Религиозно и културно наследство в риск от войната в Йемен

SANAA, YEMEN - JULY 4: Destroyed buildings in Bab al-Yemen which are declared as World Heritage Site by the United Nations, are seen after Saudi-led coalition launches airstrikes in Yemens capital, Sanaa, on July 4, 2015. (Photo by Mohammed Hamoud/Anadolu Agency/Getty Images) Yemen airstrike saudi-led coalition Yemen s capital Sanaa World Heritage Site
World Heritage Site

Всеки, който следи международните медии ще е наясно, че ужасни неща се случиха на културното и духовно наследство в хода на битките в Сирия и Ирак и че част от това унищожение е в резултат на целенасочени усилия от страна на бойци от “Ислямска държава” за премахване на всички структури, които не са в синхрон с разбирането им за сунитския ислям.

Но има и друга страна в региона, където гражданската война показва, че се нанасят големи щети на религиозните и архитектурни съкровища, както и че все по-малко привлича вниманието на международната общност. Страната е Йемен, където водената от Саудитска Арабия коалиция води война по въздух и земя срещу хутите, шиитска бунтовническа групировка, контролираща столицата Сана и определена като проводник на иранското влияние.

От дълго време се нанасят щети върху антиките в Йемен. Ракети, изстреляни от самолети на коалицията заличиха музей (където се съхраняваха намерените артефакти от американски и йеменски разкопки), исторически жилища от кал, крепости от 12 век, минарета и други места, чието значение за световното културно наследство е признато от ООН. Големият язовир на Мариб, инженерен подвиг от преди 2800 години, беше ударен четири пъти, за последно на 18 август. Експерти по антики се опасяват за запазването на най-стария фрагмент от Корана във войната, която за шест месеца погуби 4000 души и рани над 20 000.

Но очевидно от уважение към техните саудитски и заливни приятели, западните сили все още не коментират кой знае колко унищожаването в Йемен – дали културно или хуманитарно. Те изразиха ужаса си от културните загуби в Сирия, като разрушаването на храма на Бел в Палмира от “Ислямска държава”. Присъединиха се охотно към общия принцип за защита на религиозните и културни обекти от войната.

И все пак западните чиновници онемяха за Йемен. Външно министерство на Великобритания, например, не отговори на въпрос за културните щети там. В древния град Сана, който е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, цари горчиво чувство, че Западът прилага различни стандарти, снизходителни към коалицията, чиито членове са стратегичски съюзници и военни клиенти. Моханнад ал Саяни, директор на главната организация за антики и музеи в Йемен, се оплаква, че страната му страда от културен вандализъм, чиято идеологически цел прилича на кампанията срещу сирийските и иракски антики. В допълнение към въздушните удари, безмилостните местни клонове на “Ислямска държава” и Ал Кайда правят наземни атаки върху културните обекти на Йемен.

Ламия Халиди, базиран във Франция археолог, работила години наред в Йемен, твърди, че саудитската коалиция със сигурност знае какво бомбардира, още повече, че получи списък с местата с надеждата да бъдат пощадени. Все пак малко окуражаващо е, че ЮНЕСКО, културната ръка на ООН, говори по темата: през юни имаше конференция в Париж, на която се осъдиха множеството актове на културно унищожение, случили се в Йемен, включително взривяването на две места със световно значение. ЮНЕСКО също изрази опасения от разчистването на музея Дамар, който подслонява 12 000 артефакти, както и относно въздушните нападения над археологически обекти в Баракиш и Сируа – впечатляващи доислямски укрепени градове. Зад кулисите, САЩ финансира изготвянето на списък с обектите под риск. Америка прави това дискретно от страх да не засегне саудитските и заливни съюзници.

Докато отношенията между намеренията и резултатите от военновъздушните действия може да са мъгливи, други не крият своята цел. Ал Кайда, която се сражава на южното крайбрежие на Йемен, заплаши да унищожи “идоли” в музея на Мукала, както и две суфистки светилища, включително 700-годишната джамия в Лахж.

В Аден, основната южна морска врата, сунитски бойци, които бяха бомбардирани от хутите, реагираха като унищожиха шиитска джамия. Други несунитски обекти бяха също ударени, включително надгробни плочи на китайски работници, построили крайбрежния път през 1960 година.

Както при всяка воюваща група, хутите имат също дневен ред. Те естествено искат да обърнат внимание на културния вандализъм с надеждата, че западът ще се отърси от безразличието и ще обуздае саудитската коалиция. Хутите също извършиха атаки върху исторически обекти и паметници, включително върху статуя на кралица Виктория, която беше повредена от патрони. След като Аден беше нападнат от хутите и техните съюзници, лоялните на бившия президент Али Абдула Салех, единственото в страната християнско гробище и индийска джамия, бяха оставени в руини.

За хората, които обичат извънредно историята на Йемен, варираща от праисторически укрепени градове до някои от най-фино украсените джамии в света, в момента се случва голяма трагедия. Страната е била известна като “Щастливата Арабия” заради своята доминация по маршрута на търговията с тамян. Сега щастието е нещо от миналото, а недостатъчно хора забелязаха това.

Превод на оригиналната статия, публикувана в The Economist на 9 септември. Автори са  N.P. AND ERASMUS.