Башшар Ибн Бурд. Живот и творчество

Автор: Алевтина Плочева

София 2008

 

???? ?? ??? ?? ?????? ????? ?? ????? ????? ????? ??????. ????? ???? ????? ?? ??????? ????????? ??? ????? ?????? ?????? ???????. ??? ??? ?????? ????? ???? ?? ????? ????? ??????. ??? ??? ???? ??? ?????? ??????? ??????? ???? ?? ????? ????? ???? ???????? ???????. ?????? ????????? ?? ????? ?????? ??? ???????? ??????? ??? ?? ??????  ????? ??????? ??? ?????? ??? ????? ?????? ?????. ???? ?? ???? ???? ?? ??????? ?????? ???? ?? ?????? ?????. ??? ???? ??????? ?? ?????? ??????? ????? ?? ???? ????? ??????? ???????. ???? ?????? ???? ??????? ???????? ???? ???? ???????? ??????? ?????? ??????? ?????????. ?????? ????? ???? ????????.

 

              Създавайки непривични за традиционната поезия образци, Башшар ибн Бурд ибн Ярджух се оказва на границата на две епохи в поезията, границата между традиционнто и новото. Точно той става основоположник на  новаторското направление в стихосложението. Башшар живее във времето на остра религиозна и политическа борба, по това време е невероятно силно движението “шуубизъм” (????????), което предизвиква противодействието на арабите, гордеещи се с историята и традициите си. Башшар е до толкова раздвоен в своите убеждения (което най-вероятно се дължи на неговия персийски произход и живота му от малък в арабските земи), че уж е привърженик на шуубизма, обаче защитава и старата арабска традиция. Така той лавира между старото и новото в различните страни на неговия живот и творчество. По този начин Башшар се явява свързващото звено на двете епохи-последният представител на старото и първият на новото.

Жизнения си път Башшар започва от Басра, където е роден около 714 г. в семейството на грънчар, който е персиец по произход. Майката на бъдещия поет е византийка. Семейството им е бедно и е в робството на една жена от племето Укейл. В последствие тя дава свобода на Башшар, което го кара да чувства родова връзка с това племе. За да се научи да говори на чист арабски език, Башшар живее дълго време в бедуинска среда. След това отново се връща в Басра, където изучава традициите на арабската литература, а също и други науки. От малък се отличава с добри заложби и способности, първите си стъпки в самостоятелното творчество  прави едва десетгодишен. Но за сметка на доброто образование, той не получава никакво възпитание, защото както казва Хана Фахури той е от “децата на улицата”- безсрамни и цинични. Значение за възпитанието и творчеството на Башшар играе и фактът, че е роден сляп, с неприятна външност и уродливо тяло. Характерът му е тежък, не изпитва уважение към никого, в стремежа си да задоволява всичките си желания, става подвластен на много пороци. Това поведение предизвиква неприязън към личността му. Единствената му цел са насладите, по пътя към които не признава никакви прегради. Той е  напълно лишен от всякакъв морал и духовни ценности, не държи на думата си, лицемерен и малодушен. В преследването на желанията си е способен да се унижава и да извършва срамни дела. В следствие на външния си вид и цялостното държание към околните и тяхното към него(неуважение и отвращение), в душата на поета се заражда копнеж за отмъщение и извършване на зли дела. Злобата му е дотолкова голяма, че той се радва на своята слепота, защото не може да вижда хората. При все това той е изключително егоистичен и обича да се превъзнася над всички останали. Превръща е изкуството си в оръжие за лов на богатства, готов е да изпроси пари по най-подлия и унизителен начин. Винаги е подвластен на големите от неговата епоха и винаги се стреми да се обезопаси, защото малодушието също е неотменна част от характера му. Но при всички тези качества той е изключително добър и обичлив по отношение на близките си хора. 

