Българо-арабските отношения

 

ПАРАДИГМА,София,1999г.
ПАРАДИГМА,София,1999г.

Тези отношения обхващат голям период от време. Като започнем от първите контакти, някои източници смятат,че са още по времето на Крум, минем през разговорите на Кирил с бададския халиф ал-Мутауаккил, преговорите на цар Симеон с владетелите на Тарс и Кайро, и стигнем до съвременните отношения, които се градят на тези,създадени по време на Османската империя.

Много интересна е кореспонденцията на султан Насър Мохамед ибн Калаун (1285-1341), един блестящ за времето си дипломат, с България на Тертеровци. Ако може да се намери, супер ще е. В писмата ибн Калаун поставя България равно с владетелите на Йемен, Абисиния, Византия, Филип VI , султанът на Индустан, и дори папата.

Известният арабски пътешевственик Ибн Якуб (10в.) пише: “Не съм ходил в страната на българския цар, но видях негови пратеници в Мерзебург при пристигането им м двора на крал Отан.Те носеха тесни дрехи и се стягаха с дълги колани, върху които имаше златни и сребърни копчета.Царят им е от висок ранг- той носи корона.”

Новият етап на българо-арабските отношения започва с нахлуването на османците. След падането и на Сирия, Египет през 1517г., българи и араби заживяват в една държава. Това спомага много за развитие на търговията между двата народа. Ако през Средновековието има търговски връзки, то в османския период се създават цели български колонии , като най-голяма е в Александрия. Именно в този период става известна и “сабята-дамаскиня”, а в подбалканските селища на България, свой нов дом намира дамаскинската роза. От своя страна българите внасят рецептите за сирине, кашкавал и кисело мляко.Това са само част от обменените стоки между араби и българи.

Тази и още информация, може да се прочете в книгата на Киряк Цонев, която е поредната,представена от мен за вас.