Къде са сирийците в сирийската армия?

Print Friendly
Войници патрулират в град Кариатайн, провинция Хомс.  CREDIT: JOSEPH EID/AFP
Войници патрулират в град Кариатайн, провинция Хомс.
CREDIT: JOSEPH EID/AFP

Видео показва атаката върху Палмира, историческият сирийски град, върнат от ръцете на “Ислямска държава” (ИД) от режима на Асад, докато колона от войници върви през пустинята и войник коментира ставащото: “Въпреки многото жертви, те се движат напред”, казва той.

Странността е, че войникът не говори арабски, а фарси. Самият той е афганистанец, член на близо 20 000-та афганистанска армия, наета от Иран, за да се бие във войната в Сирия.

Връщането на Палмира е представено на света като победа за сирийската арабска армия на президента Башар Асад. 

Докато джихадистите от “Ислямска държава” бягат, войските на режима влизат в града, известен със своите римски руини. Всички, от руските апаратчици до британските консервативни политици, поздравиха Асад за “връщането на града за цивилизацията.” 

Беше отбелязана ролята на руските военновъздушни сили в подготовката за напредването на терен: това беше анти-ИД алиансът, обещан в началото на руската военна намеса в Сирия, на който на практика изглеждаше прекалено бавен, за да осигури победи.

В действителност, ясно е, че ексцентрична многонационална сила завзе Палмира. Анализът на снимки, мнения в социалните мрежи, както и ирански, руски, и дори сирийски медии, показват, че ходовете са водени от руснаците, с “тежка работа”, свършена от афганистански и иракски шиитски милиции, под командването на генерали от иранската Революционна гвардия.

И със загубите на ИД в Ирак, нанесени от подобен ексцентричен микс от американски самолети, кюрдски и язидски нередовни сили, полу-официални шиитски милиции, верни на Иран и племенни бойци, се повдига все повече въпросът: ако ИД бъдат победени, какво ще дойде?

Дипломати и анализатори казват, че не е ясно кой всъщност ще бъде в състояние да контролира и управлява освободените райони.

“Опасността тук е, че различните участници, по-специално САЩ и Русия, в тяхната бързина да видят незабавни резултати, пренебрегват дългосрочните компоненти на стабилност в тази област”, казва Ноа Бонзи, който следи конфликта за Международната кризисна група.

Край Палмира за първи път се появява доказателство за наличието както на руски специални части, така и руски наемници, по фронтовите линии. Снимка, публикувана онлайн от ИД на иззети от джихадистите муниции, показва необичаен вид ръчна граната.

Тя е идентифицирана от екип от консултанската фирма Armaments Research като граната, използвана най-вече в руските специални части.

Оттогава, неоспорени материали се появяват в един петербургски вестник, “Фонтанка”, че частна руска наемническа компания участва в кампанията в Сирия – и има понесени жертви. Някои наемници са участвали в битката за Палмира.

Според “Фонтанка”, които интервюират оперативни работници, компанията, известна като “Вагнер”, е базирана в същия град, Молкино, където е и 10-та бригада на руското военно разузнаване (ГРУ). Компанията губи бойци в Украйна и Сирия, които са лично почетени от президента Путин, въпреки че частните военни фирми са незаконни в Русия.

Един взвод от бойци на “Вагнер”, който дори не е руски, а сръбски, добавя още една националност към бойците от цял свят, които се сражават на една или друга страна в конфликта. Лидерът на тази група, Давор Савичич, босненски сърбин, наричан “Елвис”, е възхваляван за своя “рекорд по убийства”, докато е се е сражавал в гражданската война в своята държава.

Руснаците изиграха предварително роля в атаката на Палмира. Но окончателната вълна идва след като Иран налива военни части – отчайващо нужни подкрепления, след като нападението привидно беше спряно.

Армията вече беше допълвана от обучени от Иран шиитски милиции в Ирак и от Хизбулла, ливанският съюзник на Иран. Единици от обучените от Иран сирийски милиции, Националните сили за отбрана, бяха добавени преди най-накрая бойци от афганистанската шиитска бригада “Фатемиюн” (Лиуа Фатимиюн)- онези, видени във видео кадрите от Палмира – да пристигнат.

“Фатемиюн” до голяма степен са наемани не от самия Афганистан, който разполага с голяма шиитска общност, а от афганистанските бежанци и мигранти в Иран. 

В материал на BBC, който е излъчен този уикенд,  са интервюирани афганистански бежанци в Европа, описващи как са били заставени пред избора да се върнат у дома или да се присъединят към бригадата. Във видео кадри се виждат погребални шествия в иранските градове, където са събрани афганистанските бежанци. Повече от 260 са били убити, сред тях и лидерът на бригадата, Али Реза Тавасоли.

След победата в Палмира, иранците изглежда осъзнават все повече, че режимът на Асад е зависим от военната подкрепа на Техеран – особено ако президентът Путин се изтегли напълно от конфликта.

Абу Мохаммад ал-Халаби, лидер от Левантийският фронт, обединение от бунтовници, сражаващи се около Алепо, казват пред “Телеграф”: “Иран изпраща все повече войски. Рижимът не се ангажира в сериозно нападение без иранска подкрепа.”

“Освен иранци, има иракчани, афганистански бойци. Ливанската Хизбула е също тук, но не в големи сили.”

Миналата седмица Иран обяви, че за първи път допълват своите сили в Сирия с морски пехотинци от редовната армия – за първи път армията е разположена на терен в международен конфликт от началото на войната с Ирак през 1980 година.

Това показва значителна ескалация и повдига въпроса дали Иран действа съвместно с президента Путин в опит да възстанови властта на режима на Асад над цялата страна, или реагира на изненадващото му изявление за изтегляне… Путин вече заяви, че няма да подкрепи Асад до горчивия край и вложи цялата си тежест зад мирните преговори в Женева.

Руските генерали не харесват перспективата да бъдат блокирани във войната, както и са презрителни към сирийските бойни сили и дори техните нови ирански съюзници.

“Засега, Русия и Иран имат интерес от оцеляването на режима”, казва Николай Кожанов, бивш руски дипломат в Иран, а днес анализатор. “Но те ясно разбират, че когато става въпрос за дългосрочното бъдеще на Сирия, те ще се концентрират върху различни неща. Там ще имат сблъсъци.”

Richard Spencer, The Telegraph, 9 April, 2016/Intidar