Подновените сражения в Северозападна Сирия вкарват в капан стотици хиляди цивилни

В De Re Militari следим постоянно ситуацията в Сирия, която изобразяваме с карти и кратки обзори, публикувани всяка седмица. И ако сме видели нещо за всичките 45 броя досега, то това е, че фронтовите линии стават най-активни тогава, когато най-малко очакваш. Всъщност, много от фронтовете се засилиха именно след падането на Алепо и влизането на сирийската армия в града миналата есен.

В този точно момент започна нов етап на влизащата в седмата си година гражданска война в Сирия. В последния брой на журнала, както и в миналите, показахме детайлни карти, които са категорични: войната е далеч от края си.

Обща карта на Сирия, показваща ситуацията на терен към 23 март 2017, публикувана в брой 45 на De Re Militari.

За управлението на президента Башар Асад няма повече опасност към този момент, но насилието в страната продължава с пълна сила. В северозападната част на страната, подновените сражения около провинция Идлиб – най-важната бунтовническа крепост засега – враждуващите сили продължават да оспорват влиянието и контрола си върху територията, където стотици хиляди цивилни са потърсили подслон от сраженията из страната, а днес са застрашени отново.

На 21 март, бунтовници от Свободната сирийска армия (Джайш ал Насър и Джайш ал Изза) щурмуваха позициите на сирийската армия и нейните съюзнически милиции северно от град Хама, подновявайки опитите на опозиционните сили да овладеят четвъртия по големина град в Сирия. Офанзивата беше подкрепена от Тахрир ал Шам, бившите Джабхат ан Нусра. Бунтовниците имат за цел да завземат и удържат град Кумхана – заселен предимно със сунити град, известен с про-асадистките си милиции. Подобен успех би отворил пътя към провинциалната столица Хама, а нейното завземане – само на 85 км. южно от Идлиб, може да подсили значително силите на опозицията и ще бъде един от най-големите успехи досега.

Едномилионният град Хама отваря пътя към Централна Сирия и разкъсва стратегическите защитни линии на сирийския режим.

Най-вероятно бунтовниците няма да успеят. Правителството вече успя да докара подкрепления в Хама, а про-правителствените милиции от Кумхана бързат да се завърнат от фронтовите линии в Алепо. Иракските милиции, подкрепени от Иран, също се придвижват към Хама, а руските самолети са готови за нанасяне на удари по бунтовническите селища.

Карта на провинция Хама и последните сражения там, публикувана в брой 45 на De Re Militari.

И все пак, неуспехите на режима в Хама и агресивната офанзива на бунтовническите сили, показва границите за действие на сирийската армия, изморена от сражения в Северна Сирия, където над 6000 кв. км. са опозиционни в провинция Идлиб, части от Хама, Латакия и Алепо. За разлика от други бунтовнически райони, като в Дамаск например, в Идлиб ще е много трудно за правителствените сили да завземат отново този район с обсади или натиск, тъй като опозиционните сили получават ресурси през границата с Турция.

За проблемите, свързани с това, признава и Башар Асад в интервю за руския вестник “Комсомолская правда” от миналия октомври, където той заявява:

“Не можете да спрете турските доставки, защото Идлиб граници с Турция, намира се буквално на границата. Затова не можете да ги спрете – трябва да прочиствате. Трябва да се продължи прочистването в района и да притиснете терористите към Турция, за да се върнат там, откъдето са дошли, или да ги убиете. Няма друга опция.”

Това се превърна в основа на правителствената стратегия: прочистване, изтласкване и избиване на бунтовническите сили докато Турция не реши, че ще спре движението по границата си.

В офанзивата в Хама се вижда боричкане между Русия, Иран и Турция, действащи с различни сили на терен, които подкрепят с пари, оръжия и дипломатически гръб. Военните действия ще продължат толкова дълго, колкото трите държави подкрепят по този начин фаворитите си. Всичко това се случва на гърба на 2 милиона цивилни, попаднали в капана на сраженията и въздушните удари.

Само за седмица боеве, в провинция Хама хуманитарната ситуация се влоши драстично: 10 000 души бяха принудени да напуснат домовете си само за първите 24 часа от битките, а 40 000 са разселени. Селищата остават в руини, а за мнозина няма връщане назад.

Хама, подобно на останалите райони на Сирия, е със смесено население и малцинствата имат страхове – като християните в Махарда – че бунтовниците ще излеят гнева си върху тях. Те от своя страна призовават да не се закачат малцинствените селища, като Свободната сирийска армия дори издаде изявление, че офанзивата не е насочена срещу никоя общност. При все това, страховете не са без известно основание: при сражения бяха засегнати храмове, извършваха се кражби, отвличания, а радикални клерици издаваха фетви срещу алауити и друзи. Онова, което се случва по време на правителствените офанзиви като нарушения, се случва и при бунтовническите кампании.

В същото време, мнозина местни – повечето, от които сунити – се страхуват от сирийската армия и съюзническите й милиции, съставени от иракски шиити, пакистанци, афганистанци, иранци, ливанци, но също и сунити от Алепо като членовете на клана Бекара, които съставят една от най-ужасяващите милиции – Лиуа ал Бекир. Бунтовническите селища често са бомбардирани от руски и сирийски самолети, което довежда до ръст на цивилните жертви, а в същото време няма действащи болници или клиники. В своеобразно колективно наказание, сирийското правителство често използва касетъчни муниции, фосфор и хлор.

Именно въздушните удари са основната причина за разселване и бежански вълни.

Обстрелът от двете страни, атаките по въздух, ракетните удари – всичко това превръща територия опасна за цивилните и реално няма подсигурено място, където те да намерят подслон. Те опитват, въпреки всичко, да достигнат различни райони. Така например, само в Идлиб има 1 780 000 души, което е близо 10% от сегашното население на Сирия. Бежанци търсят защита и в провинциите Латакия, Хама и Алепо, където има стотици хиляди, живеещи в палатки и импровизирани заслони.

ООН изчислява, че по-голямата част от живеещите в Идлиб не са от самата провинция. Често те са изселени от родните си места под сянката на т.нар. “евакуации”. В Идлиб има хора от Уади Барада, Хомс, Кунайтра, Дейр ез Зор, Ракка, Алепо – повечето пътуват по над 300 км., докато достигнат бунтовническите райони. Мнозина имат желанието да достигнат Турция, но границата е затворена и най-вероятно ще остане такава засега. Ако Анкара реши друго, заради споровете с ЕС, и ако боевете продължат със същата интензивност, десетки хиляди сирийци ще опитат да прескочат оградите и да търсят спасение, дори с цената на нелегалното влизане в Турция.

Най-вероятно насилието ще продължи. С радикали, които все повече налагат мнението си и от двете враждуващи страни – опозиция и правителство – цивилните ще понесат още загуби. Цивилните жертви ще стават още повече и заради въздушните удари на други държави, в това число Русия и САЩ.