Прагматизмът в отношенията между Израел и Турция (Хамид Алмансури)

israelturkey121815Превод на статия, публикувана на 2 юли 2016 в изданието “Ал Иттихад”. Авторът, Хамид Алмансури, е писател и анализатор, публикуващ предимно в “Ал Иттихад”.

Амбициите на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Реджеп Ердоган получиха много силно рамо след операцията на Израел срещу Ивицата Газа през 2008 година. Жертвите бяха предимно невинни цивилни. Тази атака беше обяснена като опит да се сложи край на каквато и да е сериозна роля на Турция в решаването на палестинския въпрос, както и възпиране на възможните последици от тази роля в Близкия изток.

Много хора си спомнят за разногласието между Израел и Турция, до което се стигна в Давос по време на Международния икономически форум през 2009 година, когато Ердоган ядосано заяви на Шимон Перез “Вие добре знаете как да убивате хора” и го обвини във военни престъпления.

Вследствие от войната и обсадата, наложена върху Ивицата Газа, през 2010 беше изпратен турски кораб (Мави Мармара), пренасящ хуманитарна помощ с цел да прекъсне блокадата. Това предизвика израелска атака върху кораба и се стигна до убийството на турски активисти, намиращи се на него.

Сега турско-израелските отношения се нормализират, като се преодоляват разногласията по политически и хуманитарни казуси, а също и по въпроси за сигурността.

Обявяването на нормализирането на турско-израелските отношения не беше вследствие на извинението на Израел, а заради политически причини и съображения за сигурност, които влизат в рамките на политическата стратегия на САЩ за региона и с много наличен прагматизъм, вложен в тях.

Исторически погледнато отношенията между Израел и Турция са променливи зависимост от ползите.

Турското признаване на Израел през 1949 година доведе до разногласие между Анкара и арабите. Появата на петрола като фактор в международната икономика след войната през 1973 година между Египет и Израел и заставането на западните страни срещу Турция по време на кипърската криза през 1974, доведоха до промяна в турско-израелските отношения, както и промяна в турското становище относно палестинския въпрос. По това време, през 1976, Турция се присъедини и към Организацията за ислямско сътрудничество.

През 1978 Анкара гласува “за” в Общото събрание на ООН относно резолюцията, която изравнява ционизма с апартейда. Добре е да се припомни, че въпреки политиката на Турция до 1970-те, симпатиите в турското общество са на страната на палестинската кауза.

Всичко това, обаче, не означава, че Турция е имала силни връзки с арабските държави за сметка на Израел.

Основите на турската политика през 1970-те години до началото на 1990-те, носят собствен турски поглед върху региона, който може да бъде определен в следните насоки:

  1. Ненамеса във вътрешните работи на страните в Близкия изток.
  2. Строго проследяване на солидарността между арабските държави и страх от създаването на силна арабска държава. 
  3. Създаване на по-добри търговски и икономически връзки с арабските държави. 
  4. Създаване на неутрална позиция по отношение на палестинския въпрос. 

Развитието на турско-израелските отношения с подписване на споразумение през 1996 година, е продиктувано от съображения за сигурност. Именно тогава Анкара потърси подкрепа на израелското лоби в САЩ срещу появата на проблема с признаването на арменския геноцид от 1915 година, когато арменска група опитва да вкара за обсъждане въпроса в американския Конгрес.

Вторият въпрос, касаещ сигурността на Турция, е кюрдският въпрос, където подкрепата на Израел за Кюрдската работническа партия (ПКК) и ситуацията в Северен Ирак, са важни въпроси за Анкара. На кюрдския въпрос сериозно повлиява и кризата между Турция и Сирия през 1998 година, когато Сирия подкрепя открито ПКК и лидерът й Абдала Йоджелан. В този момент Анкара разполага армия на границата със Сирия. Кризата приключва с посредничеството на Египет, а Сирия прокужда Йоджелан.

По силата на договора от 1996 година Израел получава разузнавателна и военна информация за Иран и Ирак. 

