават непокътнати и в крайна сметка попадат в бригадата „Ал Таухид“, най-голямата бунтовническа група в Алепо по това време. След продължителни преговори, групата се съгласи да предостави изключителните права за публикуване на документите на „Шпигел“ – всичко, с изключение на списък с шпиони на „Ислямска държава“ в редиците на „Ал Таухид“.

Проверка на стотиците страници документи разкрива една изключително сложна система, свързана с инфилтрацията и наблюдението на всички групи, включително и собствените хора в ИД. Архивистите на ИД поддържат дълги списъци, отбелязвайки кои информатори са вкарани в някоя бунтовническа бригада или правителствена милиция. Отбелязано е дори кои сред бунтовниците са шпиони на службите на Асад.

„Те знаеха много повече от нас, много повече.“ Кадровата справка на бойците е сред документите, включително подробни писма за кандидатстване от чужденци, като йорданеца Нидал Абу Айш. Той изпраща, освен всички препоръки, своя телефон и дори входящ номер по дело срещу него. Посочени са и неговите хобита: лов, бокс и взривяване на сгради.

ИД искат да знаят всичко, но в същото време групата иска да заблуждава околните за истинските си цели. Доклад от няколко страници, например, внимателно изброява всички поводи, които ИД може да използва, за да оправдае превземането на най-голямата мелница в северната част на Сирия. Поводите варират от присвояване до безбожното поведение на работниците. Реалността – всички стратегически важни обекти като промишлени пекарни, силози за зърно и генератори, трябва да бъдат превзети, а тяхното оборудване се изпраща към неофициалната столица на халифата в Ракка – където се пазят в тайна.

Отново и отново, документите показват връзки с плановете на Хаджи Бакр за създаването на ИД – например, че трябва да се поощряват женитбите във влиятелни семейства. Файловете от Алепо включват списък с 34 бойци, които освен съпруги, изискват и други битови нужди. Например, за Абу Букман и Абу Яхия ал Тунис е отбелязано, че се нуждаят от апартамент. Абу Сухайб и Абу Ахмад Осама искат обзавеждане за спалня. Абу ал Бараа ал Димашки търси финансова помощ като допълнение към пълен комплект мебели, а Абу Азми е поискал автоматична пералня.

Променящи се съюзи

Но в първите месеци на 2014 година, още едно наследство от Хаджи Бакр започва да играе решаваща роля: неговите контакти с разузнавателните служби на Асад, поддържани от десетилетие.

През 2003 година режимът в Дамаск се притеснява, че тогавашният президент на САЩ, Джордж Буш, ще пожелае войските му, постигнали успех над Саддам Хюсеин, да напреднат към Сирия, за да свалят Асад. По тази причина, в следващите години сирийското разузнаване организира прехвърлянето на хиляди радикали от Либия, Саудитска Арабия и Тунис с Ал Кайда в Ирак. 90% от атентаторите – самоубийци влизат в Ирак по пътя от Сирия. Развива се странна връзка между сирийските генерали, джихадисти от цял свят и бивши иракски офицери, които са били лоялни на Саддам – съюз между смъртни врагове, които се срещат няколко пъти западна от Дамаск.

По това време основната цел е да се направи ад живота на американците в Ирак. Десет години по-късно, Башар Асад има различен мотив да вдъхне нов живот на съюза: желанието му е да покаже себе си като по-малката от няколко злини. Ислямисткият терор е твърде важен, за да бъде оставен на терористите. Отношенията на режима с „Ислямска държава“ са – точно както беше с предшественика преди десетилетие – маркирани изцяло от тактически прагматизъм. И двете страни се опитват да използват другия в намерението си да се превърне в по-голяма сила, способна да унищожи дискретно сътрудника от вчера. Лидерството на „Ислямска държава“ не е имало проблем с получаваната от военновъздушните сили на Асад подкрепа, въпреки обещанията на групата да унищожи отстъпниците шиити. През януари 2014 година сирийски самолети редовни – и изключително – бомбардират бунтовнически позиции и централи по време на битките между ИД и бунтовнически групи.

В сраженията между „Ислямска държава“ и бунтовнически части през януари 2014, самолетите на Асад редовна удрят позиции на бунтовниците, докато командирът на „Ислямска държава“ заповядва на бойците си да се въздържат от стрелба по армията. Това споразумение оставя чуждестранните бойци дълбоко разочаровани: те си представят джихада по различен начин.

„Ислямска държава“ хвърля целия си арсенал срещу бунтовниците, изпращайки за няколко седмици повече атентатори самоубийци, отколкото по време на цялата преходна година срещу сирийската армия. Благодарение отчасти на въздушните удари, ИД успява да възвърне територия, която губи за кратко преди това.

Нищо не символизира тактическото изместване на съюзи повече от съдбата на 17-та дивизия на сирийската армия. Изолираната база в близост до Ракка е била под бунтовническа обсада повече от година. Но тогава бойци на ИД изтласкват бунтовниците и военновъздушните сили на Асад успяват отново да използват базата за снабдителни полети, без страх от нападение.

