За статията на в-к"Сега" относно толерантността на българите

Преди няколко дни четох статията на в-к “Сега”, “В България арабите и китайците са по-нежелани и от ромите“. Тази публикация предизвика у мен доста противоречиви чувства, които ще се опитам да изложа с долните редове.

В българското общество съществуват значими расови и религиозни предразсъдъци към етническите малцинства в страната. Но не ромите, а новите малцинства – араби, виетнамци и китайци, се оказват по-нежелани за съжителство, за съвместна работа, брак или обучение. Затова и тяхната интеграция би била много по-проблемна.

Нови малцинства? Араби, китайци и виетнамци. Това определение, “малцинство”, е грешно лично за мен. То предизвиква у хората асоциации с “различие”, “другост”, “чуждо” и не на последно място – “опасно”.

В България положението с малцинствата, въпреки нагласата на обществото, е съвсем различно в сравнение с Европа. Тук хората отдавна са свикнали да живеят с хора, различни от техния начин на живот. Не смятам, че определението, че в България съществуват значими расови предрасъдъци, е правилно. Бих се съгласил относно религиите, но не и на етническо ниво. Мнозина българи харесват арабската култура и арабите. Проучването на “Отворено общество” явно не е засегнало тази част от населението.

Митът за ислямския тероризъм също намира пряко отражение в стереотипите за етническите групи. И трите нови за България етнически малцинства, идващи от райони с преобладаващо мюсюлманско население – албанци, араби и кюрди, – биват квалифицирани като “терористи”.

Като цяло, според мен, хората са против чуждото, докато не се запознаят с него. Когато нещо е

Actualno.com
Actualno.com

непознато, то предизвиква страх. Поради тази причина много хора не желаят да опознаят различното. И пак казвам, има много хора в България, които нямат нищо против арабите или китайците.

От друга страна трябва и самокритика от арабска страна. Аз лично много дълго време съм защитавал арабското общество в България, но виждам и много неща, които не ми допадат. С моя приятел Луай от Съюза на сирийските студенти в България сме говорили дълго по този въпрос.

Българите не са виновни, ако не харесват факта, че тук живеят араби. Самите араби правят ненавистта по-лесна. Разходете се из Женски пазар в София и ще забележите много негативи, които биха ви отвратили от арабската общност тук. Подсвирквания по улицата след момичета, нецензурност, а понякога и показване на пълна селения – това са черти на много от арабите в България. За съжаление е така, искам или не. Именно тези неща дразнят българите. Също така и показността на религия, произход и др. Обществото тук не е готово да посреща подобни картини.

Заниманията на мнозина араби тук също водят до възмущение. Наркотици, далавери, коли. Само преди две седмици арестуваха 8 сирийци, заради наркотици. Какво мнение да имат хората за нас, тогава?

За да хареса обществото арабите в България, трябва самите араби да се потрудят над това. И не става дума за тези, които са избягали по политически или свои лични причини. Думата ми е за онези, които са гонени в собствената си страна, заради тъмния си бизнес, които не трябва да влизат в чужда страна. Ако трябва нека държавата проверява миналото на тези хора и да не ги допуска. Много имат присъди заради наркотици в своите страни – в Сирия, Ливан, Египет. Идвайки тук, те продължават с тези занимания. Така опорочават образа на много други араби, които работят честно и хората ги харесват.

В заключение авторите от “Отворено общество” обобщават, перифразирайки Бай Ганьо: “Толерантни сме, ама не съвсем дотам”.

Аз съм против подобни статии, които на основата на 1000 души правят опит да представят мнението на 1 млн. други. Но в статията има и верни неща, които ако арабите в България успеят да оправят, биха могли да изчистят образа си. Аз лично бих искал един ден да няма подобни мнения за хората идващи от Близкия изток- терористи, изостанали, ислямисти и т.н

Въпросът е в това, че дори един гаф може да помрачи цяло едно общество.

Comments are closed.