Избори 2017: за поредна година партиите нямат никаква визия за външната политика на България

Print Friendly

Надпреварата за депутатски места е в разгара си. Партиите гледат към следващите четири години, за което ще трябва да привлекат възможно по-голяма част от обществото на своя страна. Малко преди парламентарните избори на 26 март, България отново изглежда безпътна, какъвто е и политическият й елит. Да посочим няколко „червени лампи“.

На първо време, страната сякаш се намира в един непрестанен цикъл от избори, а ние живеем в една перманентна предизборна кампания. Реално погледнато, в последно време България страда от незавършили мандатите си кабинети, което пречи на инвестиции, партньорства, вътрешния живот на страната. Избори и отново избори, в които обществената енергия се губи, недоволството се превръща в апатия, а желанието за оказване на натиск за извършване на реформи, става все по-малко.

Изборите през март едва ли ще са последните за тази година. Ако слушаме изявленията на водещите партии, никой не иска да направи коалиция с конкурентна партия в името на общественото спокойствие, а напротив – готови са на всичко в името на „всичко или нищо“. Реалностите, обаче, са различни и понякога трябва да се правят компромиси, когато става дума за нещо по-голямо от броя на депутатските места.

А недоволство има. То е онова недоволство, което се изразява най-вече на ниските нива, в битовите, ежедневни разговори. Нека не се лъжем – масово хората изобщо не искат да гласуват, а най-честият въпрос, който чуваме около себе си е: „И сега за кого ще гласуваш?“ Мнозина не се виждат представени, не се припознават със съществуващите политически партии и вярвам, че това ще се види като резултат и активност след месец. Изборът на екипи, водачите на листи и изобщо представителността, и публичният образ на политическите партии, предизвикват не малко усмивки.

И дори да не „издребняваме“ за положението вътре, то трябва да погледнем навън. Отваряме прозореца към двора на съседите и виждаме няколко неща.

В Турция се шири политическа криза, която може лесно да се превърне в граждански конфликт. Ловът на вещици налива масло в огъня на напрежението, което избухва в спорадични сблъсъци със силите на реда. По едната граница на Турция – със Сирия – има все още активна гражданска война, в която Анкара участва от половин година активно със свои военни части. В другия край – на югоизток – кюрдските сили на ПКК са действащи и имат все по-голяма роля не само в Сирия, но и в Ирак. Като съседна държава и партньор в НАТО, ние не само трябва да наблюдаваме отблизо ситуацията в Турция, но и да имаме адекватни мерки за реакция отвъд национализма. Как реагираха партиите в България към предизвикателствата и геополитическата ситуация? Свъсени вежди, най-често, а също и мълчание, опростено обяснение на ситуацията и общо взето – без особено мнение.

В Македония нещата също не са розови, макар и от друго естество. Наистина, някои споменават, че ако правителството на ВМРО продължава с репресиите си, може да се стигне и да по-сериозни сблъсъци, но засега това не се случва. За щастие – защото не съм убеден, че имаме идея как да реагираме при ескалация на напрежението в още една съседна държава. Груевски наскоро бе обвинен за продължаващо незаконно наблюдение и подслушване на НПО сектора, което е директен авторитарен удар по гражданското общество, събудило заедно с опозицията редица протести за последните три години. Единственото, което се чу от Македония в България последно време, уви, е най-вече изказването на незнаен американски конгресмен пред албанска телевизия, който „иска подялба на Македония“. Разбира се, това звучи прекрасно в ушите на националистическите формации, но и на техните лидери им е ясно, че дори да се случи нещо подобно (а такива сигнали няма), то няма да стане с усмивки на лицата. Розовата мъгла на патриотизма към Македония често замъглява преценката на родните ни политици за реалностите в една съседна страна.

Преди време написах статия във вече спрялото списание “Тема”, в която определих политиката ни като доктрина на островна държава. Продължаваме да гледаме през прозореца към дворовете на съседите и осъзнаваме с ужас, че не сме изолиран остров и когато се разрази буря около нас, засяга и нас самите. Построяваме стената и чудо! Нещата изведнъж се оправят!

Какво показват партиите по отношение на външната политика? Отговорът не е много оптимистичен. Може да се каже, че външнополитическите въпроси не са приоритет не само сега, но и на предишните правителства. Много от родните политици нямат никаква визия за ставащото около България дали защото не разбират процесите, дали защото не искат да ги разберат.

Анализатори често обясняват сложни събития с множество пластове с опростени думи и черно-бели теории. Нищо, обаче, не е така просто. Партиите засегнаха най-вече изграждането на стени по границите ни, спиране на миграцията, засилване на охранителната дейност – забележете – и във вътрешността на страната. Строежът на стени е актуална тема покрай Доналд Тръмп, но дори за американския президент стана ясно, че има фактори, с които да се съобразява.

