На 4 декември т.г. се отбеляза ежегодното честване на Деня за солидарност с Палестина. По традиция трябваше да е на 29 ноември, но по стечение на обстоятелствата не стана така. Събитието се отбеляза в Парк-хотел Москва.
За мен беше изключително приятно да получа покана да присъствам, като използвах това и, за да видя “накъде вървят нещата”. Честно казано бях предубеден, тъй като на такива срещи нищо не се говори, освен празни и общи приказки. Така или иначе присъствах, и както разбрах след това, имаше защо.
Имаше много гости, официални и неофициални, видео материали и раздаване на палестински шалове. Сред официалните гости бяха Хенри Джаклин, представител на ООН за България, посланикът на Палестина, посланикът на Алжир, представители на Министерство на външните работи, Председателят на парламента Георги Пирински и разбира се -представители на различните арабски общности в България.
Направи ми добро впечатление, както на всяка такава среща, че церемонията започна с химните на България и Палестина, като хората посрещнаха еднакво добре и двете национални песни. Почти веднага, в началото на конференцията, се излъчи видео обръщение от същия ден, на главата наПравославната църква в Йерусалим, аталлах Ханна . Думите му ми направиха силно впечатление, затова записах една част от тях. Докато говореше от екрана, никой не помръдна.
Нашата кауза, нашият народ е взет на прицел от 1948г. И днес той продължава да страда. Отправяме призив към всеки вярващ на тази земя за подкрепа. Ако сте истински християнин, трябва да подкрепите палестинците. Трябва да бъдем на страната на онеправданите, на слабите(…). Палестина е земята на Иисус и трябва да подкрепим тези, които не са го предали. Трагедията на Палестина не е просто политическа криза . Ние палестинците, християни и мюсюлмани, сме живеели заедно векове наред. Окупацията не прави разлика между християни и мюсюлмани.
Блокадата на Газа и варварската агресия срещу нея доведе до неописуема хуманитарна катастрофа. Агресията взема на прицел всички синове на народа, без да прави разлика между християни или мюсюлмани, между джамии и църкви, а да не говорим за обстрела на домовете на гражданското население и обществените сгради.
За съжаление мнозина световни лидери си запушиха ушите и си затвориха очите и устата пред ставащото. Буди съжаление също, че някои световни лидери се обявиха в подкрепа на тези варварски военни действия, а някои дори оправдават извършваното от окупатора.
И тук идва ролята на църквата – да работи за пробуждане на човешката съвест и в подкрепа на угнетените наши братя в Палестина като цяло и в Газа в частност. Църквата разполага с голяма морална и духовна мощ и е в състояние да изиграе важна роля, за да се променят много от слабите и малодушните позиции на този свят.
Работете с цялата си решимост и твърдост за прекратяване на това клане, чиито жертви – загинали и ранени – са вече хиляди. И нека гласът на Църквата да заклейми и отхвърли действията на Израел срещу нашия народ. Не оставяйте този народ да умира сам от глад, мизерия и нищета и над него да се изсипват най-модерни снаряди и боеприпаси, които изпепеляват и сухото, и зеленото.
Наистина силни думи, които имат много истина. За Израел няма значение дали си християнин или мюсюлманин. За войската има значение само от коя страна на Стената живееш. Може би трябва да се замислим коя страна да вземем, щом един архиепископ, и то на Йерусалим, призовава за подкрепа на палестинците.
Георги Пирински също направи голямо обръщение от името на парламента, като се отличи изказването:
От мое име и моите колеги искам да се обърна къмвас на този ден, когато в цял свят хората изразяват подкрепата си за Палестина(…) На този ден всички ние трябва да подкрепим свещената кауза на този народ.
Пирински нарече също така палестинците – “палестински приятели”. Много голям жест от негова страна. Силно изказване имаше и от страна на Хенри Джаклин:
ООН ще изиграе докрай ролята си в търсенето на мир(…) Вече повече от 60 години палестинците са лишени от своите основни права, от правото си на самоопределение и държавност.
Най-емоционално беше обръщението на новия посланик на Палестина. речта му беше подкрепена обилно с факти, познавайки обстановката. Интересно е, че той е бил само за няколко дни в целия си живот в Палестина, и то с руския си паспорт, който придобива от женитбата с жена си. Когато отива в Палестина, за да види къщата на майка си, той заварва там еврейско семейство. Може би този момент го е накарал да стане това, което е сега. Наистина му пожелавам успех.
В изказването си посланика изрече нещо, което мнозина обсъждаха след това на коктейла.
Левите сили трябва да се обединят, като алтернатива на ХАМАС и Фатах.
Какво иска да каже с тези думи? Това беше най-честият въпрос, който си задаваха присъстващите. За първи път посланик на Палестина не подкрепя някоя от фракциите. Може би защото самият той е от НФОП (Национален фронт за освобождение на Палестина), най-истинската организация в Палестина. той изказа също нещо, което ми остана в главата:
Ако бях индианец, израз на трагедията ми щеше да е нахлуването на европейците в моята земя. Ако бях негър -това щеше да е робството. Ако бях евреин – Холокоста. Ако съм палестинец, а аз съм палестинец -това е 1948г.
Факт е, че стандартите са двойни във всяко отношение. Изказването на посланика е напълно вярно за днешната действителност – ако беше който и да е друг народ, светът щеше да потъне в мълчание.
Беше припомнена мисъл от мемоарите на израелския първи министър при Бен Гурион Моше Шарет:
Ние трябва да се научим как да провокираме арабите да ни провокират, за да може да вземем повече земи, от тези, които се съгласихме да имаме сега.
Това, което е оставено като завет от Шарет към следващите поколения в Израел, става сега- арабите са разединени, корпуцията е плъзнала навсякъде, не прави изключение и Фатах. ХАМАС в този ред на мисли, прави услуга на Израел с действията си. Накрая ще си позволя да взема думите на посланика на Палестина, относно 29 ноември:
Един приятел ме попита:
-Добре, какво си пожелават самите палестинци на Деня за солидарност с Палестина?
Аз му отговорих:
-Пожелават си да няма повече Ден за солидарност с Палестина. Защото, ако още съществува, то означава, че окупацията не е престанала.
Comments are closed.