Моите спомени за пролетта в пустинята

През 2006г пътувах за Сирия сам. Взех раница и дрехи, и потеглих към втората си родина. Напоследък ме е налегнала носталгия и колкото повече усещам пролетта, толкова повече спомените ми не ми дават мира. Иска ми се да тръгна още сега и да се насладя на пустинната красота през сезона на любовта.

Според мен най-хубавото време да видиш Сирия е април. Поне за мен е така, защото човек вижда една прекрасна земя, покрита със зеленина. Там, където два месеца по-късно има само пясък. Наистина е удивителна природната сила, когато реши да си поиграе с цветовете. Една пустош от камък и пясък, през април е покрита с цветя и трева.

Тъй като аз имам снимки, но не дигитални, избрах от снимки на CharlesFred и Hovic

За мое съжаление не успях да видя много през онова мое пътуване. Знам, че Палмира е невероятна през пролетта. Аз успях да видя Алепо и неговата крепост. Представете си хълмът, където е разположена крепостта на Алепо, целят в зелено. Усещането е невероятно, защото се сблъсква с убеждението на човек, че в пустинята няма цветя и зеленина. В момента, когато видиш подобна гледка оставаш без думи. Най-красивите гледки са именно в пустинята, когато тя е озеленена. И може би точно защото красивите неща са кратки, Природата е решила подобно чудо да изчезва бързо.

Аз имах късмета да видя пролет в пустинята. Пожелавам го и на вас.

Comments are closed.