Въпрос:Има ли разлика в различните издания на Библията?

След публикацията ми за Библия на арабски, в мен се породи един въпрос. Вкъщи имам три Библии – две на български и една на арабски. Двете на български ми станаха интересни. 

Едната се издава от Фондация “Библейска лига”, чрез проекта “Живо слово” (снимка 2). Втората е на “Гедеонс Интернешънъл” (снимка 1). Тъй като не съм запознат с тези издателства, аз се осведомих и много хора ми казаха, че  са издадени от евангелисти. И го казаха така, сякаш беше нещо незаконно. Та въпросът, който се породи в мен е следният: има ли разлика в издаваните книги и редно ли е да се издава Библия, която не е на Синода? Моля да ми обясните дали наистина има разлика в текстовете, тълкуването и т.н., защото аз не знам дали съществува, а книгите са вкъщи…все пак искам да чета качествен текст.

8 Replies to “Въпрос:Има ли разлика в различните издания на Библията?”

  1. Да, има разлика.

    Има два източника на вариации в Библиите, които ще срещнеш – едните са породени от разликите в канона на различните клонове на християнството, другите са от превода.

    Доколкото знам, в протестантския канон (т.е. този на “евангелистите”) липсват някои от книгите, които присъстват в католическия и православния, предимно в Стария завет. В Уикипедия има хубава таблица:

    http://en.wikipedia.org/wiki/Books_of_the_Bible

    Вторият източник на разлики е факта, че Библията първоначално не е била написана на български. 🙂 (За протокола – Стария завет е предимно на иврит, Новия е на гръцки.) Съответно при всеки превод се налага преводача да решава “абе какво е искал да каже тоя тип и как аз да го кажа”.

    При всички случаи, тъй като повечето християни в България са източноправославни, теб те интересува православната Библия. За нея ще се наложи да се разходиш до някоя църква. 🙂

  2. Първата библия на новобългарски език , като цяло-стар и нов завет, излиза през 1871 година. Тя е протестанска и в превода участва и П.Р.Славейков
    Разлики:
    Православната библия, стар завет, са 50 книги. Протенстанската библия, стар завет са 39 книги.

  3. Хей тука можеш да сравняваш различни преводи. Възможностите са непълни, но поне можеш да добиеш представа какви са разликите между различните библии. Просто избери даден стих да ти бъде показан във всички преводи. Благодарен съм на Адвентната църква, че е направила този инструмент:
    http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=john&c=3&v1=16&v2=16

  4. Естествено, че има. Към настоящия момент съществуват над 2000 превода на Библията. Специално на български език не знам да е правен превод от оригиналните езици, така както проф. Теофанов преведе Свещения Коран от арабски. Всъщност първият превод на български, предполагам от гръцки, е направен от братята Кирил и Методи някъде през 9-ти век. Запазени са фрагменти, манускрипта е на глаголица?! Темата е много обширна…

  5. Вярно е, че Кирил и Методи превеждат Библията но не на говорим език. Превода на Св. Синод е добър, но изобилства от стари изрази които може да са ти непознати, аз лично го харесвам. Преводите на Протестанската Библия (или т.н. “Евангелска”) са добри също, особенно на Библейско дружество и Библейска лига, след това на издателсво Верен и т.н. Както беше отбелязано по горе в Протестанската Библия са изпуснати целенасочено Апокрифните Книги на Стария Зявет. Те са счетени за неопределящи за спасението на човек, пример – Макавеите е чисто историческа книга в която е описано въстанието на Макавейте, но Бог като действащо лице липсва в нея. В Новия Завет няма разлики относно книгите между Библийте на различните вероизповедания. “Гедеонс Интернешънъл” е добрър превод също, но тя е май превод от английски. Успех с четенето!

