Ат Танф – новата фронтова линия между САЩ, Русия и Иран

Сили на иракските милиции Хашд ал Шааби в селището Ум Джарис на границата между Ирак и Сирия на 29 май.
REUTERS/Stringer/File Photo

През последните месеци, зоната известна като „Сирийско-иракско-йордански триъгълник“, е арена на интензивни сблъсъци, преговори, създаване на нови алианси и разваляне на стари съюзи. През последните седмици, руските медии – за разлика от западните – обърнаха специално внимание на това, най-вече заради зачестилите изявления на сирийското правителство за „инвазия в южните райони на Сирия в провинция Дараа“. Според официалните позиции, йорданските сили участват в подготовката на нахлуване на „сили, контролирани от САЩ“, което Дамаск ще разглежда като „акт на агресия“.

Изявленията на режима на Асад имат силна пропагандна част. Целта на сирийската армия и проправителствените сили, е да неутрализират успехите на бунтовническите части срещу Ислямска държава в района Източен Каламун, а след това да организират офанзива срещу източния сирийски град Дейр ез Зор, намиращ се между Ал Букамал и Ар Ракка, използвайки бойците от милициите на Националните сили за отбрана и шиитски групи. Пътят минава през Ат Танф – отдалечено пустинно място, намиращо се в близост до границата с Йордания. На пръв поглед нищо особено, Ат Танф е непознат район дори за сирийците – но именно тук се води една от важните битки в Сирия в момента.

Да превъртим лентата до 18 май, когато самолети на водената от САЩ коалиция срещу Ислямска държава, нанесе въздушни удари върху военен конвой на проправителствени сили.

Това е вторият път в историята на гражданската война в Сирия, когато американски самолети удрят милиции, тренирани и финансирани от Иран в Сирия. Конвоят не е съставен от редовни войници, дори не е от сирийци, а от бойци от шиитска милиция. Според информация на американското командване, конвоят е пътувал в посока Ат Танф, където се намира и база на бунтовнически сили, подкрепени от САЩ и Йордания – Магауир ал Таура или „Командоси на революцията“.

Преди година същото място стана арена на руски въздушни удари. Ислямска държава също атакува няколко пъти района и намиращия се наблизо бежански лагер. При последния атентат загинаха дузина бежанци и бунтовници, когато джихадистите взривиха експлозиви насред лагера.

Удареният от американски самолети конвой е навлязъл в „зона за деескалация“. Макар да я няма сред онези четири зони, които Русия предложи да се установят в Сирия по време на преговорите в Астана, САЩ договориха с Русия зоната да остане извън обсега на силите на сирийския режим. Ето защо първоначално американските самолети изпратиха предупредителни изстрели срещу идващите превозни средства, но пет от тях продължават напред, въпреки настояването и на руските сили да не навлизат в зоната на Ат Танф. Въздушните удари върху конвоя бележат и първият път, в който американците защитават свой арабски съюзник в Сирия – досега тази привилегия оставаше за кюрдските милиции в Северна Сирия.

Тази ескалация се случва на фона няколко събития.

На първо време само преди няколко седмици станахме свидетели на американски удар върху сирийска военна база, за която има доказателства, че се използва за нанасяне на удари с химически снаряди. Това беше първият път, в който САЩ атакуват директно цел, свързана със сирийския режим.

На второ място, сблъсъците в Ат Танф се случиха няколко часа след като Доналд Тръмп се подготвяше да тръгне за своята обиколка в Близкия изток. Той се срещна с лидерите на Саудитска Арабия и арабските съюзници от Персийския залив, с които разговаря за мерки срещу настъплението на Иран в района.

На трето място, на 17 май САЩ издадоха нови санкции срещу две официални лица от Иран, един от които е отговорен за продажбата на експлозиви и оръжия за Сирия.

Четвърто, американските въздушни удари срещу конвоя в Ат Танф, идват на фона на нови доказателства за наличието на крематориум в сирийския затвор Седная. Това е нещо, за които сирийците знаят от години и повтарят нееднократно, но едва сега беше съобщено публично, че тела на убити в затвора хора се изгарят, за да не оставят доказателства. Между 50 и 100 души се изгарят средно на ден.

Но най-важната от всички точки, е засилващото се влияние на Иран през последните три години.

Прехвърлянето на милиции от Ирак и Ливан, които да се сражават в името на Асад, предизвика смут от кюрдите на север до арабските бунтовници на юг. На 15 май иранската агенция Фарс съобщи, че Хизубулла разполага нови части в Южна Сирия, за да се сражават срещу подкрепените от САЩ бунтовници в Ат Танф.

Сирийските самолети бомбардират позициите и пунктовете на бунтовническите части средно по 20 пъти на ден. Докато бунтовниците атакуваха и изтласкаха Ислямска държава от района, силите на Асад нападнаха бунтовниците и завзеха базите им, разположени в близост до международната магистрала Дамаск-Багдад.

Този път е жизнено важен за всички воюващи в конфликта страни.

За Иран е коридор към Средиземно море, за бунтовниците е път за доставки от Йордания, за режима е живителна сила към Ирак и пустинните райони. При силното присъствието на кюрдските милиции на север и техните американски съюзници, иранските милиции пренасочиха сили към южните райони на Сирия. В същото време, притеснени от все по-явното движение на американски части, правителствените части правят всичко възможно, за да спрат офанзивата на бунтовниците в Източна и Южна Сирия, за да не достигнат до Ар Ракка, „столицата“ на Ислямска държава. Също така, правителствените сили искат да отварят магистралата Дамаск – Багдад.

Карта от брой 52 на журнала De Re Militari, показваща района на Ат Танф и югоизточните пустинни райони, където се съединяват границите на Ирак, Йордания и Сирия.

 

Важен е моментът, че фронтовите линии се изместват. Сирийската гражданска война е изключително динамична с нови и нови играчи. Източна Сирия става все по-важна, особено пустинните райони и Дейр ез Зор не само за сирийското правителство и бунтовниците, но и за Ислямска държава. При натиска върху Мосул и Ар Ракка, бойци на групировката вече се ориентират към Дейр ез Зор, където установяват нова база. В стратегията срещу джихадистите, Ат Танф играе основна роля.

В същото време, режимът на Асад става все по-критичен към Йордания, която участва в коалицията на САЩ срещу Ислямска държава. Дамаск обвинява Аман, че мобилизира войски по сирийската граница. За Йордания пък, този район е жизненоважен, предвид факта, че в него поддържа два бежански лагера, където се намират хора, избягали предимно от зони, контролирани от Ислямска държава. Йорданците вече поискаха няколко пъти създаване на „подсигурена зона“ и руснаците два пъти почти им я предоставиха. Заради ескалацията на политическо ниво, това не се случи, но плановете на Аман не са се променили. Създаване на такава зона в Южна Сирия, обаче, е ясна провокация срещу присъствието на Иран.

Тогава дойде 18 май и нахлуването на военния конвой на ирански милиции в Ат Танф, и последвалия американски удар срещу тях. Вероятно Дамаск не си е представял, че САЩ ще защитят арабските си съюзници, както го правят с кюрдите. На 22 май втори конвой от правителствени сили и милиции се отправи към Ат Танф, този път със изтребители. Можем да очакваме нова ескалация в Южна и Източна Сирия, докато районът става новата активна фронтова линия в продължаващия вече шест години конфликт.

Всъщност, за последните три дни ескалацията вече е видима.