Русия и Иран вече промениха правилата на играта в Близкия изток

Print Friendly

Текстът е публикуван първоначално в брой 18 на списание “Военна история”

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп още от рано показа желание да сложи черта между руските и иранските интереси в Сирия. Официални лица намекнаха неколкократно, че САЩ може да се възползва от естественото напрежение между двете държави и да притисне Русия да оказва повече натиск върху Иран в Близкия изток. Но тази стратегия пропуска дълбокото стратегическо партньорство между Москва и Иран в региона. И двете страни споделят основни интереси, като например изтласкването на американците от Близкия изток.

Иран и Русия са исторически врагове и конкуренти за влияние в Централна и Западна Азия. Всяко от държавите представлява заплаха за съществуващия наложен баланс на силите като Русия желае да върне статута си на глобална супер сила за сметка на Европа и САЩ, а Иран вижда себе си като регионален хегемон, смазващ Саудитска Арабия и Израел, като междувременно налага волята си със средствата на войната и религията.

Чуждо присъствие в Сирия – март 2017, De Re Militari

Тези желания на Русия и Иран няма да бъдат изпълнени в краткосрочен план. Иран остава все още далеч от регионалната хегемония, която впрочем е в ущърб на Москва и руснаците ще опитат да потиснат апетитите на Техеран. Русия също не е близо до осъществяването на мечтата на Владимир Путин да види просперираща и всемогъща държава, с която се съобразяват всички международни играчи. НАТО и САЩ продължават да бъдат сериозна пречка за това, но Вашингтон се намира в един от най-слабите си периоди в историята на своите външни отношения и това е повече от достатъчно за Москва да засили присъствието си не само в Близкия изток, но и в Далечния Изток и Средиземно море. Както ще видим от краткия преглед, интересите на Русия и Иран са значителни и изпълнението на целите следва последователност на усилията както на дипломатическия фронт, така и на терен.

Сирия

Иран се нуждае от приятелски режим в Дамаск, който да подсигурява доставките на Хизбулла в Ливан и възможност за извършване на операции от всякакво естество срещу Израел в първия благоприятен момент. Русия също има желание да подкрепи съществуващия сирийски режим толкова дълго, колкото е нужно, за да бъдат подсилени военновъздушните и военноморски бази на Москва в на брега на Средиземно море, откъдето може да конкурира НАТО и САЩ.

Но детайлите са важни. А в случая на гражданската война в Сирия, Русия и Иран имат различия по отношение на начина, по който ще бъдат постигнати целите им. Макар и да се намират в състояние на необявен алианс, Техеран и Москва показват враждебност един към друг спрямо бъдещето на Сирия. Върховният лидер на Иран, аятолах Али Хаменей вижда продължаващо управление на Башар Асад, докато Владимир Путин не е задължително на същото мнение.

Различия има и в контекста на влиянието. За Русия, участието й в сирийската гражданска война на страната на Асад, е политически акт, който затвърждава регионалната й роля и засилва зоната й на влияние. За Иран, обаче, изпращането на военни части в Сирия е акт на отдавна желано разширяване на влиянието отвъд Ирак. Посредством Дамаск, Техеран може да подсили контрола си от своите граници до брега на Средиземно море при Бейрут в Ливан. За Иран, също така, участието в сирийската гражданска война има и религиозно значение, като командири на про-ирански милиции, сражаващи се на сирийска територия, често изобразяват битките като едва ли не пророкувани и справедливи в името на Бог.

Дори да е само политически инструмент, религията в ръцете на Техеран е достатъчно силен аргумент да се включат хиляди бойци от няколко държави в Близкия изток на страната на Башар Асад.

Тези милиции, обаче, срещат съпротивата на Русия и вече няколко пъти от началото на 2017 година избухнаха спречквания с руски войници. Може би тези различия са една от причините Русия да си затваря очите за израелските въздушни удари срещу цели на сирийската армия и Хизбулла, които Тел Авив нанася периодично през последните четири години.

