Четирима освободени от Асад джихадисти, които повлияха на хода на войната в Сирия

Print Friendly
Затворът в Седная, североизточно от столицата Дамаск. Затворът е известен с това, че там за затваряни предимно политически опоненти на Асад, но също така и ислямисти. През Google Maps.
Местоположение на затвора в Седная, североизточно от столицата Дамаск. Затворът е известен с това, че там за затваряни предимно политически опоненти на Асад, но също така и ислямисти като Абу Атийр, Абу Халед ал Сури, Захран Алюш и Хасан Абуд – всичките освободени около 2011 година.

Единият от тях беше поразен от ракета в Дамаск. Другия, шеф на известния “Джон Джихадиста”, беше убит от американски удар.

Третият е убит с група съратници в Турция при масово убийство на сирийски бунтовници, което остава без обяснение до днес: теориите варират от злополука до кола-бомба.

Четвъртият, личен пратеник на Осама бин Ладен с предполагаеми, но недоказани връзки с атаките от 11 септември 2001, е взривен от атентатор-самоубиец в Алепо.

До май месец 2011 година, тези четирима видни ислямистки бойци в сирийската гражданска война, лежат заедно в един от най-известните затвори в Сирия, затворът в Седная, северно от Дамаск.

Защо Башар Асад ги освобождава, какво правят след това и кой ги убива, са само част от загадките в сирийската война.

Амр “Абу Атийр” Ал Абси

Похитител от “Ислямска държава” и главен вербовчик на европейски джихадисти

Амр ал Абси.
Амр ал Абси.

Като лидери на екстремистка група, наречена Меджлис Шура Муджахидин, Амр и по-големият му брат Фирас ал Абси се озовават насред сирийският бунт, изродил се в насилие във всички посоки след намесата на армията. Фирас е познат на известния с бруталността си Абу Мусаб ал Заркауи – човекът основал предшественика на “Ислямска държава” през 2002, клонът на Ал Кайда в Ирак. Джихадистите не са само организация, но и мрежа от познанства и приятелства.

Тази малка група, основана от двамата сирийски братя, става известна като добре организирана бойна организация, но и с две други неща: 1) с връзките им с белгийската ислямистка група Sharia4Belgium, които са използвани за набиране на западни чуждестранни бойци и 2) с отвличания.

Когато Фирас е убит през август 2012 година при сражение за контрол на важния сирийски граничен пункт с Турция, Баб ал Хауа, Абу Атийр поема ръководството. Сред последователите му е Наджим Лашрауи, който се взриви по време на нападението на летището в Брюксел през март и вероятно е подготвил бомбите за за атаките в Париж. Лашрауи е белгиец, както и Абделхамид Абауд, организатор на атаките в Париж, който както се оказва също за кратко е близък до Абу Атийр.

През 2013 година, Абу Атийр слива групата си с “Ислямска държава” и е назначен за уали – управител – за Алепо, като контролира най-малко 2 затвора в и около града. Групата е известна с жестокостта си – през 2014 година в детска болница са открити десетки трупове. Телата са на убити от “Ислямска държава” затворници, които джихадистите разстрелват, когато групировката беше изтласкана от бунтовнически групи.

По това време Мохаммад Емзауи, най-известният британски джихадист в Сирия – известен като Джон Джихадиста – също работи заедно за Абу Атийр. Той се озовава в Сирия, след като е вкаран нелегално в Белгия и впечатлява Абу Атийр достатъчно, за да се превърне в един от неговите главни надзиратели. Редица местни активисти и журналисти, които отказват да се занимават с “Ислямска държава”, са поставени под стража от Абу Атийр.

Тук някъде са били държани за известно време най-известните пленници на Абу Атийр – журналистите Джеймс Фоли и Джон Кантли, както и хуманитарните работници Алън Хеминг и Дейвид Хайнес. Емзауи, Лашрауи и други чуждестранни джихадисти отговарят за тях.

3 седмици преди атаките в Брюксел на 22 март, Абу Атийр е убит при американски въздушен удар. И тук възникват два въпроса: кой дава координатите му, за да бъде ударен от въздуха и по-важно – защо е бил освободен от затвора в Седная?

Отговорът на първия въпрос остава загадка, но е ясно, че от 2014 насам Вашингтон подобрява разузнавателната си информация. Що се отнася до втория въпрос, може да се говори за традиционната практика за използване на джихадисти от властите в Сирия през последните десетилетия. Асад насърчава бойци да воюват в Ирак срещу американските войски след 2003 година, но също така и затваря редица от тях, когато се връщат в Сирия ако те изглеждат заплаха за собственото му управление, както е случаят с Ал Абси.

Още: Стратег на терора: секретни файлове разкриват структурата на “Ислямска държава”

Когато бунтът в Сирия започва през 2011, по силата на амнистия, издадена от сирийския президент, стотици ислямисти излизат на свобода. Амнистията, която би трябвало да се отнася до политическите затворници, беше силно критикувана впоследствие. В действителност, това е може би един от най-важните политически актове, които прави Асад. Затворниците, освободени са предимно ислямисти, които се създават поредица от въоръжени групи, докато светските и мирни демонстранти и активисти продължават да лежат в затвора или изчезват безследно.