За да придобие популярност, Башшар е пише сатира за Джарир, обаче той не обръща никакво внимание на касидата на уродливия младеж. Младият Башшар живо  се интересува от зиндикизма и атеизма, подържа връзки с много представители на литературните и научните среди, особено с Уасил ибн Ата (шейх на муатазилитите). Поради любовта си към насладите, след подобряването на жизненото си равнище, Башшар си строи голяма къща, която става огнище на постоянна веселба и забавления. Това предизвиква недоволството на религиозните представители, в това число и на Уасил ибн Ата. В резултат на разпътния си живот, Башшар е изгонен от Басра. Така започва неговото скитане. След като е изгонен от Басра, поетът отива в Харран при Сулейман ибн Хишам, който обаче отказва да приюти Башшар. Все пак изгнаникът си намира подслон при управителя на Ирак Язид ибн Омар, благодарение на панегирика за племето Кайс Айлян. До смъртта на Язид (750) Башшар живее при него и го възхвалява. След това се връща в Басра, но отново е принуден да напусне, така скита до 762г., когато все пак се установява в Басра отново. Още от периода на Омеядите Башшар не успява да си спечели благоразположението на халифите. Така и халифът ал-Мансур не му предоставя своето уважение. С поемането на престола от ал-Махди, обаче Башшар започва да го възхвалява и успява да спечели милостта на новия халиф. Зла роля отново изиграва лошият характер на поета, който започва постоянно да осмива визирите на ал-Махди. Като наказание те донасят на халифа за това,че Башшар съчинява непристойна любовна лирика и ал-Махди му забранява да съставя стихове за жени, ако не спази тази забрана, ще бъде убит. Това обаче насърчава поета към обратното и той продължава да възпява жени, но не слага своето име под стиховете. Башшар решава да спечели разположението на новия везир на ал-Махди Якуб ибн Дауд, той обаче не обръща никакво внимание на панегириците, заради което Башшар злобно осмива и Якуб и ал-Махди. След упоритите обвинения срещу поета в зиндикизъм, Якуб постига заповедта за убийството на поета. След седемдесет удара с камшик, Башшар умира (около 784 г.). Народът посреща тази новина с радост, а на погребението му присъстват само персийци.

В своето творчество Башшар съставя касиди в различни жанрове- любовна лирика, панегирици, самовъзхвала, сатира, елегия. Той овладява изкусно формата на панегирика и посещава възхвали на всички, които могат да му дадат поне някакво възнаграждение. Понякога той стига дори до заплахи срещу подарък. В панегирика си Башшар съблюдава строго традиционните закономерности. Съставя касидите си в стъпката тауил, често заимства изрази от традиционната поезия. Структурира панегирика си също традиционно- любовният увод и плачът, описание на прощаването, плачът по руините, възхвала на този, на когото е посветен панегирика. В частта на възхвалата поетът обикновено набляга на щедростта на възпявания, за да може да получи по-висока награда (това е разбирането на поета за целта на панегирика). В панегирика Башшар достига до съвършенство, те са красноречиви, с точност на образите. В тях се усеща и средата на поета –мутакалиммите, той обосновава и разклонява идеите си, а също заимства и от персийската мъдрост. Но понякога той вмъква нетрадиционни за панегирика образи, които свидетелстват за неговия новаторски дух. Като например този бейт от панегирика, посветен на Укба ибн Салма  :

                                  Не(ще видиш) от мен друго освен обич 

                                  И възхвала като дъх на рози

Също и следните редове, в необичайността на които според много изследователи се дължи на слепотта на поета,а според други на силата на въображението му:        

                                 Като че издигналият се над главите ни прахоляк

                                И мечовете ни (проблясващи сред него) са нощ

                                Звездите на която се спускат (като удар)

Поетът често прибягва към самовъзхвала, която е изпълнена с презрение към заобикалящите го, самовъзхвалата е структурирана традиционно, но в нея също присъства преувеличение. В следните редове той изразява гордост от покровителството на племето Укейл:

                               Ако се разгневим с гнева на мударитите,

                               Ще разкъсаме булото на слънцето

                               Или ще (сторим тъй, че от него) ще завалят кърви

Често Башшар оплаква своята съдба и зависимост от знатната прослойка. Изразява и политическите си настроения, презрение към арабите и гордостта с персийския си произход:

??? ???? ???? ?? ???? ??????    ????? ???? ??? ???? ???? ????                    

