Сделка за разселване и освобождаване на ловци показва заплетените интереси на регионалните играчи в Сирия и Ирак

MOHAMED AZAKIR/REUTERS

Преди повече от година, въоръжени мъже отвлякоха 26 ловци от Катар в Южен Ирак. Тяхното освобождаване стана част от сделка между Катар и Иран, която включва и съдбата на цивилни от четири сирийски градове – два правителствени и два опозиционни.

Ловците бяха освободени като част от сделката. Процесът на преговори се водеше по две направления: едното между Катар и иракска милиция и второто между шиитски и сунитски екстремистки в северна и южна Сирия. Детайлите около споразумението показват какво роля могат да имат регионалните играчи в Близкия изток.

Преговорите, станали известни като “Сделката за четирите града”, се отнасят за държаните от правителството Фуа и Кафрая в провинция Идлиб, и държаните от бунтовници Мадая и Забадани в област Дамаск. Тази сделка се основава на споразумението за спирането на огъня през 2015 година, постигнато между Иран и местни сирийски милиции в шест градове.

 

През 2015 година, Хизбулла започна тримесечна офанзива срещу град Забадани, който е разположен на границата с Ливан и е под бунтовнически контрол. След провала на офанзивата, която е част от по-широка кампания за прочистване на граничната зона с Ливан, започнаха по-широки преговори за южните и северните градове между Хизбулла и водената от радикали военна формация Джайш ал Фатах под наблюдението на Иран и Катар.

Старото споразумение включва няколко особености:

  • режимът няма да използва хеликоптери и военни самолети над зони под контрола на Джайш ал Фатах, включително да доставя помощи и муниции на силите си на терен;
  • също така, нито една от страните по споразумението не може да издига нови бази или окопи по фронтовите линии, което да създаде буфер между тях;
  • прилагане на блокада извън тези градове също е забранено

Новото споразумение потвърждава забраната за бомбардировки и сблъсъци в тези градове, като част от прекратяването на огъня в продължение на девет месеца. Също така, трябва да се осигури хуманитарен достъп до градовете и режимът да освободи 1500 затворници, повечето от които, жени.

Сделката също така предвижда демографска промяна. Три хиляди бунтовници, заедно с техните семейства са длъжни да напуснат Забадани с леко оръжие по техен избор. Подобен брой войници на режима и пет хиляди цивилни могат да напуснат Фуа и Кафрая, като семействата могат да останат по домовете си, ако това е тяхното желание. В държания от бунтовници град Мадая, цивилните, които остават там, са успокоени, че няма да бъдат обект на арести или колективно наказание. След като избухнаха протести в опозиционните градове срещу характера на сделката, тя беше защитена от Хаят Тахрир ал Шам (бившата организация Джабхат ан Нусра) като благоприятна и носеща тежест за преговорите в Женева и Астана.

Принудителните разселвания (или наричани официално “евакуации”) се превърнаха в рутина в сирийската гражданска война. Така например, разселването на хора из Сирия като част от споразумения започна през август 2016 година с преместването на жители на предградието на Дамаск град Дарая и кулминира с Алепо и Хомс, където бяха разселени десетки хиляди.

Другата линия, по която се водеха преговори, бяха разговорите между Катар и Катаеб Хизбулла – шиитска милиция в Ирак, чиито членове отвлякоха катарски и саудитски ловци през декември 2015 година в близост до границата със Саудитска Арабия. 

 

Сделката включва плащане на страните, участващи в преговорите, включително Тахрир ал Шам, Ахрар ал Шам и Катаеб Хизбулла. Ако можем да се доверим на изказването на Хамид ал Мутлак – иракски депутат и член на Комитета по отбрана и сигурност – стойността на плащанията е няколко стотин милиона долара.

 

Споразуменията показва реално колко сила има Иран в Ливан, Сирия и Ирак.

В Сирия не е трудно да се досетим, че Техеран има влияние заради участието на Хизбулла по фронтовите линии из цяла Сирия, особено онези, които са по протежение на границата с Ливан. В Ирак, от друга страна, сделката показва слабостта на правителството в Багдад, което не може да взима решения без знанието на Иран. Бойци от спонсорираната от Иран милиция Катаеб Хизбулла отвличат чуждестранни ловци в територия под контрола на правителствените сили, но те не могат да направят нищо, за да оправят ситуацията. Според източници в Багдад, премиерът Хайдар ал Абади е бил меко казано недоволен от плащането на Катаеб Хизбулла. Бившият иракски външен министър Хошияр Зебари пък написа, че освобождаването на катарските ловци в Ирак след шестнадесет месеца в плен от про-иранска шиитска въоръжена група, е “подигравка към суверенитета на Ирак”.

В Сирия, плащането се явява добра финансова инжекция за радикални и ислямистки групи, докато икономическата подкрепа за бунтовниците е спряна. Турция дори забрани на хуманитарни организации да оперират в Сирия, въпреки че доставят храна и помощи за близо половин милион цивилни всеки месец.

 

Сделката за освобождаването на катарските ловци засилва и сунитските, и шиитските екстремистки групи, а също и дава преднина на Иран в района. Най-важното е посланието, отправено към милициите, които ще се чувстват още по-свободни да оперират както в Ирак, така и в Сирия.