Докато има Асад, ще има и “Ислямска държава” – той ще се погрижи за това

Print Friendly
(FILES) - A file picture released on Jan...(FILES) - A file picture released on January 20, 2014, shows Syrian President Bashar al-Assad speaking during an interview with AFP at the presidential palace in Damascus on the weekend. Coalition strikes against the Islamic State group are having no impact, Syrian leader Assad said in an interview to be published on December 4, 2014, as leaders of the US-led offensive claimed to be winning. AFP PHOTO/JOSEPH EID JOSEPH EID/AFP/Getty Images
AFP PHOTO/JOSEPH EID JOSEPH EID/AFP/Getty Images

Автор: Дейвид Блеър, The Telegraph.

В заплетения свят на Близкия изток, максимата “врагът на моя враг е мой приятел”, най-вече довежда до трагични грешки. Много често би било по-точно да се чете: “Внимавайте от тиранина, който цинично позира като враг на твоя враг, за да укрепи хватката си върху властта.”

Така е и с Башар Асад в Сирия. От самото начало на бунта в страната му, Асад направи всичко възможно, за да подпомогне ислямистките фанатици да превземат сирийската опозиция; той работи усилено, за да създаде идеални лабораторни условия за възхода на “Ислямска държава” (ИД). Неговата цинична цел беше да убеди Запада да го приеме като основна преграда срещу самата заплаха, която той подпомогна. Казано направо, Асад е подпалвач, който се представя за пожарникар.

Това е стар трик. Всеки арабски диктатор след Насър се опитва да се изправи срещу своя народ и света с драстичния избор: или ме подкрепяте, или гледате как джихадистите превземат всичко.  Уловката е очевидна, подкрепена от времето – и изключително ефективна.

Днес, западните правителства постоянно призовават да приемем Асад като готов помощник в борбата срещу ИД. Няма значение, че неговите сили са извършвали всички възможни зверства, включително обгазяване на деца в леглата им. Нуждаем се от всички възможни съюзници срещу ИД, особено тези, които биха могли да предоставят легендарната “сила на терен” срещу фанатиците в сърцето на техните сирийски територии.

За да се разбере защо тази политика е толкова погрешна, се изисква да се проследи ненормалната логика на Асад. Неговата единствена цел е оцеляването. След като загуби хватка върху 80% от територията на Сирия, последната карта в ръката му е да се маскира като наш съюзник срещу ИД. Ако, обаче, ИД бъдат окончателно победени, той ще загуби този последен актив. Затова той има интерес от запазването на ИД.

Така че колкото дълго е налице Асад, толкова дълго ще има “Ислямска държава”. Той ще се погрижи за това. Защо? Защото колкото по-дълго има ИД, някои на Запад ще твърдят, че се нуждаем от Асад, за да ги победим.

Заключението трябва да е очевидно: човекът, който се нуждае от ИД повече от всеки друг, не е най-добре квалифицираният да предизвика тяхната смърт. Ролята на Асад в осигуряването на надмощие на ИД е добре документирана. През 2011 и 2012 той изпразни затвора в Седная от неговите най-опасни ислямистки затворници. Той би трябвало да знае, че тези престъпници ще използват свободата си, за да заразят бунтовниците с джихадисткия вирус – и те надлежно го направиха. Една отлична книга, “Ислямска държава: във вътрешността на армията на терора” от Майкъл Вайс и Хасан Хасан, посочва трима командири на ИД, които са внимателно освободени от затворите на Асад.

Подпомогнати от талантът, който диктаторът пусна на свобода, ИД завземат петролните полета на Източна Сирия през 2013 година. Но няма смисъл просто да притежават петрол, освен ако не могат да го продават. За щастие на ИД, Асад купува петрола им и ги финансира по този начин предварително.

Днес, режимът в Сирия остава най-големият купувач на петрол от ИД и един от най-големите донори за хазната на терористите. Тези факти не са сериозно оспорвани- наистина бизнесменът, обвинен в договаряне на петролни доставки между ИД и Асад – Жорж Хасуани, собственик на HESCO – беше подложен на санкции от ЕС.

Междувременно, наблюдателите на войната са забелязали модел. Асад атакува всяко сухожилие на не-ислямистките бунтовници, но ИД като цяло са имунизирани от неговите варелни бомби и отровен газ. Миналата година, само 6% от военните операции на Асад са насочени срещу ИД, според проучване на консултантската фирма по въпросите на отбраната, IHS Jane`s. Другите бунтовници почувстваха яростта на 94% от военните усилия на Асад.

Така че забравете идеята, че съюзяването с Асад срещу ИД, е сравнимо със съюза със Сталин срещу Хитлер. От 1941, Сталин се сражава срещу Хитлер. Асад никога не се е борил с ИД приоритетно, което не е изненадващо, тъй като не се интересува от тяхното поражение.

Има една горчива ирония тук. Без заплахата от силите на Асад и руските въздушни удари, много сунитски бунтовници в Сирия наистина щяха да вдинат оръжие срещу ИД. Начинът, по който те ще се обърнат срещу ИД, е да се спрат набезите на Асад. Така че идеята, че диктаторът е крайно необходим в борбата срещу ИД, е точно обратното на истината. В действителност, да се отървем от Асад е ключът, който ще позволи на сунитска армия да победи терористите.

Автор на текста е Дейвид Блеър, главен кореспондент на британското издание The Telegraph. Текстът е публикуван първоначално в The Telegraph на 7 декември 2015 година.