      Отегчен от традиционните рамки и форми, Башшар винаги се стреми да излезе извън тях. В неговата поезия се появяват напълно нови форми и образи. Жанрът, в който това се усеща доста силно е сатирата(??????). В нея той често грубо осмива арабите (следвайки нормите на шуубизма), а също и персийци, които поради положението си на подвластни(?????) се опитват да прикрият произхода си с измислено бедуинско родословие. Така той става родоначалник на нов жанр, съчетаващ в себе си самовъзхвала (???) и сатира. Сатирата му е изключително оригинална по съдържание, формата й напомня персийските афоризми, редуцирали се до кратки откъси. В сатиричните си касиди поетът изразява цялата си ненавист  и злоба към заобикалящите го хора. В сравнение с традиционната сатира на древните поети, неговата е прекомерно жестока, остра и груба, езикът и е отровен и пълен с непристойни изрази и обиди. Башшар не залага на осмиване чрез социални качества, както е в традиционната поезия (скъперничество, страх, малодушие), а чрез лична обида и засягане на честта, в което няма равен. Сатирата за него служи като най-големия източник на доходи. Според него в съвремието му, който разчита на доходи от панегирици, нека се приготви за бедността, а ако иска да се боят от него и да го възнаграждават, нека се усъвършенства в осмиването. Башшар често заплашва хората, че ще състави за тях сатира, ако не му платят, и от страх те му плащат. Също възприема сатирата като начин за отговор на осмиване, посветено на него самия, чрез сваляне на обвиненията и пренасянето им обратно на съперника.

 Противно на арабската традиция, която приписва на бедуините най-различни добродетели, Башшар вижда в тях само пороци. Така той казва, че племето Зухл са само глупаци; племето Кайс е известно само с това, че употребява много вино от фурми; джадхаритите са подли и свидливи; племето Мисма е благочестиво, но е свидливо, така че техният “дирхам е толкова далечен за хората, колкото и звездите в небето”; бану тайми л-лат по време на трапезата са подобни на лъвове, а в битка са страхливи като лисици; само племето  Шайбан някога е притежавало величие, но и то го е загубило. 

                      Значи (сега), след като сред голотата си бе облечен в коприна

        И (започна) да споделяш компанията на благородните люде в пиенето

                    Се гордееш, ти, син на пастирка и пастир

                      Наравно със синовете на свободните;стига си се заблуждавал!

       (та нали до неотдавна), когато зажаднееше за (малко) вода,

        лочеше заедно с кучето (си) от изкопа край жилището!

В сатирата си поетът се стреми да се настрои към нивото но слушателя, към неговия език, бит, живот и заобикалящите. Използва достъпни им образи и сюжети, използва лесно запомнящи се изрази, елегантен и лек език (противно на старите поети). Това се оправдава и от факта, че повечето му слушатели са подвластни, персийци или араби, повлияни от други народи.

В касидите на Башшар проличават и неговите политически настроения. Знатен арабски шейх се обръща към него и казвайки : “Слушай, Башшар, ти разложи нашите мауали. Ти ги призоваваш да се отрекат от нас, пробуждаш в тях желанието да се върнат към своите начала и да се откажат от подчинението, а всъщност твоите клони не са чисти и корените не са от известните”. В отговор на това Башшар продължава да настоява на своята знатност и при това, с още по-голяма сила.

Поетът останава формално мюсюлманин, но не зачита каноните на исляма. Често остро се изказва  за хаджа, постенето по време на рамадан. Носи му се славата на зиндик-еретик. В произведенията си прокарва дори и древни ирански вярвания, което свидетелства за интереса към персийската култура, обвиняван е в пристрастие към муатазилизма, шуубизма, джабаризма. Не е напълно ясно обаче, какви са истинските му убеждения.

