Хизбулла остана в калта и сюрреализма (Маджид Азам)

Print Friendly

1466319259Превод на статия, публикувана в Orient на 19 юни 2016 година. Авторът Маджид Азам е палестински писател и изследовател. 

Днес Хизбулла изживява най-лошия си период от началото на своето съществуване. Има затруднения на всички нива: политически, икономически и военни. И странното е, че умиращата организация Хизбулла, която е в последна фаза на смъртния си одър, страда от своите съюзници и всички се отнасят към нея като към платен наемник за изпълняване на определени поставени задачи, даже ако това ще коства самоубийството й.

И това действително се случва, откакто лидерството, начело с Хасан Насралла, взе неразумното решение да влезе във войната в Сирия, заставайки до рухналия режим на Асад и да участва във военни престъпления против сирийския народ.

Хизбуллах воюва и в Ирак, както се похвали Насралла, които заедно с Народното опълчение (известни като Ал Хашд ал Шааби) са религиозни и наказателни сили, изпълнявайки роля в съзвучие с плана, очертан от американската администрация, както също се хвали Касим Сюлеймани (ръководителят на това опълчение в Ирак, част от иранската Революционна гвардия), че “небето над Ирак е на американците, а земята е на Иран”.

Противоречивата реалност в това е, че Хизбулла участва в боевете срещу така наречените такфири – екстремистите – рамо до рамо с американците и в роля определена от американците за тях в Ирак и в Близкия изток. От друга страна, Вашингтон налага строги задушаващи икономически санкции и води срещу Хизбулла гореща война, която причини и ще остави огромни негативни последствия върху организацията: политически и военни последствия. По този начин и подкрепящите я среди плащат сега директно цената на авантюрите на организацията и участието й в иранските имперски планове в арабските страни. Противоречието се намира също и в това, че американските санкции срещу Хизбулла са едно от условията на договора за атомната енергия между САЩ и Иран. Този договор, който Хизбулла провъзгласи за божествена победа за “Оста на съпротивата” (да разбираме про-иранския религиозен регионален съюз и неговото военно крило, на който Хизбулла съставлява гръбначният стълб). Същността на Договора за атомната енергия е в това Иран да изостави плановете за атомния си проект в размяна на вдигане на западните санкции и размразяване на банковите сметки. Не стана публично дума за разрушаващата роля на Иран и империята ѝ в региона, която се простира върху 4 арабски столици, спазвайки американските изисквания за запазване на сигурността на Израел, да не пречи на притока на петрол през морето и притоците и запазването на сегашните граници до второ нареждане.

Договорът срещна голяма съпротива в американския конгрес. В желанието си да влезе в историята, както Никсън направи през 1970-те години, президентът Обама, даде зелена светлина за огромна помощ на Израел, за да привлече повече конгресмени към каузата си в подкрепа на договора с Иран. Предложи също строги санкции срещу Хизбулла, без това да му пречи да ги използва в боевете срещу екстремистите. Но Хизбулла също воюва и срещу мнозинството араби мюсюлмани, бунтуващи се срещу диктатори, които повече или по-малко опитваха да се харесват на САЩ.

Иран прие договора, макар да съдържаше много санкции срещу Хизбулла, които воюваха заради него в целия регион. Този договор беше подкрепен и в Бейрут.

Същото нещо се случва в Сирия с двойна сила. Хизбулла воюва в синхрон със силите на  Русия с възхвали и радости, когато всъщност загиват деца и цивилни без съображения.

Всичко това става, докато Русия опитва да “скъси разстоянието” до Тел Авив, като си затваря очите за израелските чистки на ръководителите на Хизбулла в Сирия, а също така не реагира и на израелските въздушни удари срещу пратките с оръжия за Хизбулла. Хизбулла преглътна унижението и когато в символичен жест на приятелство, Русия върна на Израел пленения танк от времето на войната в Ливан през 1982 година.

Сега Хизбулла ще трябва да преглътне и по-голяма обида, тъй като Русия планира военни маневри с Израел между военната база в Тартус и пристанище Хайфа, където в близкото минало Хизбулла водеше съпротивата срещу Израел с подкрепата на арабските народи.

Хизбулла се превърна в една наемна религиозна милиция, която защитава диктатори.

Общата картина в Сирия е също много объркана. Доскоро Хизбулла се хвалеше, че без тях Асад щеше да падне. Сега чуваме от режима на Асад и неговите помощници, че Хизбулла представлява “чуждо военно присъствие” и трябва да уважава сирийския авторитет. Този авторитет беше унижен няколко години поред от Хизбулла, за да подари нов живот на режима на Асад.

Сега Асад взема глътка въздух с помощта на руската офанзива и знае добре, че Хизбулла потъва в калта в Сирия и не може нито да спре, нито да се оттегли, а още повече пък да напредне. Стигна се дотам, че да се дават заповеди да се бомбардират позиции на Хизбулла около Алепо.

И така, изглежда че всички – Русия, Щатите, Иран и даже Асад – гледат на Хизбулла от високо и без никакво уважение.

Проблемите на Хизбула започнаха още в началото на 2000 година, когато те се отказаха от идеята за съпротивата срещу израелската окупация в Ливан, и създадоха армия, оборудвана с хиляди ракети с помощта на Иран. Тази армия сложи край на договора, който беше подписан в Тайф и по този начин символично постави край и на ливанската държавност и нейния авторитет, и превърна Ливан от спокойно място в място за събиране на боклуци. Хизбулла се превърна в слуга на Иран, инструмент на Иран за увеличаване на неговото влияние в района.

Тази организация, която наблюдаваме три десетилетия, се превърна в “болен и разбит човек”: в политическо, икономическо и военно положение. И сега умира. Обявяването на часа на смъртта е въпрос на време и сигурно това ще е свързано със случващото се в региона и в Сирия.

Превод на статия, публикувана в Orient на 19 юни 2016 година. Авторът Маджид Азам е палестински писател и изследовател.