Джубран Халил Джубран,Завръщането на Пророка,Предтечата-Бури,изд. ЛаковПРЕС, София, 1995, стр.77
Хората са роби на живота и това робство обгръща дните им в унижение и безчестие и потапя нощите им в кръв и сълзи. Ето, изминаха вече седем хиляди години от моето първо рождение, а до днес не съм видял нищо друго освен смирени роби и оковани затворници.(…)
Сред най-странните форми и видове робство, с които се срещнах, бе сляпото робство-то обвързва настоящето на хората с миналото на бащите им, заставя душите им да коленичат пред традициите на дедите и прави от тях ново тяло за стар дух и варосана гробница за вехти кости.
И нямото робство – то привързва дните на мъжа към полите на ненавистната му съпруга или прикрепва тялото на жената към ложето на омразния й съпруг и в живота поставя двамата в положението на подметката спрямо крака.
И глухото робство – то принуждава човеците да следват посоките на обкръжението си, да приемат неговата окраска, да се обличат в неговата носия и сред гласовете те се превръщат в ехо, а сред телата – в сенки.
И хромото робство – то поставя врата на силния в хомота на подлеца, решимостта на смелия предава на прищевките на алчния за слава и известност и те стават като механизми, които пръстите задвижват, спират и накрая счупват.(…)
И изменчивото робство – то нито купува предметите според цената им, нито нарича нещата с имената им, а назовава хитростта “ум”, празнословието -“познание”, слабостта -“гъвкавост” и страхливостта – “гордост”.
И кривото робство – то кара езиците на слабите да се развържат от страх и те проговарят за това, което не чувстват, изглеждат такива, каквито не са, и в ръцете на бедността заприличват на дреха, която тя може да сгъне или да разгъне.
И гърбавото робство – то ръководи един народ според законите на друг.
И излинялото робство – то коронясва царските синове за царе.
И черното робство – то отравя с позор невинните синове на престъпниците.
И робството на самото робство – то е инерцията.
Когато се уморих да следвам вековете и ми омръзна да наблюдавам върволицата от народи и нации, седнах самотен в долината на призраците, където се крият сенките на отминалите времена и спят душите на идните времена. Там видях един жалък призрак да върви сам, вперил поглед в слънцето, и го запитах:
– Кой си ти и как се казваш?
– Името ми е Свобода.
– Къде са синовете ти?
– Един умря разпнат, друг -обезумял, трети още не се е родил.
Сетне се скри от очите ми в мъглата.
Още от Джубран: