С какво мислим? (Мая Ценова)

Автор: Мая Ценова

6d07d5fd3d80a0547d9008d9da0a143d
КРОСС

С какво мислим? И мислим ли изобщо? – Всички ние, от всички сектори на това нещо, наречено насила “българско общество”?

Светият Синод на БПЦ излиза с “извънредно обръщение по повод кризата с бежанците” (?!). И в самото начало на текста си възроптава, че “както обикновено, Църквата ни бива обвинявана в пасивност.” (Хайде да не й припомням – на Църквата – децата от Могилино, пък много години минаха оттогава, да не говорим, че Могилино не е собствено, а нарицателно – за много места, домове и човешки същества, които трогнаха света, но не успяха да трогнат ни “българското общество”, ни “Църквата ни” – кой знае каква е съдбата им – поне на тези от Могилино, в тоя момент?)

Та Църквата ни прави специално обръщение, в което – трябва да призная – артикулира и една неоспоримо правилна позиция: тя “призовава българското правителство, ако то е правителство на християнска държава, на всички форуми и във всички международни организации, в които то участва, да постави най-остро и категорично въпроса за незабавно прекратяване на войните в Близкия изток и Северна Африка и за отстраняването на причините, довели до масовото прокуждане на милиони хора от родните им земи.” Оставям настрана факта, че по конституция българското правителство няма как да е правителство на “християнска държава”, защото Църквата е отделена от държавата и в Конституцията на Република България няма посочена официална религия. Само че по същата тази причина какъвто и призив да отправи БПЦ към правителството, той си остава думи на хартия, т.е. по-скоро отбиване на номера, в частност след като Църквата е изпуснала десетилетия, през които е трябвало да възпитава днешните български политици, пък и общество, в ония християнски ценности, за които говори – също основно на хартия. А междувременно в “извънредното си обръщение” дава предостатъчно аргументи на същото това българско правителство да се опре и на БПЦ, за да откаже достъп на българска територия на хора, бягащи от горещ военен конфликт: БПЦ квалифицира ситуацията като”поставяща въпроси за стабилността и съществуването на Българската държава по принцип”, говори за “вълна, която придобива всички белези на нашествие” (! – сама по себе си, подбраната дума всява усещане за заплаха, в нея се съдържа насилие на прииждащите над местните…). БПЦ говори за това, че ако потокът продължи, той ще стигне “до степен, в която да бъде разместен съществуващият етнически баланс на територията на нашето Отечество България, която Бог е определил православният наш народ да обитава.” (?!)

Отново оставям настрана “определянето на територии за народи” – в началото на 21 век народите са се размесили до такава степен, че такава теза е направо странна. Къде остава обаче съзнанието на БПЦ за собствената й история? Колко арменци прие България само преди век? Словом двадесет и две хиляди – 22 000. Разместиха ли те “съществуващия етнически баланс”? Или се отразиха на това общество, дообогатявайки го чрез привнасяне на нови културни нюанси… Ама, ще кажете, арменците са християни… А как се отнесе БПЦ в годините на Втората световна война с нашите съграждани евреи? Не се ли надигна, не застана ли начело на паството, което пък беше залог тия измъчени хора да бъдат спасени от явна гибел? А те не са християни и по онова време са около 50 000 (словом петдесет хиляди!) – и отново не променят “съществуващия етнически баланс”. Или за християни и юдеи може, за мюсюлмани – не? Това вече къде го пише? В кое Свето писание?

Та: с какво мислим ние и мислим ли изобщо?
“Нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци.” Пък “за тези, които вече са тук, е редно като православни християни и като общество да се погрижим, доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но не повече.” Светите отци ни дават два ценни аргумента: да откажем достъп на продължаващата върволица измъчени хора, а на тези, дето вече са тук, да им кажем, че толкова ни стигат оскъдните ресурси – пастирът ни е посочил оправданието, остава само да го използваме – пред себе си…, а пред Оня горе?! И “оскъдните ресурси” отнасят ли се и за нашата способност за съпричастие към страданието на ближния? И това къде го пише? В кое Свето писание?

И накрая – йезуитски изкъдрената още по-застрашителна фраза: “добре е бежанците, които евентуално бъдат приети по квота и за които БПЦ изразява готовност да помогне в полагането на грижи, да са такива, които биха се чувствали добре сред нас. И за които грижата, полагана за тях именно от една православна християнска общност, не би представлявала морален или друг проблем. Защото, ако те биха имали проблем да приемат подкрепа от християнска общност, то това ще означава, че християнската общност в бъдеще би имала по-голям проблем, отколкото в момента подозираме.” Подозират ли светите ни отци, че (един от много примери!) по време на агресията срещу Ивицата Газа миналото лято отец Мануил Ба Мусаллам не просто отвори вратите на голямата си църква за палестински семейства, останали без дом заради бомбите, а открито заяви: “Отслужвайте вашите молитви тук – това е Божи дом.” И по света видяха снимки от петкратните молитви на вярващите мюсюлмани в християнска църква в Газа. Както и снимки с изпраните дрешки на децата им на импровизиран простор във вътрешния двор на църквата. Но ние не видяхме – ние имаме може би друга медийна политика? И кой плаща на нашите медии да ни държат в неведение, и към чие вероизповедание се числи той? И не е ли тъкмо нашето неведение в основата на нашето отношение към бежанците? Според една арабска поговорка “Невежият е враг на другите” – и това няма как да не е така: непознатото изглежда страшно, а страшното те настройва враждебно към себе си… Но има и друг вариант на същата поговорка: “Невежият е враг на себе си” – и това също е така: когато сам си отрежеш пътя към другите, сам себе си обричаш на бедност. Най-малкото духовна. А пък в кое Свето писание пише, че незнанието е извинение за действие или бездействие? И няма ли в повечето наказателни кодекси криминализиране на т.нар. “наказуемо бездействие”? А в какво друго ни превръща призивът на БПЦ, “нашето правителство в никакъв случай да не допуска в страната ни повече бежанци”, освен в безучастни свидетели на убийство, и на какво друго ни обрича освен на престъпно бездействие? А това ли е ролята на духовния пастир на нацията? И това в кое Свето писание го пише?

Автор: Мая Ценова