         ????? ????? ?????? ?????   ?????? ????? ?? ???? ?????                             

Следващия бейт, също ни навежда на мисълта за неговите пристрастия :

????? ???? ?? ????? ???    ?????? ?? ???? ??????                                          

????? ?????  ???? ????     ?????? ?? ???? ??? ?????                                     

Жанрът, в който Башшар проявява най-смело новаторство е любовната си поезия, в която през абасидския период се формират течения в любовната поезия: любовна лирика (?????) и шеговитост(????– безчувствие, смесване на сериозност и несериозност) или игра (???-забавление). Шеговитостта води началото си от Имру л- Кайс и Умар ибн Аби Рабиа. Новото се изразява в непристойността на сюжетите, волността и мекотата на описанието, музикалността на израза. Всичкото това е отпечатък от влиянието на съседните култури и разкоша и разцвета на епохата на изящните изкуства. Касидите му са чувствени  и  изпълнени със желание за наслада, което явно е  пряко отражение на желанията и вкусовете на градските среди. Въпреки, че Башшар не познава любовта в истинския и смисъл поради слепотата си, но тя му е дала възможност да се развие на сетивно ниво и да изпълни стиховете си, не с описателни образи, а по-скоро с чувствени. Точността при външното описание на образите той усвоява от старата арабска поезия. Стиховете му са изпълнени с  откритост и леконравие. Инетересът на  поета към жената е само на нивото на плътската страст, той не изпитва желание да  я опознае духовно. Изследователите отбелязват, че в стиховете на Умар ибн Аби Рабиа се наблюдава по-голяма енергичност, а  при Башшар чувственост.

В любовната поезия на Башшар присъстват постоянни образи(Абда, Сафра), които най-вероятно са измислени. Въпреки традиционната схема, по която се развиват отношенията на влюбените, стиховете несъмнено предават истинските терзания на поета. Той прокарва много нови мотиви като например дължината на нощта:

 

                                  Звездата е (застинала) сред небосвода, сякаш е

                                 Объркан  слепец, който няма по кого да се води

 

                                          -Друже, какво ли е на тъмнината, че не напуска (небосвода)                                                        и какво ли му е на светлика на утрото, че не се проясява?!           

                                       -Сякаш клепачите му бяха поръсени с тръни

                      Така, защото сънят отказваше да се задържи в тях

                     Казвам(си), докато нощта  ми става все по-дълга:

                     Не следва ли след нощите ден?!

                    Очите ми пресъхнаха от жумене, докато

                   Докато клепачите сякаш бяха станали къси за тях

 

Башшар преплита традиционните образи на пустинната поезия, елементите на хиджазката лирика и елементи на новата поезия на Багдад. Навсякъде личат елементите от обграждаща го среда, като например певицата. Срещите на влюбените се състоят по принцип на място, където властват веселието и забавата. Често срещана е лютнята, под нейния акомпанимент поетът казва стиховете си :

                          Жълта като тръстика без да е живяла

                          В несрета и без да се е качвала на гърба на ездитно животно ;

                          Ушите  и очите  ни отправят молитва

                          Когато се срещнем, а сърцата ни подканят (да я доближим)

                          Стаените перли се търкулват по езика и

                         Към нейните посетители(когато зазвучат) лютнята и зурната

 

Друг често срещан мотив е раздялата на влюбените:

                            Раздялата ни продължи толкова дълго,

                           Колкото (дълга е раздялата) на мускус, амбра и рози

Мъката от това, че не я вижда, той не е толкова преситен и разглезен колкото Умар ибн Аби Рабиа:

                           За нея да не се срещне с  мен бе по-поносимо, ала аз

                           (изпусках) въздишки, които биха разтопили (и) сърце от лед

Разпространен е и мотивът за молба за милост и спасение:

                               Нощта ми бе дълга, но аз не спах-

                               Дрямката ми бе прогонена от дух, който ме посети.

                               Дай ми поне малко облекчение и знай,

                              Че аз, о, Абда, съм от плът и кръв.

