Бездействието на Арабската лига е срамно (Халаф Ахмад ал Хабтур)

Print Friendly

arab-leagu

Превод на оригиналната статия, публикувана в Al Arabiya на 21 септември 2015 година. Авторът Халаф Ахмад ал Хабтур е публична фигура и известен бизнесмен от Обединените арабски емирства, публикуващ редовно статии и коментари за местна и международна политика. 

Всеки говори за бежанската криза, натоварваща Европа – всеки, с изключение на Арабската лига. Към днешна дата малко се каза по темата и доколкото може да се види, няма план за облекчаване на проблема. Защо не са съобщени никакви спешни срещи? Къде са гласовете от арабските столици, предлагащи решения?

Защо генералният секретар Набил ел Араби не извършва кризисни срещи с министрите на външните работи и да лети из района, за да намери начин за предотвратяване на това сирийци и иракчани да бъдат третирани по-лошо от кучетата, очаквайки да бъдат благодарни за това, че им е подадена бутилка с вода от време на време?

Със сигурност той вижда тежкото им положение. Късметлиите имат палатки или одеяла. Повечето от тях спят на тротоари, които не се мият в продължение на дни или седмици. Жените раждат на улицата. Майките нямат достатъчно мляко за бебетата. Диабетиците няма къде да запазят инсулина си. Мнозина са ограбвани.

“Къде са арабите?”

Малко трябва да направи Арабската лига, за да се намери временно убежище и да се позволи на тези нещастни хора да живеят в достойнство, докато международната общност намери решение на основните причини за това преселение.

Ние арабите винаги подчертаваме честта си, но колко достойно се държи Арабската лига, когато гледа братята си да сноват по шахматната дъска като пешки?

Нашите страни имат богатства и имаме земи, и не е чудно, че европейците все по-често питат “Къде са арабите?” Лигата се състои от 22 държави, но две от най-бедните – Йордания и Ливан – понасят тежестта на притока от бежанци.

По-голяма част от бежанците са сирийци, бягащи със стотици хиляди от войната и тероризма. Уплашени и уморени, те се влачат с надеждата, че има място, където могат да живеят в мир. Вместо това, хиляди са спрени от бодлива тел, удряни с полицейски палки, обгазявани с сълзотворен газ и пръскани с водни оръдия. Може би трябва да имате сърце от камък, за да не бъдете докоснати от трудностите и униженията, които търпят тези хора.

Образите на един добре познат сирийски футболен треньор, държащ малкия си син, преднамерено спънат от оператор или на измъчения човек, видял как детето му кърви, или на децата, задушени от газ между Сърбия и Унгария, те не принадлежат към Европа през 21 век. Не беше ли ни показано, че никога няма да станем отново свидетели на такива примери за безчовечност на европейска земя?

Някои отварят вратите си

Има европейски държави, най-вече Германия, Австрия и Швеция, които отварят вратите си и правят каквото могат, за да се справят с този огромен наплив, докато други отказват да нарекат хората от Сирия, Ирак и Афганистан “бежанци”.

Вместо това, в страните, които не ги искат, те са наричани “незаконни имигранти”, “банди” или “тълпи” – тяхното пристигане е характеризирано като “нахлуване”, а онези, които успяват да преминат са разглеждани като престъпници.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун заяви, че е шокиран от начина, по който са третирани бежанците. “Това не е приемливо”, каза той. Папа Франциск поиска всеки католик и институция да приеме поне едно семейство бежанци, но в някои квартали казаха, че “днес бежанецът, може да бъде утрешен терорист.”

Германският канцлер Ангела Меркел показа образцово лидерство. Заедно с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, тя настоява за по-широка квотна система в ЕС, която да задължава държавите-членки да приемат бежанци според техния капацитет спрямо БВП и безработицата, като срещна силни възражения от Унгария, Чехия, Полша и Словакия, заплашени, че ще загубят финансирането си от ЕС.

Дипломатически разломи

Тази ситуация заплашва да унищожи Шенгенското споразумение, което дава възможност за свободно движение между страните в ЕС; всички обвинения между съседните държави с различни възгледи, могат да причинят сериозни дипломатически разриви.

Башар Асад казва, че цялата вина за бежанската криза е на Запада. Естествено, той ще каже нещо, за да премести вината от собствените си рамене. Ако се беше вслушал в собствения си народ, излязъл по улиците през 2011 година, вместо да ги коли, тази бъркотия нямаше да се случи.

Никой не излиза от цялата ситуация с ореол и със сигурност Барак Обама също, чиято липса на лидерство позволи на сирийския конфликт да тлее в терористично блато. От обучените от САЩ бойци само пет са още живи. Не петстотин или пет хиляди. Само пет момчета скитат наоколо с пистолети.

Сляпо петно върху Сирия

Европейските лидери не направиха нищо друго, освен да направят изказвания и да присъстват на срещите на високо равнище. Турция играе двулична игра, използвайки “Ислямска държава” като претекст, за да избие кюрдските си врагове. Не зная какво се случва зад кулисите, но на повърхността изглежда, че арабските лидери, с изключение на тези в Залива, Йордания и Ливан, имат нулева видимост за Сирия.

Бежанския наплив към Европа – и руските оръжия в Сирия, които водят до намеса на Москва – стимулира ООН да изпрати своя пратеник в Дамаск, за да обсъдят мирните предложения. Плюс това, Джон Кери се появи отворен за дискусии с руския си колега по военните въпроси.

Докога ще продължаваме да разчитаме на външни сили, за да ни спасят? Ние постъпихме правилно, като се намесихме в Йемен и сега бунтовниците отстъпват. Става въпрос арабска коалиция да обърне внимание на Сирия. Арабският свят се нуждае от съюз, който е силен и с възможности, с мандат от всички страни-членки, който да предприема действия, когато е застрашено спокойствието и сигурността в нашия регион.

Ние скоро ще честваме Курбан Байрам със семейство и приятели, наслаждавайки се на добра храна и добра компания, а десетки хиляди сирийци в европейските държави вървят без храна и подслон с несигурно бъдеще. Достатъчно! Това е времето за страните от Арабската лига да възобнови своите задължения и да опита да спаси честта ни.

Превод на оригиналната статия, публикувана в Al Arabiya на 21 септември 2015 година. Авторът Халаф Ахмад ал Хабтур е публична фигура и известен бизнесмен от Обединените арабски емирства, публикуващ редовно статии и коментари за местна и международна политика. 

2 Replies to “Бездействието на Арабската лига е срамно (Халаф Ахмад ал Хабтур)”

  1. Ти кажи от твое име и гледна точка, Руслане, има ли шанс изобщо, някога, т.нар. арабски свят да се укроти и да престане да излъчва недоволни, отчаяни, бедстващи хора? Война и тотална диктатура ли са единственото възможно решение?

    1. Вече отдавна съм го казал, написал и споделил – не, не е само диктатурата решение. Напротив, именно тя е проблемът.

Comments are closed.