Ирак и Афганистан

И Иран, и Русия имат желанието да изтласкат американското военно присъствие в Ирак и Афганистан. Всъщност, това е особено важно за постигането на целите на двете страни.

Техеран, също така, не може да допусне Багдад да се превърне във враждебно на иранските интереси място, припомняйки си историческия урок от 1980-те години, когато между двете държави избухва осемгодишна война, причинила смъртта на над милион души. За тази цел, Иран използва милиции и политически партии, подсигуряващи влиянието му в съседен Ирак за сметка на отслабването на сегашния премиер Хайдар ал Абади. Периодично Техеран заплашва да го смени, да предизвика недоволство срещу него или – като крайна мярка – да използва милициите, известни с общото название Хашд ал Шааби. Бойците в редиците на тези въоръжени групи наброяват близо 100 000. За момента те са ангажирани в сражения срещу Ислямска държава в подкрепа на иракската армия, но кой може да предвиди следващото им предназначение? Със сигурност, ако Абади се сближи със САЩ, това няма да остане незабелязано от Иран.

В същото време, Русия формира общ щаб за размяна на разузнавателна информация с Иран, Ирак и Сирия и е в готовност за бъдещо засилване на влиянието си с подкрепа на политически партии.

И Москва, и Техеран желаят установяването на стабилна буферна зона в Афганистан, която до помогне за изтласкването на американските сили и НАТО. И двете държави предпочитат да играят със същите съюзници на терен, с които работи и Северния алианс, а също и с талибаните в преговорите за постигане на мир в страната. И двете страни желаят да засилят влиянието си за сметка на все по-видимото присъствие на други регионални играчи – Индия и Китай.

Турция

Иран и Русия имат за цел да откъснат Турция от влиянието на САЩ и НАТО, докато спомагат за възпирането на подкрепата на Анкара за опозиционни групи в Сирия. И двете държави се противопоставят на неоосманизма на Реджеп Ердоган, подсилващ икономиката и ролята на Турция в Близкия изток във военно и политическо отношение.

Москва и Техеран имат сериозни икономически интереси в Турция като транзитен път за газопроводи и клиент. Двете страни си партнират, за да включат Турция в дипломатическите инициативи за спиране на гражданската война в Сирия, които изключват САЩ. И иранците, и руснаците се включително в засилването на противоречията между Вашингтон и Анкара по отношение на подкрепата за кюрдските милиции в Сирия, които Турция вижда като разклонение на Кюрдската работническа партия. Ердоган намекна, че има желание да включи страната му в Шанхайската организация за сътрудничество, която е враждебна на НАТО и е водена от Русия и Китай.

Египет

Русия и Иран имат особени и много специфични интереси в Египет. Тяхното влияние често остава встрани от новинарския поток, но Кайро е важна точка и за двете държави. Основната геополитическа цел е откъсването на Египет от влиянието на страните от Персийския залив и САЩ.

За Русия, въпросът е повече от важен. Желанието на Москва да се засили в Средиземно море преминава през Кайро. Сближаването с египтяните гарантира и достъп до Червено море и Суецкия канал. Иран, от своя страна, има нужда от нови канали за достъп, през които да снабдява мрежите си в Африка и Йемен, след като загуби партньорството на Еритрея и Судан.

И двете държави виждат Кайро като приемлив контрапункт на Саудитска Арабия и нов водач на сунитските араби в Близкия изток. Египетският президент Абдел Фатах ел Сиси подкрепя руските инициативи за Сирия в Съвета за сигурност на ООН и изпрати малък контингент в Дамаск.

Споменахме Либия. За Русия пътят към богатата на нефтени залежи държава минава първо през Египет или да кажем най-добре би било, ако египетската армия и политически елит си затварят очите за нахлуващото влияние на Москва в Източна Либия.