Още: Докато има Асад, ще има и “Ислямска държава” – той ще се погрижи за това

Дали Асад създава джихад случайно или не, остава гореща и оспорвана тема, макар поддръжниците на опозицията да вярват, че амнистията не е била случайна. Вероятно след освобождаването на ислямистите нещата са излезли извън контрол.

Хасан Абуд и Захран Алюш

Ахрар ал Шам и Джейш ал Ислям

За тези двама ислямисти, освобождаването им от затвора в Седная предоставя възможност да се превърнат в признати играчи на терен, което реално е немислимо преди това.

Нито Хасад Абуд, нито Захран Алюш са добре познати преди бунта в Сирия, нито са лежали в Седная заради насилие. И двамата са салафисти – версия на консервативния ислям, която постепенно се разпространява в някои части на Сирия между 2000 и 2010 година със знанието на сирийските власти. Подобно на политиката към религията при Саддам Хюсеин през 1990-те в Ирак, и в Сирия вярата е използвана като държавно средство за контрол. Войната в Ирак след 2003 предоставя възможности. Тази политика е добре описана в книгата ISIS: Inside the Army of Terror от Хасан Хасан и Майкъл Вайс.

Бойци на Ахрар ал Шам, една от най-ефективните групи на терен в сирийската гражданска война.
Бойци на Ахрар ал Шам, една от най-ефективните групи на терен в сирийската гражданска война.

След освобождаването им, те стават лидери на две групи от въоръжени бойци, които се превръщат в най-силните участници на терен в сирийската гражданска война до 2015. Групата на Хасан Абуд е Ахрар ал Шам и получава подкрепата на Катар, докато организацията на Алюш – Джейш ал Ислям – е подкрепена от Саудитска Арабия, където баща му Абдулла Алюш, е практикуващ духовник.

Част ли са двамата от международния джихад или ще се присъединят към про-демократичните сили, за да се фокусират само срещу Асад?

Подкрепата от държави от Залива превръщат Ахрар ал Шам и Джейш ал Ислям в магнит за по-религиозни младежи от сунитските райони на Сирия, които винаги са били по-консервативни в сравнение с мултирелигиозните и по-освободени големи градове. Тъй като светската Свободна сирийска армия, съставена предимно от дезертьори от армията на Асад, с трудност намира оръжие и финансиране, силите на Абуд и Алюш нарастват постоянно за сметка на опозиционните части.

Кадър от парад на Джейш ал Ислям.
Кадър от парад на Джейш ал Ислям.

Но идеологията им е дълбоко неясна относно Запада. Катар и Саудитска Арабия са държави, където уахабизмът е признат официално. Те също така са важни съюзници на САЩ и Запада, които са категорични в изискването бъдещето на Сирия да бъде демократично, не джихадистко.

Може би САЩ са виновни за смъртта им с надеждата да могат да контролират групите им?

Когато Хасан Абуд и основния съвет, ръководещ Ахрар ал Шам, се събират, за да обсъдят следващите си стъпки, те са убити в едно от най-мистериозните събития в сирийската война. Събранието, проведено в подземен бункер в къща в Югоизточна Турция през есента на 2014, е прекъснато от експлозия. Абуд и съратниците му загиват на място. Теориите варират от взрив след изтичане на газ от цех за оръжие, който се намира в съседство, до организирано от “Ислямска държава” покушение.

Захран Алюш на фона на знамето на Джейш ал Ислям.
Захран Алюш на фона на знамето на Джейш ал Ислям.

Подобни конспиративни теории обгръщат и смъртта на Захран Алюш при руски или подкрепен от Русия въздушен удар в предградията на Дамаск, където е базата му, извършен в края на декември 2015. Руснаците със сигурност са имали основания да убият този съперник на клиента им Асад, но други групи също имат причини да извършат нападение. Алюш, който участва активно в преговорите с режима в Женева, има братовчед – Мохаммад Алюш – който пък участва в преговарящия екип от страна на опозицията и е непопулярен сред крайните групи.

Още: Шестте думи, които трябва да знаете, за да бъдете успешен джихадист и да си основете свой собствен халифат

Собствените авторитарни намерения на Алюш отдръпват редица групи от организацията му. Различните теории за убийството му се засичат в информацията, че данните за местонахождението на Алюш са предоставени на руската армия от Йордания, която участва в про-западната коалиция в подкрепа на бунтовниците в Сирия.

Ролята на Йордания със сигурност е двусмислена: столицата Аман е домакин на операционен щаб, организиран от западните правителства, за да се координира подкрепата за определени опозиционни сили в Южна Сирия. Но също така, Йордания понася тежки удари заради войната в съседна Сирия. И още нещо – Йордания се сближава с Москва през есента на 2015. 

