Репресиите в Египет от Мубарак до Сиси

1508mandour2От юли 2013 година египетските власти предприеха кампания на репресии срещу дисиденти в страната. През последните две години, обхватът и тежестта на тази кампания надмина всичко, на което Египет е бил свидетел под управлението на Хосни Мубарак. Силите за сигурност най-вече атакуват протестиращи в подкрепа на Мюсюлмански братя. В джамията Рабаа ал Адауия и площад ал Нахда през 2013 бяха убити 817 души, а последвалите арести вкараха в затворите над 40 000 души (в сравнение с 5 000 до 10 000 политически затворници към края на управлението на Мубарак). 509 масови присъди бяха издадени през 2014 година, което представлява увеличение с 400 присъди от 2013. В допълнение, естеството на репресиите се изменят от изчислени, внимателно прилагани при Мубарак към неограничени и систематични при Абдел Фатах Сиси. Властите убиха невъоръжени цивилни, употребяват сексуално насилие срещу жени, мъже и деца с безнаказаност, провеждат се отвличания.

Въпреки че репресиите са били широко разпространени по време на мандата на Мубарак (близо 30 години управление), те са представлявали сравнително пестеливо средство, прилагано за стабилизиране на режима. Управлението на Мубарак беше внимателно към поддържането на фасадата на либерално управление чрез Националната демократическа партия (НДП), която Мубарак и съюзниците му използваха, за да филтрират образа на Египет пред народа и навън. Например, през 2005 година НДП започна поправки в Конституцията, които допускат на президентските избори да се появят повече кандидати. Но през 2007 измененията се извършват сякаш, за да се укрепи властта на избрания парламент. От друга страна, след повече от четири години след смяната на властта в Египет, режимът на Сиси изглежда далеч от прекратяването на репресиите и прилагането на насилие. Няколко пъти Сиси се извини за полицейската бруталност, но това е по-скоро изключение, отколкото правило.

Преминаването към по-репресивни мерки вероятно е в резултат на промяната в състава на управляващия елит с включването на повече военни за сметка на цивилните или бизнесмените, които бяха партньори на Мубарак, когато той управляваше Египет.

За разлика от режима на Сиси, управляващата НДП на Мубарак официално осъждаше изтезанията и използването на насилие от държавата, като дори имитира някаква независимост на съдебната власт. Но режимът на Сиси премина някои червени граници, които засегнаха и средната класа в градовете. Например, използването на сексуално насилие присъстваше и по време на управлението на Мубарак, но при Сиси то прие по-брутална форма като изнасилването (включително на мъже) стана практика в полицейските участъци. Режимът също пресече линията, когато поетесата  Шайма ал Сабах беше убита, докато полагаше цветя на площад Тахрир при отбелязването на четвъртата годишнина от революцията от 25 януари 2011, когато беше свален Мубарак. 19-годишният Махмуд Хюсеин беше арестуван на третата годишнина за носене на тениска, критикуваща използването на изтезания.

Някои твърдят, че тактиката на Сиси е просто отразяване на реалността на египетската политика след четири години на катаклизми, но се игнорират други алтернативи на сегашната кампания на репресии. Така например, непосредствено след преврата, Мюсюлманското братство изрази желание – дали истинско или не – да се намери мирно решение. След това военните разпръснаха със сила седящите стачки. Военният елит избра да премахне Братството като възможен претендент, като по този начин позволи на офицерския корпус да консолидира своя контрол върху политическата сцена.

Докато режимът на Сиси използва физически репресии като основна тактика за справяне със светските активисти и членовете на Мюсюлмански братя, икономическата маргинализация се използва срещу членове на бизнес елита, които са срещу политиките на Сиси. След 2011 бизнес магнати бяха хвърлени в затвора по обвинения в корупция. Ахмед Ез, стоманен магнат и дясна ръка на сина на Мубарак, Гамал Мубарак, беше възпрян да се кандидатира за парламента през 2015 година. Военните утвърдиха господството си чрез агресивно разширяване на икономическата си империя за сметка на бизнес елита, като се възлагат големи държавни поръчки на предприятия, собственост на военни, а не на частния сектор. Ключовата роля на военните в новия проект за канал в Суец, свидетелства за този процес.

С увеличаване на икономическото влияние и унищожаването на НДП и Мюсюлмански братя, повечето проверки за злоупотреби в армията са прекратени. Съдебната система в частност е под влиянието на политиката на военните и вече не проявява дори малката независимост, която имаше по времето на Мубарак, когато през 2005 година съдии застанаха срещу властите.

Репресиите в Египет вероятно ще останат предпочитана тактика на египетските власти. Има признаци това да се превърне в норма. Новият закон за тероризма, одобрен от кабинета през юни 2015 година, съдържа множество драконови текстове, включително такива, които криминализират отразяването на новини, противоречащи на официалните изявления. Има предложени изменения, които биха отворили пътя към изпълняването на масови присъди и екзекуции. Разликата от времето на Мубарак е, че репресиите вече не се държат от центъра. Военните може да се опитват да централизират властта в ръцете си, но отделните служби за сигурност си съперничат и защитават правото си за действие и привилегии. Усилията на военните за консолидиране на властта без използването на цивилна фасада като НДП ще предизвика обществен натиск и критика. Натрупването на богатство сред военните и противоречията в рамките на системата, може да осигури мощен лозунг срещу армията и в крайна сметка – да доведе до нов бунт.

Авторът на статията е Маджид Мандур, политически анализатор и автор на колонка в OpenDemocracy. Може да го следите в Туитър – @MagedMandour.

Intidar/Carnegie/Maged Mandour