От няколко месеца руснаците контактуват активно с един от най-мощните военни лидери в Либия, маршал Халифа Хафтар като опит за конкуренция на западните и регионални сили. Неговите части изтласкаха Ислямска държава, подсилиха базираното в Тобрук правителство, противопоставят се на правителството в Триполи и не на последно място – враждебни са на подкрепеното от ООН правителство на националното единство, което е разглеждано като проводник на интересите на Великобритания, Италия и Франция. Хафтар има дълбоки връзки с Египет и Обединените арабски емирства, а също и с Франция. Египетската армия неведнъж бомбардира позиции в Либия в полза на маршала.

Хафтар има и контакти със САЩ заради дългогодишния си престой там след като Муамар Кадафи го предава в Чад през 1980-те години. Така че, за Русия влияние над този човек е добре дошло, а това ще се улесни с помощта на Кайро.

Кавказ

Русия развива силен съюз с Армения, който се обуславя и от исторически връзки между държавите в продължение на векове. Москва инвестира милиарди в оръжие за Ереван за последните две десетилетия и подсилване на постоянните бази в арменската столица и Гюмри.

От своя страна, Иран подкрепя Армения като контрапункт на Азербайджан. Техеран вижда съперник в Баку, който подкрепя многобройното азерско население в Иран и дава достъп на Израел да извършва разузнавателни операции в Северен Иран.

***

Това са част от районите, в които Русия и Иран намират допирателни точки за изпълнението на своите интереси. Те преминават най-вече през отслабване на ЕС и НАТО, които Москва и Техеран виждат като инструмент на САЩ. Русия притиска НАТО чрез военни учения и нарушения на въздушно пространство и международни води, а също и през Украйна, например и заплахата за бъдещи действия в Източна Европа. Влиянието се подсилва и чрез подкрепата за крайни политически фракции из цяла Европа, които имат желанието да отслабят ЕС отвътре. Прави впечатление, че напоследък иранската реторика включва все по-голяма критика на ЕС, включително изразяването на публична подкрепа за Брекзит.

Москва и Техеран имат и немалко различия. Русия, например, не желае да завзема регионалното и религиозно влияние на Саудитска Арабия или да унищожава Израел. Всъщност, руснаците поддържат много добри отношения с Тел Авив, а също и преговарят за продажба на оръжие в Рияд. Иранското желание за установяване на регионална хегемония представлява проблем за Москва, която предпочита баланс между Турция, Иран, Саудитска Арабия и Египет, както и подобряване на отношенията с Израел.

Русия и Иран имат различие и по отношение на кюрдите. Техеран не желае да засилва сепаратизма сред кюрдското население в Северен Иран, особено на фона на зачестилите атаки от местния клон на ПКК срещу иранската армия през цялата 2016 година. Събитията в Сирия и Ирак дават самочувствие и сигурност на кюрдското движение в целия район, а това е недопустимо в очите на иранците.

Русия, от друга страна, вижда кюрдите като инструмент срещу САЩ, Турция, Иран и Ирак. Москва, обаче, не предлага досега подкрепа за независим Кюрдистан – ако намекне за това, със сигурност кюрдите ще видят Русия като добър и нужен партньор. Засега, както Иракски Кюрдистан, така и сирийските милиции, остават в сферата на влияние на САЩ, които предоставят както разузнавателни данни, така и финансова и военна подкрепа.

***

Няма нищо неестествено в една коалиция между Русия и Иран. Техните отношения имат дълбоки стратегически аспекти и интереси. Двете държави изградиха военна коалиция, която може да оперира в целия регион от Средиземно море до Персийския залив.

Съществуващите противоречия, обаче, могат да станат видими повече при екстремни обстоятелства, засягащи изпълнението на крайните цели. А условия за вражда и несъгласия има. Със сигурност, обаче, общите действия на Москва и Техеран, вече пренаписаха правилата на играта в Близкия изток.