                              В плаща ми е увито тяло, толкова слабо

                              Че ако се подкрепиш но него, ще се разпадне!

Въпреки това, че по всеобщото мнение Башшар не е склонен да маниерничи, в някои свои стихове показва, че и това го владее до съвършенство, както виждаме от последните два стиха( имайки предвид истинската му външност). Наблюдаваме преувеличение и престореност, майсторство и силно въображение:

                              Ограби костите ми от плътта ми и ги остави

                             Открити в кожата си да потракват;

                            Изпразни ги в костния им мозък и направи от тях

                           Тръби, в кухините на които да свири вятърът.

                           Вземи ръката ми, надигни дрехата ми и ви

                          Слабостта на тялото ми; ама аз се прикривам!

                        А това, което тече от очите ми не са сълзи,

                        А моята душа, която се топи и капе…

Интересни са мотивите с недъга му, чрез които се опитва да го превъзмогне, подчертавайки ролята на другите сетива, най-вече слуха, който е основният източник за любовта на поета:

                          О, хора (знайте, че) ухото ми обича някои от живите (създания)

                         И че ухото се влюбва преди окото понякога

Недъгът на Башшар обостря останалите му сетива. Слепотата дори го освобождава от някои предразсъдъци в любовта. В стиховете му можем да срещнем общоизвестни мотиви, които звучат и в съвременността, като мотивът за обичащото сърце, който се среща дори в ежедневието ни, а от съвременните автори можем да посочим веднага разпространения израз от произведението “Малкият принц” на френския писател Антоан дьо Сент Екзюпери. Разбира се, при Башшар той по-скоро е оправдание, а не прозрение за истинската любов, тъй като  душевните качества на жените не интересуват поета:

               Казах (им):Оставете сърцето ми и онзи, когото то е избрало и харесало,

              Защото със сърцето, не с очите вижда обичащият!

              -(попитаха ме) Как след като не си я виждал, брътвиш (че я обичаш),

             а аз им казах:

             сърцето вижда онова, което погледът не вижда!

Описва беседата с любимата, защото чрез разговора той се влюбва:

                           -С черни очи(погледната) отстрани,

                         сякаш думите и (когато говори) са градински пл

                         -(ако я видиш) изобразена , погледът (ми) се обърква,

                        сякаш беседата й опиянява като вино

Обичащ забавлението и телесните наслади, Башшар не признава пречки и по пътя на спечелването на жената, за него недостъпността и не означава нищо. Той проявява крайна разкрепостеност, сякаш задачата му е да разврати младежите:

                        не бива да те отчайват у една скрита жена

                       грубите слова, дори и те да нараняват;

                      трудността на жените  преминава в улеснение,

                    а мъчното се удава, след като е било непристъпно.

 

                 -казаха: “грях е да се срещате”, а аз им отвърнах:

                “нито в нашата среща, нито в целувката има нещо неудобно!

                Който се съобразява с хората, не постига своето-

               На благините се радва настойчивият безчестник!”

Образът на любимата му е смесица между прекрасна бедуинка и  харемната красавица. Тя има “тънка” снага, като палмова “клонка”, с “тежки” бедра”, като “пясъчна дюна”. Ако си свали булото,  ще “свети като луна”. Красавицата е недостъпна, тя е като “мираж”. Тя е като “балсам” и като източник на мъчения. Кожата и ебяла, ликът и е чист и свети, тя се плъзга подобно на змиорка. Зъбите  и са като перли, а косите и са тежки като плодове на лозите. Пръстите й са подобни на билки, напоени от тъмен дъждовен облак, гърдите и са нарове и излъчват сияние, а речта и е подобна на поляна, украсена с жълти нарциси.