  6. Относно преводите на Библията на български език има информация на доста места в Интернет.
    Противно на редник от резерва, аз смятам, че превода на Кирил и Методий е на говоримия за тогава език. Поради наложеното от църквата по онова време виждане за сакралност на определени езици (еврейски, гръцки и латински – на тези езици е надписа на табелката сложена на кръста на Христос при разпятието Му) делото им е революционно. Целта на двамата братя да започнат нещо такова е именно в това да могат българи и славяни да разбират Словото Божие и поради тази причина превода е правен на говоримия тогава език. Те започват това дело, но то е довършено от техните ученици. Това което прави впечатление обаче е че в техният превод също ги няма 11-те апокрифни книги. БПЦ също не ги приема за канонични книги, въпреки че ги има в Синодалният превод. Мое мнение е, че Кирил и Методи за това което са започнали абсолютно точно могат да бъдат наречени реформатори на църквата и протестанти (делото им е един вид протест против наложени от църквата догми) (реформатори и протестанти е само като нарицателно). Подобно на тях във всички народи се появяват хора превеждащи Библията на говоримия за тях език и целта на всичко това е хората да могат да я разбират.
    В началото на 19-ти век поради архаичността на превода в църквата се появява виждането за обновяване му на по-достъпен за разбиране език. От различни хора (за повече информация потърси в Интернет) се превеждат различни части от Новия Завет, а в средата на 19-ти век Неофит Рилски превежда и разпространява целия НЗ. Виж http://liternet.bg/publish17/d_ivanova/neofitoviiat.htm Този превод е спонсориран от протестантските църкви на запад. Поради същата причина протестантските мисионери в България д-р Албърт Лонг и Илайъс Ригс спонсорират и превода на цялата Библия. Превода е правен от оригиналните езици (виж биографиите на двамата мисионери и техните лингвистични познания), като дейно участие в това взимат Петко Славейков, Константин Фотинов и Христодул Сичан Николов. За мен е смешно, че този превод придобива прозвището “протестантски”, като се има в предвид борбата на Славейков за автокефалност на БПЦ. Поради изключително големия интерес към този превод, той претърпява няколко преиздавания за много кратко време. Ползван е и от БПЦ. В началото на 20-ти век претърпява и няколко ревизии за доближаване на променения вече говорим език. Изиграл е изключително голяма рола за формирането на писмеността ни след освобождението.
    През 1925 излиза и първия превод на Светия синод на БПЦ, който до днес също е ревизиран няколко пъти.
    А това е бележката на редакторите от ревизията на Библейска лига:

    БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРИТЕ

    От създаването на първия протестантски превод на Библията на български език са изминали около 130 години. Благодарение на този чудесен подвиг на български възрожденци и чужди мисионери, между които се открояват имената на Петко Р. Славейков, Ма¬рин Дринов, Константин Фотинов, Христодул Сичан-Николов, Елиас Ригс, д-р Албърт Лонг и др., поколения наши сънародници стигат до Бога и до истините заложени в Божието Слово.
    Претърпял няколко ревизирани издания, последното от които през 1924 г., т.н. Славейков превод, колкото и точен и вдъхновен да е, днес звучи доста архаично и е трудно разбираем, особено за по-младите хора.
    Ето защо, подбудени от необходимостта нашите съвременници да разполагат с един достъпен и четивен текст на Библията, ние предлагаме ново ревизирано издание на този превод.
    Съзнавайки, че нищо не може да се сравни с един задълбочен превод от оригиналните езици, ние искрено се надяваме това ново ревизирано издание да отговори на първо време на огромната нужда от ясна, разбираема Библия.
    В процеса на работа върху Библията сме се ръководили от следния принцип: да отстраним, доколкото е по силите ни, смисловите грешки и да сведем до минимум архаичната лексика и синтактични структури, като същевременно запазим автентичността на първоначалния превод. В стремежа си да постигнем баланс между точност и яснота, ние сме се придържали към ревизираното издание от 1924 г., сравнявайки го с редица англоезични версии, като King James, New American Standart Bible, New International Version, както и със Синодалното издание на Българската православна църква от 1995 г. За основа при редакцията на Стария Завет сме използвали Biblia Hebraica, а за Новия Завет – двадесет и шестото издание на старогръцкия Нов Завет на Nestle-Aland.
    Към бележки под линия сме прибягвали в следните случаи: 1) където има важни други варианти в някои традиционни ръкописи; 2) където разбирането на пасажа би се улеснило чрез препращане към друг пасаж от Библията; 3) където за по-голяма яснота и благозвучие е избегнат староеврейски или гръцки архаизъм, буквализъм или идиом.
    Думите в курсив са добавени към оригиналния текст от преводачите и редакторите за по-голяма яснота на речта.
    Поставените в тексткритични скоби [ ] текстове от Новия Завет липсват в Nestle Aland, но се срещат в други старогръцки ръкописи.
    На много места в Стария Завет, където се среща думата “Господ”, на староеврейски е употребено старозаветното име на Бога – Еова (Яхве).
    По отношение на транскрипцията сме си позволили да въведем някои промени в по-второстепенните собствени имена, за да ги доближим до реалното им звучене на оригиналния език. По-известните имена, добили гражданственост, сме запазили с традиционната транскрипция.
    Уводните текстове към книгите и вътрешните заглавия сме взели от New International Version, а препратките – от Славейковия превод, като сме ги редактирали, обобщили и допълнили.
    Справочният апарат към изданието съдържа тематичен показалец, таблици на мерните и паричните единици, таблица на месеците и празниците в еврейския календар, таблица с притчите на Господ Исус Христос и карти, отразяващи някои по-важни събития от историята на Израил, служението на Господ Исус Христос и мисионерските пътувания на апостол Павел.
    Съзнавайки напълно високата отговорност, която носим, ние се надяваме, че макар и несъвършена, работата ни ще допринесе за по-добро възприемане на Библията и това ново ревизирано издание ще бъде едно стъпало към създаването на точен и задълбочен съвременен превод от оригиналните езици.
    Ние сме благодарни на Бога за всички онези, които оказаха молитвена и материална подкрепа за осъществяването на това издание и вярваме, че чрез него много хора ще се запознаят с Божието Слово.

Comments are closed.