Горко на народ , който насън презира някоя страст, а наяве й робува

Роденият в Бшарри, Ливан  Джубран Халил Джубран е написал множество велики произведения, повечето познати на българина. Но може би най-важно, поне за мен, е написаното от него в няколко реда от книгата му “Градината на Пророка”. Нека това бъде повод за размисъл.

Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.

Горко на народ, който се облича с дреха, не изтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, не изцедено от неговата собствена преса.

Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър.

Горко на народ , който насън презира някоя страст, а наяве й робува.

Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.

Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.

Горко на народ , който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.

Горко на народ , разделен на части, всяка от които си въобразява , че е народ.

“Градината на Пророка”, стр. 26-27

Comments are closed.