Но от време на време в описанието на любимата проличава влиянието на традиционната поезия, вплитат се куртоазни черти. Любимата му често е омъжена жена, охранявана от семейството и прислугата, присъства образът на злобния клюкар, който дебне също. Дамата му е горделива, високомерна, дори и жестока към влюбения в нея поет. Те си обменят тайни послания, тя поставя непредвидими условия за среща, единственото, което я спира обаче е невъздържаността на любовника.Любовната лирика на поета се възприема като заплаха за обществото и по-скоро за девойките, а точно за тях е предназначена неговата поезия.

Играта и шеговитостта на Башшар наблюдаваме в историята, разказана от Абу л-Фарадж ал-Исфахани :” Дойде един ден Башшар и го попитахме защо е така скръбен. Рече: ” Умря магарето ми и го видях насън. Попитах го: “Защо умря, не бях ли добър към теб?”, а то отговори : “Господарю мой, завладя ме една магарица при вратата на ал-Исфахани./ Тя ме накара да обезумея от любов с пръсти / и кокетство, което ме опечали./ Накара ме да обезумея от любов  един ден, когато потеглихме на път,/ с прекрасните си зъби,/ с игривост и кокетство тя проникна в тялото ми и ме изтощи./ Имаше длъгнести бузи, като бузите на шайфуран./ Затова умрях. А ако бях живял,/ тогава дълго би продължила страстта ми.” Попитах :” А що е шайфуран?” отговори: “Откъде да знам. Това е странна магарешка дума, но като срещна магарето ще го попитам.” Пародийното тук се получава от представянето на жълтите магарешки зъби, копитата (пръсти), но реакцията на тази история не е смях, а сериозност и запитване за странната дума (????), която придава допълнителна тежест на произведението. Този разказ е всъщност една пародия на Башшар спрямо традиционното и може да се възприема като вид литературна критика.

Башшар не се е ограничава в темите си, както го правят поетите преди него. На ред с възвишените теми, той прокарва и стихове, свързани с всекидневния живот, които посочват нови пътища за развитието на поезията, като редовете за неговата съседка, съдържащи доза комичност:

Рабаба е домакиня, / тя сипва оцет в олиото

Има десет кокошки / и петел с хубав гласец

В поезията на Башшар съчетан с невероятния естетически усет, присъства реализъм и точност на изображението:

Ако поставиш обувката и близо до  мястото, където седиш,

От нея ще се разнесе дъх на мускус и амбра

В сравнение със старите поети, Башшар употребява и нови изразни средства като метафора, метонимия, антитеза, но въпреки това предпочита да използва сравнението. Езикът на поета е освободен от тежки изрази, избягва използването на сложни и труднодостъпни за разбиране думи. Красноречието е неотменна част от неговия изказ, нагажда се към степента на възприятие на публиката. Само в панегирика и самовъзхвалата използва тежка лексика и подражава на традициите. Поетическите му размери също са съобразени с жанра, при любовната поезия са подредени, плавни и леки, което придава изящество на стиха. Докато при панегирика и самовъзхвалата  стъпките са тежки и дълги.

Башшар ибн Бурд заема своето място в развитието на арабската поезия. Противоречиви са мненията за него, особено тези на неговите съвременници. Някои смятат, че той безспорно има своята огромна заслуга за насочване на поетите по пътя на обновлението, а други, че той е случаен гост в поезията. Но със сигурност Башшар е първият който разкъса оковите на традиционната поезия, към които се придържат безкомпромисно всички стари поети и за това поставя началото на абсолютно нов период през който можем да открием доста поети новатори.

Библиография:

1.      Фахури, Хана, 287-301стр

2.      Фильщинский, И. М. , История арабской литературы,том I, М., 1991г,297-311 стр.

3.      Теофанов, Цв., Арабската средновековна култура: от езичеството към исляма, С.,2004г

4.      Теофанов, Цв., Лекционен курс по къссносредновековна арабска литература, СУ «Св. Климент Охридски», С., 2008г.

5.      Чикакчиев, Ан., дипломна работа: Степени на художественост в арабската поезия през абасидския период (8-11в.), С., 2007г.

6.       ???, ????, ????? ?????? ??????, 1972, 121-157 стр.

7.      ??????