Това не е достатъчно, за да бъдат прекъснати историческите връзки между Йордания, Запада и Саудитска Арабия, но дори само това, че Аман дава координатите на Алюш на руснаците, говори достатъчно за изместването на политиката в Близкия изток в полза на Москва.

Абу Халед ал-Сури

Пратеник на Бин Ладен и основател на Ахрар ал Шам

Докато сирийският бунт напредва, член на сирийските служби, Мухабарат, посещава двамата най-висши джихадисти в затвора с необичайна оферта: един от тях ще бъде освободен, но оставя решението на тях кой ще бъде това.

Подробности по тази история могат да бъдат намерени в книгата на изследователя Чарлз Листър, The Syrian Jihad: Al-Qaeda, the Islamic State and the Evolution of an Insurgency. Предложената сделка скоро ще се окаже много неприятна изненада за Запада и в частност, САЩ. Абу Мусаб ал Сури взима решението неговият съратник и приятел, Абу Халед ал Сури, да бъде освободен вместо него.

Абу Мусаб, чието истинско име е Мустафа Сетмариам Насар, е един от най-изтъкнатите теоретици на международния джихад от началото на 1990-те, поддържал контакт с базирания в Лондон духовник Абу Катада и обвинен във финансиране на взривовете в Мадрид през 2004 година.

Абу Халед –  истинско име Мохаммад ал Бахайя – е довереник на Осама бин Ладен и куриер на лидера на Ал Кайда. Обвинен е, че е донесъл разузнавателна информация за Световния търговски център в Афганистан в края на 1990-те.

След като избухва войната в Афганистан през 2001, двамата изчезват, за да се озоват в сирийски затвор няколко около 2005 година. Почти сигурно е, че за ареста им в Сирия помагат САЩ. Как са били заловени, обаче, остава неясно до днес.

Тайно участие в преговорите

Абу Мусаб остава в затвора и до днес, доколкото е известно. Но Абу Халед се присъединява към Хасан Абуд, с когото вероятно се запознават в затвора в Седная и участва във формирането на Ахрар ал Шам. Неговото участие е най-големият провал (или ирония?) на Запада в подпомагането на анти-джихадистките бунтовнически групи. Абу Халед, враг номер едно на Запада, помага да се създаде една организация, която работи с Турция, член на НАТО, и Катар, база на Централното командване на САЩ. Абу Халед е трябвало да бъде елиминиран още при влизането му в сирийския затвор преди години, за да не може да бъде допуснато той да излезе отново на свобода. През 2013 Абу Халед е назначен от лидера на Ал Кайда, Айман ал Зауахири, да посредничи при разцеплението между Ан Нусра и “Ислямска държава”, но без успех.

Кой го убива, изпращайки двама атентатори да се взривят в централата му в Алепо през февруари 2014?

Повече мнения сочат, че са виновни от “Ислямска държава”, които извършат подобни операции. По това време Ахрар ал Шам открито воюва срещу “Ислямска държава” в северната част на Сирия. Но въпреки това, има много други, които биха искали смъртта на Абу Халед, особено онези, за които появата на Ахрар ал Шам е основна пречка за работата на Запада с бунтовническите сили. Някои активисти в Алепо смятат, че американците стоят зад убийството на Абу Халед.

Въпроси без ОТГОВОРИ

Лицата на джихадистите в Сирия може да изглеждат буквално и в преносен смисъл подобни – брадати, фанатични, заставащи срещу западните ценности. Но едно проучване, публикувано този месец, отнасящо се до водещи джихадисти по света показва, че личните връзки между тях са по-важни от идеологията в набирането на бойци за взаимосмързаните войни, които те водят от Нигерия до Филипините. Джихадистите не са само организации, но и мрежи.

Често се твърди, че политиката на САЩ, която се опитва да отслаби групи, свързани с Ал Кайда, като убива техните лидери – с дронове или други средства – всъщност има обратен ефект, позволяващ на по-екстремистки настроени джихадисти да стигнат до върха, като Абу Мусаб ал Заркауи, заради когото съществува “Ислямска държава”.

Когато започна бунтът в Сирия, САЩ отказаха да подкрепят ислямистите (да припомним – има разлика между ислямисти и джихадисти) – за разлика от техните регионални съюзници. Но след като първоначално отхвърлиха дори Мюсюлмански братя, които са повече партия, отколкото въоръжена групировка, днес Щатите са принудени да говорят през зъби с групи като тази на Захран Алюш, които за две години унищожиха в голяма степен светските формирования в опозиционните сили и привлякоха редица младежи, желаещи възмездие.

Дали тактиката на извършване на убийства на джихадистки лидери работи? Днес най-големите ислямистки групи, които не са свързани с Ал Кайда, имат нови водачи. Дилемата на Запада е дали да подкрепи тези групи или да се обърне към Асад.

Ако амнистията за ислямисти от затвора в Седная е наистина план на сирийските власти за задушаване на революцията, то трябва да се признае, че идеята работи.

 

Richard Spencer, The Telegraph/Carnegie/Kyle Orton/IBTimes/Intidar