Този период свършва през 2002 година, когато се появява ПСР на Ердоган, която има друга визия за по-голяма роля на Турция в Близкия изток и мюсюлманския свят. Заедно с икономическия подем и подхода за “нулеви проблеми” с близкоизточните страни, Турция с нейното историческо минало, култура, човешки и материални възможности иска да подсигури геополитическа позиция на важна държава в Близкия изток.

В ООН Турция се вижда като представител на ислямския свят. 

Всичко това създаде конфронтация с Израел, която започна със заставането на Турция на страната на “Оста на съпротивата”, поддържаща палестинската кауза срещу израелската окупация.

Тази “ос” е по-скоро рекламна пропаганда на Техеран насочена към арабския свят. Днес тази ос представлява иранска религиозна ос, в която влизат Иран, режимът на Башар Асад в Сирия, шиитски милиции и режимът в Багдад.

В добавка на това, турските позиции относно събитията в Близкия изток доведоха до отслабване на връзките между Израел и Турция, като например при войната в Ливан през 2006, войната в Газа през 2008 и стигайки до случая с кораба “Мави Мармама”.

Както споменах, прагматизмът е факторът, който нормализира отношенията между Турция и Израел и върна посланиците им по местата, които заемаха. Двете държави имат общи интереси в областта на политиката и сигурността.

 

Споразумението включва:

  1. Израел да плати компенсации на семействата на загиналите турски активисти на кораба “Мави Мармара”. 
  2. Турция да остави идеята за вдигане на блокадата над Ивицата Газа. 
  3. Турция ще предоставя само хуманитарна помощ, както и ще изгради електроцентрала, централа за преработка на вода и болница в Газа. 
  4. Израел да изостави условията си членове на Хамас да бъдат прогонени от Турция.
  5. Газта също присъства в споразумението и има вероятност за нейното транспортиране през споразумението между Турция и Европа.

И не на последно място, споразумението включва засилване на сътрудничеството в областта на разузнаването. 

Това споразумение е в резултат на сирийската криза, която има големи последствия за региона и света. Можем да кажем, че геополитечският план на ПСР и Ердоган се провали, а Турция не успя да подсигури позицията си.

Израел може да върне турско-руските отношения до изходна позиция преди свалянето на руския военен самолет. Тел Авив може да изиграе тази роля, защото Русия се нуждае от израелска подкрепа за ситуацията в Сирия.

Подновената кюрдска борба срещу Анкара и маневрите на кюрдите в Сирия са преки последствия от сирийската криза, макар Анкара да поддържа много добри отношения с Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан. И двете държави – Израел и Турция – се притесняват от появата на ислямистки екстремистки течения в близост до тях.

Сега има напрежение между Техеран и иранския клон на ПКК, който бавно ескалира във военен конфликт. Кюрдите в Иран са решили да получат пълни граждански права от Иран или да влязат във въоръжена борба, която ще разклати иранската стабилност и сигурност.

Анализът ни довежда до мисълта, че разбирателството между Турция и Израел е насочен срещу нарастването на иранското влияние, специално ако остане режимът на Асад, и Иран продължи да контролира Багдад, Ливан и Дамаск с продължаването на иранската намеса в арабския свят.

Можем да споменем, че макар да съществуват силни турско-ирански отношения, те никога не са били за сметка на Саудитска Арабия, която от своя страна се дразни от турската помощ за Мюсюлмански братя.

От друга страна, имаше немалко секретни контакти между Иран и Израел. 

Истина е, че Техеран, Анкара и Тел Авив не искат да има силни арабски държави, които биха си сътрудничили в съревнования в този триъгълник на влияние.

Накрая изглежда, че новите турско-израелски отношения се готвят за нови променливи фактори в региона и стабилността му, а идните дни ще покажат много от тези фактори.

Превод на статия, публикувана на 2 юли 2016 в изданието “Ал Иттихад”. Авторът, Хамид Алмансури, е писател и анализатор, публикуващ предимно в “Ал Иттихад”.