Сирия преди и след руската интервенция

Вляво – Сирия от 26.10.2015 г., почти два месеца след руската интервенция
Вдясно – Сирия 14.03.2016 г. – денят в който Путин обяви, че основните цели са постигнати.

За 7 месеца активна руска намеса в Сирия, руските военновъздушни сили извършиха доста полети (над 9000), взривиха доста сгради, немалко от тях бяха пазари, училища и болници (което ги нарежда до братята американци, които правеха и правят същите бомбени “грешки”)

На 14 март руският президент Владимир Путин заяви, че основните цели на интервенцията са постигнати, но какво реално постигна про-Асад коалицията, откакто Русия се намеси?

В Латакия, руската интервенция отбеляза своята най-сериозна резултатност (съпостави двете карти). След като промени ландшафта на тази част от Сирия, руската авиация подпомогна правителствените сили и многобройните милиции да задействат поредица от успешни офанзиви, която изтласка бунтовниците от около 80% от териториите, които те държаха в провинцията през септември 2015 г.

Около Халеб (Алепо), сирийската армия, подпомагана успешно от руска артилерия и самолети, успя да извърши сериозен пробив деблокирайки Нубъл и базата Куейрес, което сериозно заздрави позициите на режима около Халеб. В самия град, обаче, напредък не бе постигнат. Успех имаше на юг от Алепо, където една продължила десетина дни офанзива успя да изтласка силите на опозицията от Ал Хадир. Целта на тази офанзива беше да се сложи ръка на магистралата Идлиб -Алепо – цел, която беше само частично постигната.

Около Хомс, където руснаците съсредоточиха голяма част от операциите си по въздуха, успехът съвсем не бе така категоричен. Макар че една от сериозните бунтовнически крепости – предградието ал Уаар и Старият град бяха предадени на сирийската армия, анклавът на бунтовниците задържа своите основни позиции северно от град Хомс и дори съумяха да разширят контрола си в определени части.

Около Палмира (Тадмур), където правителството хвърли доста ресурси за борба с Даеш (“Ислямска държава”), също липсва някакъв сериозен успех. Макар да изтласкаха ИД от няколко отбранителни позиции, засега сирийската армия не изглежда по-близо до влизане в Тадмур, отколкото беше преди половин година. А руска помощ в тази посока не липсваше – артилерия и въздушна поддръжка, а вероятно и военни части на терен, основно инструктори и военни съветници.

Около Дейр ез Зор положението на правителствените сили е далеч по-лошо, въпреки множеството руски атаки по въздуха срещу позиции на Даеш. Летището на града е под постоянна заплаха да падне в ръцете на джихадистите, а някои ключови позиции около и в града бяха прегазени от ИД.

Друг значителен успех, спечелен не без помощта на Русия беше пробивът по пътя Дамаск-Дараа, където сирийската армия успя да овладее няколко ключови позиции, сред които Шейх Мискин. Успехи бяха постигнати и около предградието Дума, където постоянните руски бомбардировки дадоха шанс на правителствените сили да затегнат обръча около бунтовниците, но не и да ги прекършат окончателно.

Междувременно, създадените с подкрепата на САЩ Сирийски демократични сили, които наследиха няколкото съвместни щаба на Свободната сирийска армия и YPG, които оперираха в Северна Сирия постигнаха далеч по-категорични успехи срещу Даеш, изтласквайки джихадистите от провинция Хасаке по поречието на река Ефрат, а също така превземайки и стратегическия Тишрин и язовирът “Тишрин”, което сериозно затрудни комуникациите между “столицата” на Даеш – Ракка и граничната зона около Джарабулус. Кюрдите постигнаха и сериозни успехи срещу Джабхат ан Нусра и техните съюзници около Халеб, завземайки Тел Рифаат. Друг значителен успех е свързан с прекъсването (до голяма степен) на връзките между ядрото на Даеш в Сирия и ключовите позиции на групировката около Мосул в Ирак.

И докато руските въздушни удари, които промотираха идеята за борба с “Ислямска държава” се водеха най-вече в подкрепа на конкретни офанзиви на сирийската армия, насочени основно не срещу Даеш, а срещу сирийската опозиция, водената от САЩ коалиция успя да ликвидира няколко от ключовите лидери на “Ислямска държава”, сред които висши военни кадри и отговорници за икономическите дела. Американските самолети се оказаха и доста успешни в ликвидирането на петролни конвои на джихадистите – факти, които останаха доста малко тиражирани в българското медийно пространство, заето основно с регулярната обмяна на нападки между турските и руските власти.

One Reply to “Сирия преди и след руската интервенция”

  1. Около Палмира (Тадмур), където правителството хвърли доста ресурси за борба с Даеш (“Ислямска държава”), също липсва някакъв сериозен успех. Макар да изтласкаха ИД от няколко отбранителни позиции, засега сирийската армия не изглежда по-близо до влизане в Тадмур…

    :/

Comments are closed.