Ако ми плащаха

Всеизвестна е лакомията на човек към пари. Тези пари, които може да спечелиш, ако защитаваш идеали, по възможност чужди. Още от древността човек се стреми да намира кауза, за която да умре, за която да се чувства пълноценен. Защото ако няма за какво да се бориш в този свят, той просто те стъпква.

Има хора, които приемат чуждата кауза за своя и я защитават въпреки всичко. Такава кауза е про-арабската. Независимо дали за Палестина, Сирия, Ирак, Ливан, това няма значение. Да се захванеш с подобен въпрос означава да имаш силни нерви и да защитаваш нещо, което в повечето пъти не е прието сред обществото за добро.

Чудех се ако ми плащаха да пиша тези думи колко ли щях да получавам? Вероятно нямаше да пиша статии вече, тъй като сега щях да живея добре. Сещам се за този проблем, защото прочитам и чувам неприятни обвинения спрямо моя приятел Мариян Карагьозов.

Той е именно от тези хора, които са приели чуждата кауза за своя и я защитават. Това, че е българин не означава нищо – може да защитаваш правата на недоялите африканци в Централно Конго, все едно е. Всеки избира за какво да се бори. Мариян е избрал арабската кауза. Показва го навсякъде и за добро или лошо, той е известен с тези си възгледи. Но защото е избрал именно тази кауза, хората го хулят, че му било плащано. Това е абсурдно. Невероятно ли е да има защитници на това? Може би в очите на обществото.

Възмутен съм от тези обвинения. Бих се радвал ако му плащаха, защото нямаше да е просто студент, но уви.

Comments are closed.