Какво каза Обама с речта си в Кайро?

След речта на Обама възникнаха много въпроси. И въпреки, че трябваше да пиша по-скоро за това събитие, аз се въздържах.

Кой печели? Спря ме най-вече неизвестността. В Израел настана хаос сред обществото, арабите са във възторг, САЩ не знаят как да реагират, ЕС приветства речта. И кой печели от всичко това?

Традицията САЩ-арабски страни. Традиция в политиката покрай проблемите в Близкия изток е да

By Cartoon Stock
By Cartoon Stock

се говори много, а да се казва малко. Арабските страни от своя страна са в правото си да не вярват на американския президент. Дълги години САЩ игнорира арабския свят, като партньор. Ако изключим малките епизоди на “сближаване” от политическо естество, в останалата част от историята, Америка винаги се е отнасяла с пренебрежение към арабските лидери.

Връзки с Израел. От друга страна САЩ винаги са имали добри, чудесни връзки с Израел. Във войните със Сирия, Йордания и Египет, а особено по отношение на Палестина, американските президенти винаги са заставали открито или не, зад Тел Авив. Барак Обама е първият, който открито и официално признава, че страната му има силни политически и икономически връзки с Израел. Именно искреността му сплаши мнозина. В очите на традиционните опоненти, като Сирия и Иран, тези изявления звучат, като част от план. И така да е, има ли значение това? Признаването официално на връзките с Израел е голяма крачка напред. Все пак началото трябва да бъде поставено.

By Jeff Art
By Jeff Art

Ислямът. Изказванията, с които Обама показа, че САЩ нямат проблем с исляма и, че страната му не е във война с тази религия, като в САЩ е уважавана, стреснаха Израел и противниците на исляма. Администрацията на Джордж Буш се погрижи през времето, когато е на власт да се създаде име на исляма, като войнствена и вражеска религия. Именно по време на войните в Ирак и Афганистан започнаха да се засилват тези изявления срещу мюсюлманите, които обиколиха света, намирайки много следовници. С пускането на антиислямски лозунги, Буш спечели подкрепа за действията си в Ирак, като същевременно беше настроено обществото. Както виждаме и днес положението е същото. Именно поради това Обама разклати представите на мнозина спрямо мюсюлманите. Натрупваните с години ислямофобски нагласи няма да паднат бързо, ще останат в обществото още дълго време. Именно тук се явява и силата на речта на Обама. Изявлението, че “САЩ не е във война с исляма и мюсюлманите”, идващо от символът на демокрацията и свободата, може  да свърши работата на всички организации, борещи се за равни права, взети заедно.

Сирия. Ако има страна, с която САЩ имат какво да оправят в отношенията си с нея, то това е Сирия. Годините наред, в които администрациите на двете страни се отричаха и обвиняваха дават своето днес. Отношенията между Сирия и САЩ са в положение “вие сте първи”. Сирия иска покланик на САЩ в Дамаск, а САЩ сирийска намеса в Ирак. В същото време Обама желае Сирия за партньор. Нито една от страните не иска да направи първата крачка за подобряване на отношенията. Изборите в Ливан едва ли ще променят нещо, какъвто и да е резултатът. В речта на Обама в Кайро Сирия не бе спомената. Може би това е знак, че скоро няма да има промяна?

Речта на Обама постави начало на процеси в Близкия изток, които така или иначе щяха да се осъществят. Идеята за палестинска държава е в дневния ред на Барак Обама и неговата администрация, което ядоса управляващите в Израел. Сирия също си взе бележки от речта в Кайро. Мюсюлманите все още не знаят дали да вярват на думите на американския държавен глава, но със сигурност радостта от думите му се усети.

Comments are closed.