Да спрем миграцията не можем, защото това означава, че трябва да разрешим войните и конфликти из Азия и Африка, откъдето бягат 2/3 от бежанците по света. Засилването на охранителната дейност е странно ориентирана навътре – към кого и срещу кого? Казват, че това е мярка срещу нелегалната миграция, но дори в лагерите в момента няма толкова хора, помещенията са полупразни, а бежанци могат да бъдат видени главно по три-четири улици в София. Така че срещу кого ще е цялата тази полицейска сила?

Другата тиражирана тема, с която се обясниха дори американските войници в България, е тероризмът. Чух няколко пъти вече политици и анализатори да коментират как Черноморието е важен район за международния тероризъм, че засилването на американските военни от НАТО се налага заради защитата ни от международния тероризъм. Но дори бързия преглед на фактите показва, че това е нищо повече от популизъм или непознаване на действителността.

Във всички авторитетни изследвания, посветени на движението на чуждестранни бойци към и от Близкия изток, България не е споменавана. Страната ни не е част и от пропагандата на Ислямска държава, например. Босна, Албания и Косово – да, но не и България. В едно от последните изследвания за бойци от Балканите в рамките на 50 страници страната ни дори не е обособена в отделен раздел, за разлика от други балкански страни. Още нещо – Черноморието е важен район, но не за терористични организации, а за Русия. Ислямска държава, талибаните, Ал Кайда – всички те използват предимно каспийския район и Средиземно море за движение на бойци, но пък Черно море е жизненоважно за флотата на Руската федерация. Ето защо, в контекста на новото напрежение между НАТО и Москва, Вашингтон изпрати допълнителни 120 души, а не защото те ще охраняват границите ни от „пълчищата джихадисти“.

И като говорим за външна политика…

В журнала De Re Militari съобщихме, че талибаните в Афганистан завзеха стратегически важният град Сангин, разположен в провинция Хелманд (в брой 45 публикувахме и обновена карта на Афганистан). Този град е струвал най-много войници на САЩ и Великобритания от всички други сражения срещу талибаните. Между Сангин и Кандахар, където са част от военните ни, участващи в мисията на НАТО, има 140 км. територия без селища и общо взето ако талибаните искат да атакуват, ще го направят без много трудности.

Няма нищо споменато от Министерство на отбраната. Това е вторият път за по-малко от месец, в който МО омаловажават и не информират за реалността в Афганистан. Преди това беше случаят с атакувана от Ислямска държава болница в Кабул – една от най-кървавите атаки в Афганистан за години. В афганистанската столица има и български лекари, но МО описа атаката с няколко реда и че всичко е наред, защото нашите сили са в Кандахар. Сякаш в Кандахар нещата са розови. Това неглижирано отношение се предава и в медиите, които следят прес съобщения и се създава впечатление, че в Афганистан е спокойно – респективно няма защо да се бяга от там. Още повече – имаме мисия там, разположена в изключителна враждебна територия, но институциите у нас пренебрегват за пореден път докладите и съобщенията.

Дотук се ограничава главно външнополитическата визия на мнозинството от партиите ни преди поредните парламентарни избори. Те нямат конкретика към геополитическите реалности, не искат да коментират темите и подхождат към тях, както правят и с вътрешнополитическите дебати – с пренебрежение.

Предпочитат да насъскват обществото срещу някое и друго семейство бежанци, срещу 14-годишни афганистански младежи, срещу „световната конспирация“. В едно предаване наскоро, лидерът на Атака посвети цяла предаване срещу увреждащото влияние на моловете и парфюмите, внасяни отвън и как промиват мозъците на хората.

България има главно два проблема, срещу които трябва да се бори като общество, политически елит и интелектуалци: мафията и корупцията.

Тези две чудовища разядоха страната по всички етажи на властта, разбиха институциите и са главната причина за апатията и намръщеното ежедневие у нас. Българската мафия, която има репутация на брутална организация от Балканите до Южна Америка, но е избягвана тема, влияе директно на качеството на живот. Независимо в коя от формите й, тя е заболяване, с което трябва да се подходи по най-краен начин. Наскоро САС даде 6 години затвор на Евелин Банев – Брендо. Това е една от най-важните новини в страната ни, но тя потъна заради театралните постановки по темата Турция. Ердоган и патриотичните формации успяват да залъжат всички ни, да изместят погледа върху реалните проблеми.

Политическите партии и институциите трябва да се съсредоточат в битката срещу корупцията и престъпните организации, а не срещу въображаеми врагове. България живее в състояние на постоянна предизборна кампания, в която година след година се избягват важните и сериозни теми, застрашаващи не само демократичността у нас, но и самото общество.