Но половин година по-късно, след като ИД завладява Мосул и поема контрола върху депо с мощни оръжия, джихадистите се усещат като достатъчно мощни, за да атакуват своите някогашни помощници. ИД превзема 17-та дивизия, а доскоро пазените войници са заклани.

Какво може да се очаква в бъдеще?

Неуспехите на „Ислямска държава“ през последните месеци – поражението в битката за кюрдския анклав Кобани и скорошната загуба на иракския град Тикрит оставят впечатлението, че краят на терористичната организация е близо. Като следствие от собствената си мегаломания, групировката загуби част от енигмата си и премина в отстъпление, а скоро се очаква и да изчезне. Но такъв предварителен оптимизъм вероятно е малко прибързан. „Ислямска държава“ може и да е загубила много бойци, но продължава разрастването си в Сирия.

Вярно е, че джихадистките  опити за управление на определена географска област в миналото са се проваляли. Основната причина за неуспеха е била липсата на познания как от административна гледна точка трябва да се управлява даден регион или дори държава. Именно тази слабост стратезите на групировката осъзнават отдавна и се опитват да премахнат. В рамките на “халифата” тези, които са на власт, са изградили един режим, който е много по-стабилен и по-гъвкав, отколкото изглежда отвън.

Абу Бакр ал Багдади може  официално да бъде обявен за лидер на групировката, но все още е неясно колко точно контрол има той. Във всеки случай, когато един от емисарите  на водача  на Ал Кайда – Айман ал Зауахири- се е свързал с „Ислямска държава“, той установил контакт с Хаджи Бакр и други служители на разузнаването, а не с Ал Багдади. Пратеникът, обаче, останал разочарован от срещите си с тях, тъй като според него “тези лицемери, предавали истинския джихад.“

В рамките на „Ислямска държава“ съществуват  държавни структури, бюрокрация и органи на властта. Но съществуват и паралелни  командни структури: елитните бойци редом до редовните  войски; допълнителни командири паралелно с резонния военен лидер Омар ал-Шишани; посредници, които  прехвърлят или понижават провинциални и градски емири, а в определени случаи  дори ги премахват (убиват). От друга страна, не само Шура съветите – най-висшият орган за вземане на решения, имат правомощия за взимане на решения. Упълномощени са и  “хора, на които им е дадено правото и имат връзка с Бога” (ahl al-hall wa-l-aqd)– таен кръг, чието име е взето от исляма през Средновековието.

Групировката умее да забелязва и да се справя  с всякакви вътрешни въстания. В същото време, структурата на отшелническо наблюдение е полезна също и за финансовата експлоатация на отделните граждани.

Въздушните удари  от страна на водената от САЩ коалиция може и да са унищожили петролните кладенци и рафинерии, но никой не пречи на данъчните власти на Халифата да изстискват пари от милионите хора, които живеят в области, контролирани от „Ислямска държава“ – под формата на нови данъци и такси или просто чрез конфискация на имущество. В крайна сметка „Ислямска държава“ е информирана за всичко случващо се  от своите шпиони и от данните, иззети от различни банки, службите по вписванията на земята и бюрата за смяна на валута. Известно е кой е собственик на различните домове и полета,  кой е собственик на голям брой овце или има много пари. Гражданите  може и да са недоволни, но е факт, че възможността за въоръжаване и организиране на бунтове е изключително ограничена.

Докато вниманието на Запада е съсредоточено основно върху възможността за терористични атаки, различен развой на нещата се подценява. Става въпрос за задаващата се мюсюлманска война между шиити и сунити. Такъв конфликт ще позволи на „Ислямска държава“  да се превърне  от  мразена терористична  организация в централна сила.

Дори днес, на фронтовата линия в Сирия, Ирак и Йемен това враждебно отношение е налице – с афганистанци шиити борещи се срещу афганистанци сунити в Сирия, докато „Ислямска държава“ печели от варварството на брутални шиитските милиции в Ирак. Ако този древен конфликт между мюсюлмани продължава да ескалира, той може да прелее в сблъсъци в държави със смесено население като Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн и Ливан.

В такъв случай, пропагандата на „Ислямска държава“ за наближаването на апокалипсиса може да стане реалност, докато възходът на организацията ще й позволи да установи абсолютна диктатура в името на Бога.

* Въпреки че Ракка попада под пълния контрол на “Ислямска държава” и мнозина опозиционни активисти напускат града, няколко души формират съпротивително движение, наречено “Мълчаливото изтребление на Рака”. Можете да прочетете интервю с един от създателите на тази група, публикувано в Actualno.com.

Текстът е публикуван в “Шпигел”. Автор на статията е Кристоф Ройтер (Christoph Reuter). Всички снимки на документи и скици са публикувани от “Шпигел”.

Преводът на български език е на Петър Минков и Руслан Трад специално за блога Intidar. 

The article you are reading originally appeared in German in issue 17/2015 (April 18, 2015) of DER SPIEGEL.