Между 27 декември и 14 януари

Началото на 2009 година се оказа такова, каквото се очакваше – бурно. Светът е розов, войни навсякъде, протести в множество държави, оръжейниците печелят – изобщо всички са доволни. 

От декември насам, претърпях два удара – Ивицата Газа и 14 януари в София. От едната страна избиват бащиния ми народ, използвайки го за вдигане на рейтинг за приближаващите избори, от другата страна, полиция с надписи на щитовете- “Не сте сами”- удряха и псуваха, майчиния ми народ, този  който уж трябва да защитават.

В Газа всеки се оправдава с другия, накрая трети печели. Резултат – убити деца и жени, а виновниците и от двете страни са още живи и здрави. В София група бунтари предизвиква полицията, тя напада. Резултат – повечето бити са невинни, протестиращи или минаващи по улицата, а бунтарите не се знае кои са и що са.

И аз трябваше да избирам между двата конфликта? Че кой ще ми казва дали да избирам едно от двете? Аз съм и за двете страдащи страни. И двата ми народа ги бият, плюят и кой знае още какво. За чии интереси става това. Кой си позволява да убива, за да изпълни лакомните си мечти за власт!?  

Най-много ме дразни това, че някой живее на гърба на народа. Това не мога да го преглътна. От 1989г. насам виждаме едни и същи лица, и в Газа и в София. Едни и същи хора се разпореждат кой как да живее. Градят мечти, като разбиват чужди. 

От 27 декември насам виждам едно и също- гавра и лицемерие. Дори усещам смехът зад гърба ми, зад всички нас. И това никак, ама никак, не ми се нрави.

Никаква разлика. 

Comments are closed.